Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60169



София, 05.04.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова


при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 438 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. и по касационна жалба на М. Й. М., конституирана като правоприемник на Й. Г. М. и Г. Н. К., трето лице-помагач на страната на М. Й. М., срещу решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471 /2012 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която са отхвърлени насрещни искове на Й. М. и А. М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл.108 ЗС за магазин № ...., находящ се в [населено място], [улица], със светла площ 15.30 кв.м.
В касационните жалби се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание М. Й. М. и Г. Н. К., чрез процесуалния им представител адв. К., поддържат касационните жалби. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание А. Г. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Р., поддържа подадената касационна жалба и претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационна жалба Т. Г. Б., чрез процесуалния си представител адв. Б. М., изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба Д. С. Б., чрез процесуалния си представител адв. Т. А., изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Допълнителни съображения са изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 60285/28.06.2021 година е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС - решение № 1189 /15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /2002 г. на ВКС, IV г.о. / по правния въпрос: може ли в съдебен процес по предявен ревандикационен иск, в който не участват всички съсобственици, ответникът, който не е съсобственик, да се брани срещу предявения ревандикационен иск чрез възражение за нищожност на делба, поради неучастие в нея на някой от съсобствениците и може ли при това положение съдът да прогласи делбата за нищожна и да отхвърли ревандикационния иск?
По поставения правен въпрос :
В решение № 1189 /15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /2002 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че прогласяване нищожността на делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН не би могло да се извърши в процес, в който не участват всички страни, участвали в делбеното производство, а само в съдебно производство с участието на всички участници в съсобствеността. Възражението за нищожност на делбата като средство за защита по същество в процеса за ревандикация между част от участниците в съсобствеността не може да бъде предмет на делото. За ответниците не е налице правен интерес да упражнят правата на неучаствалия в делбата съсобственик (съсобственици) в процес, решението по който няма да ги подчини на силата на пресъдено нещо.
Настоящият състав на ВКС споделя приетото в цитираното решение, че трети на съсобствеността лица - ответници, по предявен ревандикационен иск, нямат правен интерес да се защитават с възражение по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на делбата, извършена между ищците и лица, които не са страна в процеса. При нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН няма да се отрекат правата на участвалите в нея лица – имотът би останал съсобствен, а всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск срещу трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, за връщане владението на цялата вещ. В този случай искът по чл. 108 ЗС в установителната му част ще е частично основателен /съобразно частта, притежавана от ищеца/, а в осъдителната му част той ще е изцяло основателен. Следователно възражение по чл. 75, ал.2 от ЗН, направено от трето за съсобствеността лице - ответник по ревандикационен иск, няма да доведе до отхвърляне на предявения иск в осъдителната му част, предвид на което и за ответника не е налице правен интерес да се защитава в процеса с възражение по чл. 75, ал.2 ЗН. Това възражение не може да бъде предмет на делото и съответно съдът не може по възражение по чл. 75, ал.2 ЗН, направено от трето за съсобствеността лице да прогласи делбата за нищожна и на посоченото основание да отхвърли предявения срещу третото лице ревандикационен иск.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение по възражение на ответниците, които не твърдят, че са били съсобственици и като такива е следвало да участват в делбата, е направен извод, че договорът за делба е нищожен на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН поради извършването й без участие на един от съсобствениците, който не е страна по делото, и е отхвърлен искът.
Приетото от съда е в противоречие с материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната му не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Д. С. Б. и Т. Г. Б. са предявили срещу А. Г. М. и Й. Г. М. положителен установителен иск за собственост върху складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м.
За съвместно разглеждане е приет насрещен иск от А. Г. М. и Й. Г. М. против Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС относно магазин № 5, находящ се в [населено място] , [улица], № 55 и складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м.
Й. Г. М. е починал и на негово място като страна по делото е конституиран наследникът му по закон М. Й. М..
Софийският районен съд е уважил главния иск и е отхвърлил насрещния иск, както за складовото помещение, така и за магазина.
Въззивната инстанция е потвърдила решението на СРС.
С определение № 60285/28.06.2021г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 108 ЗС относно магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], със светла площ 15.30 кв.м.
Касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която е уважен главният иск и е отхвърлен насрещният иск относно складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., не е допуснато и решението в тази му част е влязло в сила.
Ищците поддържат, че собствеността върху спорния магазин им е възстановена по реда на ЗВСОНИ. За установяване правото си на собственост представят крепостен акт от 1905 г.,видно от който П. Д., е закупил сградата, в която се намира процесния магазин. През 1949г. на основание чл.1 от ЗОЕГПНС са одържавени идеални части от сградата. В акт № 1125/18.08.1949г. за завземане на недвижим имот за държавен е посочено, че имотът се отнема от Ж. Д., Д. П. и М. М.- наследници на П. Д.,починал на 27.07.1943г., като Ж. Д. е негова преживяла съпруга. Същата е починала през 1970г. и е оставила за наследници своите низходящи- М. П. С., Д. П. Д. и М. П. Грибел. М. П. С. е починала на 26.02.1998г. и е оставила за наследници синовете си А. Г. М. и Й. Г. М. – ищци по насрещния иск.
На 24.09.2002г между наследниците на М. П. С. и наследниците на Д. П. Д. е извършена доброволна делба на два магазина, възстановени по ЗВСОНИ като обединени в едно търговско помещение и обозначени като магазин № 4 и магазин № 5 в проекта за заснемане, находящи се в сградата на [улица], № 55. По силата на извършената делба магазин № .... е поставен в дял на наследниците на М. П. С. - А. Г. М. и Й. Г. М.. На 15.11.2002г. последните се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху спорния магазин № 5/нотариален акт № ....., том 2, рег. № 6353, дело № 206/2002 г. /.
Въз основа на представените писмени доказателства ,преценени в тяхната съвкупност, настоящият състав на ВКС намира за доказано, че собствеността върху спорния имот е възстановена на основание чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Касае се за имот, намиращ се в сграда, която е била собственост на наследодателя на ищците П. Д., идеални части от която са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС и по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ собствеността върху тях е възстановена. Въз основа на извършената през 2002г. доброволна делба спорният магазин е поставен в дял на ищците. Делбата е извършена без един от наследниците на Ж. Д. - М. Грибел.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, възражението на ответниците за нищожност на делбата на основание чл. 75, ал.2 ЗН- поради неучастие на М. Г. , не може да бъде предмет на настоящето дело и по него съдът не следва да се произнася. Както се посочи съдът не може по възражение на ответниците по предявен ревандикационен иск, които не заявяват, че е следвало да участват в делбата, в процес, в който не участват всички съсобственици на делбения имот, да прогласи делбата за нищожна и на това основание да отхвърли иска.
Неоснователни са доводите на ответниците, че крепостният акт от 1905г. се отнася за имот, различен от спорния, основани на това, че в насрещната искова молба ищците основават правата си на крепостен акт с номер, различен от действителния такъв. И двете страни по делото представят крепостния акт, изписвайки номера му по различен начин- в първоначалната искова молба № 305, а в насрещната искова молба № 391. Предвид нечетливостта на документа, районният съд е допуснал съдебно– почеркова експертиза за разчитането му, според която номерът на акта е 394. Нееднаквото посочване на номера на крепостния акт от страните по делото, не означава, че се касае за различни документи, защото определящо е съдържанието му – за кой точно обект на собственост е съставен. Видно от крепостния акт, той се отнася за къща, находяща се в [населено място], на [улица]и "П." № 14 ", който адрес е идентичен с адреса, на който се намира процесния магазин – [населено място], [улица], № 55. Последното е видно от представеното пред въззивната инстанция удостоверение от Столична община / лист 294 от въззивното дело/.
Ответниците навеждат довод, че магазин № .... липсва като самостоятелен обект на собственост. Спор по този въпрос в хода на първоинстанционното производство не е имало. Нещо повече при предявяване на главния иск Д. Б. и Т. Б. са изложили твърдения, че магазини № 4 и 5 са съседни на имота им, като са представили нотариален акт за покупка- продажба на недвижим имот № ...., том първи, рег. № 719, дело № 23/2003г. на нотариус З. Т., видно от който магазин № .... е посочен като граница на закупения от тях имот. В подадените отговори на насрещната искова молба Д. Б. и Т. Б. отново не са оспорили съществуването на такъв самостоятелен обект, а само са въведени твърдения, че към него няма складово помещение от 11,56 кв.м. Т.е. самите ответници са поддържали, че такъв обект съществува. Последното се установява и от приетите от първоинстанционния и въззивния съд съдебно- технически експертизи. Вещите лица и по двете експертизи след подробен анализ на предвижданията за спорното помещение – като необозначен обект, тъмна лаборатория, част от търговска зала, са дали заключение, че към датата на извършените от тях огледи, спорният магазин е обособен като самостоятелен обект. Обстоятелството, че през различни периоди от време той е имал различни наименования, вкл. и е било предвидено приобщаването му към съседни помещения, не е определящо относно възможността той да бъде предмет на защита чрез предявяване на иск за собственост, още повече, че и при липса на обособяване не е недопустимо собственикът да предяви иск по чл. 108 ЗС за реална част от имота си /след като надлежно я индивидуализира/, ако се оспорват правата му само относно тази реална част. Ирелевантно за настоящия спор е и дали обособяването на обекта е извършено при спазване изискванията на ЗУТ, защото съдът дължи произнасяне по въпроса за собствеността върху имота, а не относно законосъобразността на направените преустройства в сградата, при които е обособен спорният обект.
Доводите на ответниците, че договорът за доброволна делба е нищожен, като съставен в противоречие на разпоредбата на чл. 202 ЗУТ- без да има изготвен одобрен инвестиционен проект, също са неоснователни с оглед разрешението, дадено в ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Във връзка с изложеното и предвид липсата на оспорване от страна на ответниците, че именно те упражняват фактическата власт върху процесния имот, се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. В диспозитива на решението магазинът следва да бъде индивидуализиран с границите, посочени в констативния нотариален акт, представен от ищците по насрещния иск, като се съобрази, че една от границите по нотариалния е „собствено складово помещение“, за което складово помещение с влязло в сила решение по настоящето дело е признато за установено, че е собственост на Д. Б. и Т. Б. и именно по този начин следва да бъде описано в диспозитива на настоящето решение.
По разноските :
Предвид основателността на насрещния иск досежно магазин № 5, следва да се отмени решението на въззивния съд в частта му за потвърждаване на първоинстанционното решение, с която касаторите са осъдени да заплатят на Д. Б. и Т. Б. 408, 56 лв. Тази сума се равнява на Ѕ от присъдените от районния съд разноски по насрещния иск, с който се претендира собственост върху два обекта - магазин и склад, като относно складовото помещение искът е отхвърлен с влязло в сила решение.
За въззивното производство касаторите са осъдени да заплатят на Т. Б. 500 лв. разноски по делото. Доколкото въззивният съд е разгледал три иска за собственост – главен установителен иск по чл. 124 ГПК и и два насрещни иска по чл. 108 ЗС- за магазин № ..... и складово помещение от 11, 56 кв.м., то с оглед постановения от настоящата инстанция резултат за основателност на иска по чл. 108 ЗС относно магазин № ...., следва, че касаторите не дължат разноски във връзка с този иск за въззивното производство. Ето защо решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта му, с която те са осъдени да заплатят на Т. Б. 166,67 лв. разноски за въззивното производство.
За касационното производство предвид основателността на касационните жалби само относно единия насрещен иск, то и касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за защитата им по двата иска, по които не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Имайки предвид размера на направените от ответниците по касация разноски, то следва, че всеки един от касаторите трябва да бъде осъден да заплати на Т. Б. и на Д. Б. по 666,66 лв. разноски
На касаторите се дължат разноски, както следва
Съгласно приложения списък на разноските /лист 399 от първоинстанционното дело/, касаторите са направили разноски за производството пред СРС в общ размер от 2 344,25 лв., 1/3 от тази сума се равнява на 781,42 лв. или на всеки от тях трябва да се присъдят по 390,71 лв.
Ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на М. М. 390 лв. разноски за касационното производство включващи по 1/3 от направените разходи за заплащане на държавна такса за допускане до касационно обжалване и адвокатско възнаграждение, както и 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, както и 666,66 лв. разноски за въззивното производство /1/3 от направените такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК/.
В срок пред въззивния съд и пред настоящата инстанция са направени възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платените от А. М. адвокатски възнаграждения. Настоящият състав намира, че е основателно възражението относно направените разходи за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. А. М. е заплатил 4 000 лв. за изготвяне на касационната жалба, 1/3 от които или 1 333,33 лв. са защита по настоящия иск, като е направил и още 1000 лв. разноски за защита в открито съдебно заседание или общо 2 333,33 лв., която сума на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да се намали на 850 лв. , т.е. за касационното производство следва да му се присъдят общо 910 лв. /850 лв. за адвокатско възнаграждение, 10 лв., съставляващи 1/3 от платената държавна такса за допускане на касационната жалба и 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.
За въззивното производство претендираните от А. М. разноски са от 3 244,25 лв., от които 3 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, т.е. за защита по един иск размерът му е 1 000 лв. Имайки предвид, че във въззивното производство са събирани доказателства, следва че заплатеното възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и в полза на М. следва да се присъдят 1081,42 лв. разноски за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2845 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471 /2012 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която са отхвърлени насрещни искове на Й. Г. М. и А. Г. М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. за признаване за установено, че ищците са собственици на магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], със светла площ 15.30 кв.м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Б. с [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], № 49, ет.1, че А. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], № 101 и М. Й. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица], № 51 /конституирана като правоприемник на починалия в хода на производството ищец Й. Г. М./ са собственици на магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], с вход откъм [улица], находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и със светла площ 15.30 кв.м., при граници : магазин № 4, [улица], дворно място и складово помещение на Д. С. Б. и Т. Г. Б., като осъжда Д. С. Б. и Т. Г. Б. да предадат на М. Й. М. и А. Г. М. владението върху имота.
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471 /2012 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която са осъдени Й. Г. М. и А. Г. М. да заплатят на Д. С. Б. и Т. Г. Б. сумата от 408, 56 лв. разноски по насрещния иск.
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която М. Й. М. и А. Г. М. са осъдени да заплатят на Т. Г. Б. сумата от 166,67лв., представляващи направени разноски за въззивното производство.
Осъжда М. Й. М. да заплати на Д. С. Б. сумата от 666,66 лв., представляващи направени разноски за касационното производство.
Осъжда М. Й. М. да заплати на Т. Г. Б. сумата от 666,66 лв., представляващи направени разноски за касационното производство.
Осъжда А. Г. М. да заплати на Д. С. Б. сумата от 666,66 лв., представляващи направени разноски за касационното производство.
Осъжда и А. Г. М. да заплати на Т. Г. Б. сумата от 666,66 лв., представляващи направени разноски за касационното производство.
Осъжда Д. С. Б. и Т. Г. Б. да заплатят на М. Й. М. сумата от 390 лв., представляващи разноски за касационното производство, както и 666,66 лв. разноски за въззивното производство
Осъжда Д. С. Б. и Т. Г. Б. да заплатят на А. Г. М. сумата от 910 лв., представляващи разноски за касационното производство, както и 1081,42 лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Г. Н. К.,като трето лице-помагач на страната на М. Й. М..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.




2.