Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 03.05.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 794 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решението си от 1.04.2011 год. по гр. д. № 474/2006 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото след отмяната на предходното въззивно решение, е отменил частично първоинстанционното решение от 18.02.2005 год. по гр. д. № 403/2004 год. на Несебърския районен съд и вместо това е постановил друго, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор * с площ 250 кв. м., представляващ дворно място, образуващо УПИ * в кв. 34 по плана на [населено място], между [община] с дял 33/250 кв. м. ид. ч. /или 198/1500 ид. ч./, Н. и Д. Т. – 4/6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 868/1500 ид. ч./, Н. и В. К. – 1/6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 217/1500 ид. ч./ и Е. Я. – 1/6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 217/1500 ид. ч./. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, в която е прекратено производството по отношение съделителката В. К.. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Н. Д. К., чрез адв. Ел. И., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявения иск бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея. С определението с № 1188 от 22.12.2011 год. ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за изхода на спора въпрос, касаещ възникване на съсобственост в хипотеза на прекратяване на отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове по параграф 8 ал. 1 ПР на ЗУТ, като е прието, че произнасянето му във въззивното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС и решение № 112 от 5.03.2010 год. по гр. д. № 3797/2008 год. на ВКС, І г.о., постановено по чл. 290 ГПК. За да допусне съдебна делба между наследниците на Н. К. и общината в [населено място], въззивният съд е приел, че по действуващия регулационен план от 1981 год. към имота на наследодателя е придадено общинско място с площ 33 кв. м., което не било заплатено и заето по законоустановения ред – чл. 114 З. /отм./, планът не е приложен и в срока по параграф 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което и отчуждителното му действие е отпаднало, съгласно параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, но не и урегулирането на имота. Поради това и същият е съсобствен между наследниците на бившия собственик Н. К. и общината, собственик на придаденото и незаплатено място от 33 кв. м., в рамките на урегулирания парцел, като съдът е съобразил указанията при първата касация за приложението на чл. 76 ЗН относно разпоредената с дарение наследствена част на Е. Я., което приел за недействително по отношение на останалите сънаследници и допуснал делбата и при нейно участие с притежаваната наследствена част. В същия размер е и делът на касатора и сестра му, като наследници на починалия син на общия наследодател, а делът на ищците определил в рамките на прехвърлената им с дарението по нот. акт № 114/98 год. 4/6 ид. ч. По поставения релевантен въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното: В Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС се прие, че с изтичането на сроковете по параграфи 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден същия, а придаваемите се части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, тъй като отчуждителното действие на регулационния план /съгласно чл. 110 З., отм./ отпада автоматично, без да е необходимо провеждане на процедурата по параграф 8, ал. 2 ПР на ЗУТ. Вярно е, че ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи), като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т. нар. "доброволна" регулация: Съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти (тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота), се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Липсата на промяна в плана с поставяне на вътрешни регулационни граници на имотите в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като предвидена в пар. 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ възможност за изменение на плана, е ирелевантно обстоятелство относно индивидуализиране на обекта на делба. Както е прието и в решение № 112 по гр. д. № 3797/2008 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и имащо характер на задължителна съдебна практика, собственикът на имота, от който се придава място по регулация към съседния такъв, не е съсобственик на поземления имот, след отпадане, съгласно закона, на отчуждителното действие на неприложената регулация. Въз основа на горната задължителна съдебна практика, обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, с която е допусната делба на процесния имот с участието на община [населено място], тъй като последната не е съсобственик в делбения имот, останал в наследство от наследодателя на страните, физически лица. Установено е по делото по несъмнен начин, че след смъртта на Н. К. през 1991 год. наследниците му са придобили по наследство собствения му имот, предмет на нот. акт № */65 год. – дворно място с площ 217 кв. м. представляващо парцел * в кв. 34 по плана на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда на 77 кв. м., която не е спорно, че е съборена. Установено е, че в следващия регулационен план от 1981 год. имотът, представляващ УПИ * в кв. 34 е с по-голяма площ – 250 кв. м., като вещото лице е установило наличие на придаваемо се място от юг, както и обстоятелството, че в него е налице застрояване. Направеният от въззивния съд извод за неприложен регулационен план от 1981 год. поради липса на данни придаваемото се място да е заплатено, е неправилен, тъй като е установено по несъмнен начин от данните на експертизата, че то е заето – върху него е налице застрояване със сграда, която не е предмет на делбата. Затова и въпросът за отпадане на отчуждителното действие на регулацията е неотносим към спора за делбата на имота, нещо повече, той не е бил и предмет на делото като спорен такъв. Дори и да се приеме обратното обаче, както е разсъждавал въззивният съд по наведените от настоящия касатор съображения при новото въззивно производство в с. з. на 7.06.2010 год., по изложените по-горе съображения по правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, общината не е станала съсобственик в имота, останал в наследство на първоначалните страни по делото, поради което и е недопустимо да участвува в делбата му. Затова и въззивното решение, в частта, с която се допуска делба с участието на общината и на същата е определен дял в имота, е неправилно поради нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Предмет на делото е имотът, за който е отреден УПИ * в кв. 34 по плана на [населено място], заснет и в кадастралната карта с посочен идентификатор, като площта му не е определящият признак за неговата индивидуализация, в каквато насока са изложени съображения от въззивния съд относно констатираните различия в площта му по регулационните планове и кадастъра. Същият е останал в наследство от наследодателя на първоначалните страни и делбата му следва да се допусне между тях при дялове – за касатора и за сестра му В. К. – по 1/12 ид. ч. за всеки, получени по заместване от починалия през 1997 год. син на общия наследодател Д. К. с дял 1/6 от наследството на баща му, за Е. Я. – 1/6 ид. ч. от наследството на баща й Н. К. и за ищците Н. и Д. Т. – общо 4/6 ид. ч., получени по дарението с нот. акт */98 год., до който размер това разпореждане е действително по отношение на останалите сънаследници. По този въпрос е налице произнасяне в решението при първата касация на въззивното решение, в смисъл, че разпореждането на преживялата съпруга на наследодателя Н. К. в полза на един от наследниците, призован към наследяване, не попада в приложното поле на чл. 76 ЗН, тъй като не е в полза на лице извън кръга на призованите към наследяване наследници. Затова и последващото му разпореждане в полза на ищците по делото ги легитимира като съсобственици в прехвърления им обем права в имота. Затова и правилно производството по делото е било прекратено по отношение на конституираната като страна в него преживяла съпруга на общия наследодател В. В. К., починала в хода му. С оглед на горните съображения след отмяната на въззивното решение делбата следва да се допусне между първоначалните страни по делото, без участието на общината, при посочените по-горе дялове. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 26-ІІ от 1.04.2011 год. по гр. д. № 474/2006 год. на Бургаския окръжен съд в частта му по допускане на делбата и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ дворно място, за което е отреден УПИ * в кв. 34 по плана на [населено място], с идентификатор *, с площ 250 кв. м. по плана от 1981 год., между Н. Р. Т. и Д. С. Т. с общ дял 4/6 ид. ч., Н. Д. К. с дял 1/12 ид. ч., В. Д. К. с дял 1/12 ид. ч. и Е. Н. Я. – с дял 1/6 ид. ч. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на горния имот против [община]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: