О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  103   София, 08.02.2010 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.02.2010 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                    ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 68 /2010 година   Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ”А” ООД, гр. С. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1* от 11. 11. 2009 год., постановено по ч. гр. д. № 2570/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд № 1* от 04.08.2009 год. по гр.д. № 3320 /2008 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, искова молба вх. № 21882/ 07.08.2008 год. и прекратяване на производството по делото. С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила. Според частния жалбоподател пропускът на въззивната инстанция да разграничи страните по материалното правоотношение от тези по процесуалното, за да прецени в какво качество същите са били конституирани като страни в процеса, както и да съобрази обстоятелството, че „К” не е самостоятелен правен субект са довели и постановяване на недопустим съдебен акт, рсп. до неправилно приложение на чл.359, ал.1 ЗЗД, както и до необоснован правен извод за липсата на активна процесуалноправна легитимация за ищеца по предявения срещу „Министерството на регионалното развитие и благоустройство” гр. С. иск за сумата 73 240.75 лв.. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по ” въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който явно е решаван противоречиво от съдилищата, но е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. Този въпрос на процесуалното право не е изрично формулиран. Изведен, обаче, от подробната обстоятелствена част на изложението на касационните основания, в което на подробен анализ са подложени, както неотносими към осъществявания факултативен касационен контрол, въведен с действащия ГПК съдебни актове на ВАС- решение № 5188/07.06.2004 год. по адм. д. № 1589/2004 год., така и имащи значение за критериите за селекция, на които страната се позовава- решения на ВКС - решение № 528/23.09.2004 год., по гр.д. № 1836/2003 год. на І-во т.о. и № 423 /20.03.2000 год., по т.д. № 1489/99 год., без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципите на състезателност и равенството на страните в процеса, същият се свежа до начина на представителство на образуван по правилата за гражданско дружество К. и за правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на искова молба. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че не е налице предвидената в закона процесуална възможност за ищеца да предяви иск от името и за сметка на трето лице, тъй като освен, че същият не е овластен с правата на негов процесуален субституент, каквото изключение от общото правило на чл.26, ал.1 ГПК законодателят допуска при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки/ чл.26, ал.2 ГПК/, то тази искова претенция е предявена и в полза на неперсонифициран правен субект, какъвто е „К”- учреден по правилата за гражданско дружество- чл. 357 и сл. ГПК. Следователно изведените от изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК на частния жалбоподател въпроси на процесуалното и материално право, като обусловил решаващите изводи на въззивния съд попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което изискуемата се основна предпоставка за допускане частната касационна жалба до разглеждане по същество е налице. Основателно е и позоваването на въведените с т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК критерии за селектиране на касационните жалби, приложими и в настоящето производство по силата на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Вярно е, че учреденото по реда на ЗЗД дружество е неперсонифициран правен субект и като такова не може да бъде носител на права и задължения, вкл. да бъде страна по делото. Не съществува и законова възможност, позволяваща на съдружник в гражданско дружество да бъде негов процесуален субституент. Не намира опора в действащото законодателство, обаче, изразеното от въззивния съд разбиране, че разполагайки по силата на чл.359 ЗЗД със самостоятелни права върху придобитото имущество, отделният съдружник не би могъл да претендира по- голяма част от полагаемите му се нему права по договора, сключен с МРРБ. Същото не само е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в приложеното решение № 257/ 25.04.2002 год., по гр. д. № 1086/2001 год. на ВКС, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав, но в случая въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, което е в несъответствие с т.4 на задължителното за съдилищата ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС, а това само по себе си е достатъчно, за да обуслови визираното в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК основание. Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба ищецът ТД ”А” ООД, е претендирал заплащане на неустойка за забава, произтичаща от сключен между „К”, в който същият е съдружник и -МИНИСТРЕСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО договор от 30.11.2007 год., като е поискал сумата да се присъди в полза на гражданското дружество, позовавайки се, обаче на предприето от самия него изпълнение на задълженията. Следователно, доколкото така съдържащите се в исковата молба факти и заявен петитум сочат на вътрешно нейно противоречие, то въззивната инстанция, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, е следвало да констатира тази нередовност на същата и да даде възможност на ищеца да уточни исковата си претенция, вкл. с оглед правилното конституиране на страните в процеса. Затова, като не е съобразил горното въззивният съд сам е постановил порочен съдебен акт, който с оглед на установения порок, следва да бъде обезсилен, а делото върнато на СРС за извършване на следващите се процесуални действия по евентуалното отстраняване нередовността на исковата молба, с произтичащите от това правни последици. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на осн. чл.278, ал.1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И:   ОБЕЗСИЛВА въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1* от 11. 11. 2009 год., по ч. гр.д. № 2570/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждане на СГС № 1* от 04. 08. 2009 год. по гр.д. № 3320/ 2008 год. за връщане на подадената от ”А” ООД, гр. С. искова молба с вх. № 21882/07.08.2008 год. и за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на съдопроизводствените действия по проверка редовността на исковата молба и евентуалното и разглеждане по същество. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: