Ключови фрази


8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 512
гр. София, 08.08.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1766 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗППК „Елит - 97“ със седалище в [населено място], обл. Пловдив, срещу постановеното от Окръжен съд - Пловдив въззивно решение № 260478 от 01.04.2021 г. по в. гр. д. № 8/2021 г. С въззивното решение е потвърдено решение № 260951 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 10938/2019 г. на Районен съд - Пловдив, с което по предявен от М. Р. Л. против ЗППК „Елит - 97“ иск с правно основание чл.58, ал.1 ЗК са отменени решенията, взети от общото събрание на кооперацията - ответник на 24.06.2019 г.
В касационната жалба, уточнена с молба вх. № 277112/11.06.2021 г., се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска по чл.58 ЗК и за присъждане на разноски.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата по касация М. Р. Л. - чрез назначения в първоинстанционното производство особен представител адв. И. С. от АК Пловдив, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на възнаграждение на особения представител за осъщественото в производството пред ВКС процесуално представителство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията на общото събрание на ЗППК „Елит - 97“ от 24.06.2019 г. по предявен от член - кооператора М. Р. Л. иск с правно основание чл.58 ЗК, Окръжен съд - Пловдив е приел, че решенията са взети в нарушение на закона и на устава на кооперацията, поради което подлежат на отмяна по предвидения в закона ред.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че общото събрание е свикано по решение на Управителния съвет /УС/ на ЗППК „Елит - 97“, взето на заседание на 05.06.2019 г. в присъствие на ищцата М. Р., на което заседание е определен и дневният ред на събранието. По време на заседанието на ищцата са били разяснени причините за направеното предложение за изключването й като член - кооператор и е предоставена възможност за даване на обяснения, от която тя не се е възползвала.
Въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства относно свикването и провеждането на събранието и приемането на отразените в протокола решения на член - кооператорите. Въз основа на доказателствата съдът е приел за установено, че от общо 76 член - кооператори в събранието са участвали 56, в т. ч. и ищцата. Общото събрание е проведено при следния дневен ред, отразен в поканата за свикването му : 1. Изключване на член - кооператора М. Л.; 2. Гласуване на годишен финансов отчет за 2018 г.; 3. Вземане на решение за прекратяване на дейността на ЗППК „Елит - 97“; 4. Освобождаване на председателя на ЗППК „Елит - 97“; 5. Освобождаване на УС на ЗППК „Елит - 97“; 6. Освобождаване на КРК на „ЗППК „Елит - 97“; 7 Избор на ликвидатори и определяне на срок за ликвидация; 8. Вземане на решение за начина на продажба на недвижимото имущество на ЗППК „Елит - 97“; 9. Разни. Решенията са гласувани в поредността от дневния ред и са взети с пълно единодушие от присъстващите членове с изключение на решението по т.1, за което са гласували 51 член - кооператори, а 4 са били против. Ищцата не е участвала в проведеното гласуване, като след приемане на решението по т.1 е отстранена от залата за провеждане на събранието.
След анализ на доказателствата въззивният съд е приел за установено, че в годините преди изключването й ищцата е извършвала фактически и правни действия, които са пречили на дейността на кооперацията и на останалите член - кооператори, както и че с обезпечителна заповед от 25.03.2019 г. по гр. д. № 15735/2018 г. на Районен съд - Пловдив с предмет отмяна на решения, взети на предходно общо събрание на ЗППК „Елит - 97“, е спряно изпълнението на оспорените по съдебен ред решения за прекратяване на ЗППК „Елит - 97“, за обявяване на ликвидация и за определяне на срок за извършването й, за избор на ликвидатори и за продажба на недвижимите имоти на кооперацията.
Съобразявайки приетите за установени факти по делото, въззивният съд е формирал извод, че предявеният иск за отмяна на спорните решения от 24.06.2019 г. е основателен.
Относно решението по т.1 от дневния ред за изключване на ищцата като член - кооператор въззивният съд е изложил мотиви, че същото е незаконосъобразно, тъй като в поканата за свикване на общото събрание не са посочени изрично нарушенията по смисъла на чл.13, ал.1 ЗК, по повод на които е предприето изключването, вследствие на което е препятствана възможността ищцата да се подготви адекватно за общото събрание, а останалите член - кооператори да се запознаят предварително с нарушенията и по време на събранието да гласуват обосновано и добре обмислено решение за/против предложеното изключване. Въззивният съд е посочил, че спазването на формалното изискване за вписване на извършените нарушения в поканата за общото събрание гарантира правото на защита на предложения за изключване член - кооператор и законосъобразността на решението за изключване, поради което не може да преодоляно чрез предварителното устно запознаване на ищцата с нарушенията по време на заседанието на УС.
По отношение на останалите приети от общото събрание решения въззивният съд се е произнесъл, че те също са незаконосъобразни, тъй като са взети при наличие на постановена от друг съд обезпечителна мярка по чл.61 ЗК, с която е спряно изпълнението на предходни решения на общото събрание от 19.08.2018 г. с идентично съдържание. Съдът е развил съображения, че с оглед мярката по чл.61 ЗК следващото общо събрание е е разполагало с правомощия да вземе същите решения за прекратяване на кооперацията и за провеждане на производство по ликвидация докато е висящ съдебният спор за законосъобразност на решенията на общото събрание от 19.09.2018 г. Изразил е виждане, че противното разрешение би обезсмислило съдебния контрол върху решенията на органите на кооперацията и потенциално, при отхвърляне на по-рано предявения иск по чл.58 ЗК би довело до недопустимото правно положение да съществуват две влезли в сила решения за прекратяване и ликвидация на кооперацията - ответник. Като самостоятелен мотив за незаконосъобразност на решенията по т.2 и сл. от дневния ред въззивният съд е изтъкнал и това, че в резултат на отстраняването на ищцата от участие в събранието след приемане на решението за изключването й същата е била лишена от правото да участва в разискванията и да упражни правото си на глас при приемане на решенията, който порок е рефлектирал негативно върху кворума и реда за гласуване и е довел до тяхното формализиране.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Пловдив въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 73/13.07.2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на І т. о. по въпроса „Може ли да се проведе ново общо събрание на кооперацията и да се вземат решения, идентични с тези, предмет на предходно събрание, атакувани по съдебен ред“; че в противоречие с практиката на ВКС в решение № 158/13.08.2018 г. по гр. д. № 3246/2017 г. на ІV г. о. е разрешен въпросът „Следва ли изключеният кооператор да участва в гласуването на останалите точки от дневния ред“; че съдът не е обсъдил правно релевантно за спора обстоятелства и е достигнал до необосновани изводи в противоречие с практиката на ВКС в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ІV г. о. и решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на І т. о.
Формулираните в изложението въпроси са обсъждани от въззивния съд, но с оглед мотивите към обжалваното решение всеки един от тях няма самостоятелно обуславящо значение за постановения с решението правен резултат. Въззивният съд е отговорил отрицателно на първия въпрос, след като е съобразил безспорния по делото факт, че към момента на приемане на оспорените пред него решения на общото събрание на кооперацията - ответник е налице действаща обезпечителна мярка по чл.61 ЗК, с която е спряно изпълнението на решения с идентично съдържание, предмет на висящ съдебен процес по чл.58 ЗК. Същевременно съдът е мотивирал незаконосъобразността на оспорваните пред него решения не само с констатираното нарушение на чл.61 ЗК, а и с друг порок - обсъждане и приемане на решенията при нарушено право на участие и гласуване в събранието на ищцата. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, поставените въпроси не могат да предпоставят поотделно допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По отношение на обсъжданите въпроси не е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие с практиката на ВКС. По приложението на чл.61 ЗК е формирана непротиворечива практика на ВКС /решение № 105/24.06.2013 г. по т. д. № 942/2013 г. на І т. о., решение № 162/165.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на ІІ т. о. и др./, според която действието на предвидената в чл.61 ЗК мярка „спиране изпълнение на решение на общо събрание“ означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на решенията, чието изпълнение е спряно. Изразеното в мотивите към обжалваното решение разбиране на въззивния съд за правните последици от мярката по чл.61 ЗК, постановена по отношение на оспорваните по реда на чл.58 ЗК решения на предходното общо събрание на кооперацията - ответник, и значението на мярката за законосъобразността на решенията, предмет на висящия пред съда правен спор, кореспондира с даденото в практиката на ВКС разрешение. Посоченото от касатора решение № 73/13.07.2017 г. по т. д. № 80/2018 г. на ВКС, І т. о., с което е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е постановено след допуснато касационно обжалване по въпроса „Допустимо ли е вписването в търговския регистър на новоизбран председател на кооперация при постановена обезпечителна заповед по чл.61 ЗК за спиране изпълнението на решението на общото събрание относно този избор и при висящ съдебен спор по чл.58 ЗК относно този избор“. В съобразителната част на решението са обсъдени последиците на мярката по чл.61 ЗК, но в аспекта на поставения специфичен въпрос, който не е тъждествен с посочения от касатора въпрос. Поради липсата на тъждество между хипотезите, разгледани в решението на ВКС и в обжалваното по настоящото дело решение, цитираната от касатора практика е неотносима и не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Неотносима е и практиката в решение № 158/13.08.2018 г. по гр. д. № 3246/2017 г. на ВКС ІV г. о., на което касаторът се е позовал във връзка с втория поставен въпрос. С това решение Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса „Какво е значението на висящи съдебни дела с правно основание чл.58 ЗК относно обстоятелства, явяващи се преюдциални за законността на заповедта за уволнение, за висящ трудов спор“, без да дава отговор на въпроса дали изключеният член - кооператор следва да участва в гласуването на останалите точки от дневния ред на общото събрание, на което е взето решение за неговото изключване. Отсъствието на произнасяне по въпроса, посочен от касатора като значим за изхода на настоящото дело, изключва твърдяното противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид и това, че въззивният съд е квалифицирал неучастието на ищцата в гласуването на останалите решения от дневния ред на събранието като основание за незаконосъобразност /и за отмяна/ на решенията в зависимост от извода за незаконосъобразност на предхождащото ги решение за изключване на ищцата от състава на член - кооператорите. При така формираните изводи на въззивния съд въпросът на касатора дали изключеният член - кооператор е следвало да участва в гласуването на останалите точки от дневния ред е от значение за правилността на обжалваното решение и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с твърдяното противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ІV г. о. и решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на І т. о. Позоваването на решенията с аргумент, че въззивният съд „не е обсъдил правнорелевантни обстоятелства, поради което е достигнал до необосновани правни изводи“, не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а предполага проверка на процесуалната законосъобразност и обоснованост на въззивното решение, каквато е недопустима в стадия на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения решението на Окръжен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на следния въпрос, по който според касатора няма формирана съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона - чл.16, ал.1 във вр. чл.13 ЗК, и за развитието на правото : „Може ли изискването за предварително уведомяване на член - кооператор за основанията за неговото изключване, с точно и мотивирано изложение на извършените от него нарушения, да бъде осъществено от УС на кооперацията на негово заседание, проведено 14 дни преди общото събрание, на което изрично му е предоставена възможност да ангажира доказателства и да даде писмени или устни обяснения, или по друг възможен начин, извън връчването на покана за провеждане на ОС“.
Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е изведен от фактите по делото и е от значение за правилността на обжалваното решение - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За въпроса не е изпълнено и допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от цитираното тълкувателно решение. Разпоредбите на чл.13 и чл.16, ал.1 ЗК, които уреждат процедурата за изключване на член - кооператор, са ясни и пълни и по тяхното приложение е създадена непротиворечива практика на ВКС, в която е даден отговор на въпроса какво следва да съдържа поканата за свикване на общо събрание на кооперация, в дневния ред на което е включено предложение за изключване на съдружник, за да бъде решението за изключване законосъобразно. Според постановеното по реда на чл.290 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./ решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о., на което касаторът се е позовал в изложението, в съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член - кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Отговорът на зададения от касатора въпрос се извежда от даденото разрешение, с което въззивното решение кореспондира и което е в смисъл, че нарушенията, заради които е предприето изключване на член - кооператор, трябва да се съдържат в поканата за свикване на общото събрание като гаранция за ефикасната защита на правото на членство в кооперацията. Субективната преценка на касатора, че макар и на пръв поглед изчерпателно, решението на ВКС не дава отговор на въпроса може ли уведомяването за осъществените от кооператора нарушения да се извърши и по друг начин, а не единствено чрез връчване на поканата за свикване на общото събрание, не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.
В конкретния случай очевидната неправилност е аргументирана с доводи, че „съдебният акт се явява постановен при липса на тъждество между установените от съда факти и обстоятелствата по делото, както и фактическата обстановка в цялост, като съдът не е съобразил приложението на императивни норми - чл.16, ал.1, чл.13, чл.61 ЗК“. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС, а в рамките на правомощията си в производството по чл.288 ГПК настоящият съдебен състав не преценява въззивното решение като очевидно неправилно, поради което решението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на особения представител на ответницата по касация възнаграждение за осъщественото в производството пред ВКС процесуално представителство в размер на 500 лв., определено съгласно чл.9, ал.3 вр. чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260478 от 01.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 8/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА ЗППК „Елит - 97“ с ЕИК[ЕИК] - [населено място], обл. Пловдив, да заплати на адв. И. С. от АК Пловдив със служебен адрес [населено място], [улица], ет.4, офис 6, сумата 500 (петстотин) лв. - възнаграждение за особен представител в производството по т. д. № 1766/2021 г. на ВКС, Търговска колегия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :