РЕШЕНИЕ № 200 София, 19. август 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Ю. Геаргиева като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1858 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 25.09.2012 г. по д.д. № 2/2012, с което е наложено дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 5.000,00 лева на В. А. Л. частен съдебен изпълнител рег. № 780, с район на действие Софийски градски съд. Недоволна от решението е жалбоподателката В. А. Л., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че решението е постановено след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ; дисциплинарният състав се е произнесъл по нарушението – насрочване и осъществяване на въвод във владение преди изтичането на двуседмичния срок от връчването на съобщението за въвода, без комисията да е сезирана с искане за установяване на това нарушение и неправилно е прието, че протоколът за въвод е съставен в нарушение на чл. 434 ГПК, след като жалбата на третите лица срещу въвода е отхвърлена от съда като неоснователна. Ответникът по жалбата С. на К. на ч. с. и. я оспорва, като счита, че срокът по чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ за разглеждане и решаване на дисциплинарното дело е инструктивен; независимо от невземането предвид от дисциплинарния състав на извършените нарушения по чл. 523 ГПК поради отхвърлянето на жалбата срещу въвода от съда, при съставянето на протокола в нарушение на закона не е посочено лицето, което владее имота, кое лице е отстранено от имота и липсата на пречки за извършване на въвода; както и че при определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарният състав е съобразил тежестта на извършените нарушения, също и служебно известното му обстоятелство за наложено наказание глоба за друго извършено нарушение. Ответникът по жалбата М. на п. не взема становище по жалбата, като счита, че тя е недопустима по отношение на него, тъй като той е извършил проверка на действията на съдебния изпълнител и не е констатирал нарушения, и съответно не е участвал в производството пред дисциплинарната комисия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения са: извършване на въвод във владение по отношение на трето лице извън субективните предели на изпълнителния лист, който е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение – в нарушение на чл. 523, ал. 1, изр. 1 ГПК и неотразяване на извършените изпълнителни действия в протокола за въвод в нарушение на чл. 434 ГПК, не е посочено лицето, което е упражнявало фактическата власт и лицето, което е владяло имота и съответно лицето, което е отстранено от имота и не са посочени обстоятелствата, които имат значение за извършването на законосъобразен въвод. По делото е прието за установено, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по представен договор за наем между взискателя – наемател и длъжника – наемодател. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.01.2011 г. (неизвестно на кое място и по какъв начин, след като неговият адрес е извън района на действие на съдебния изпълнител), а принудителното изпълнение е започнало на 13.01.2011 г. в 10 часа в присъствието на взискателя и длъжника. Никакви изявления на длъжника не са отразени в протокола, имотът не е индивидуализиран, посочена е само констатацията, че в имота се извършва ремонт и е сменен патрона на входната врата. В 11 часа при отварянето на входната врата се задейства аларма и пристига патрул на охранителната фирма, която охранява имота по договор с третото лице „Г. Б. Р.”, явяват се и представители на [фирма] – собственик на имота и „Г. Б. Р.”, който държи имота за сметка на собственика. Възраженията на тези лица не са записани в протокола, описани са представените от тях нотариален акт за собственост, договор за финансов лизинг с длъжника по делото, нотариална покана за прекратяване на лизинга, договор за наем между собственика и третото лице с приемо-предавателен протокол към него. В протокола не са посочени никакви факти и обстоятелства, които имат отношение към владението и държането на имота, кой ги осъществява и от кога, канен ли е длъжникът да предаде ключовете от имота, отказал ли е и защо се е наложило ползването на услугите на ключар. Жалбата на [фирма] и „Г. Б. Р.” срещу изпълнителните действия е отхвърлена с влязло в сила решение на Софийския градски съд. От правна страна дисциплинарният състав е приел, че като е извършила въвод срещу трето лице недлъжник вън от субективните предели на изпълнителния лист съдебният изпълнител е извършил нарушение на чл. чл. 523, ал. 1, изр. 1 ГПК, което обаче не може да бъде взето предвид, тъй като жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е отхвърлена от съда. Извършено е грубо нарушение на закона с извършването на въвода преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, както и нарушение на чл. 434 ГПК, тъй като в протокола на практика не са отразени извършените изпълнителни действия, не са посочени фактите относно държането и владението, лицата, които ги осъществяват, както и лицето, което е отстранено от имота. Според характера и тежестта на извършените нарушения, както и на техните последици и с оглед на конкретните обстоятелства, при което са извършени – необосновано игнориране на подкрепени с документи възражения и обстоятелството, че на съдебния изпълнител е налагано наказание глоба и за друго дисциплинарно нарушение, е определено наказание глоба в размер на 5000 лева. Правилно дисциплинарният състав е приел, че съдебният изпълнител е осъществил процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист. Възможността въводът във владение да бъде осъществен срещу трети лица се основава на разпростирането на изпълнителната сила на съдебното решение по отношение на тях. Когато въводът се осъществява въз основа на заповед за изпълнение по представен нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, тази възможност е по принцип изключена, тъй като тези актове нямат разпростираща се изпълнителна сила. Те удостоверяват единствено задължението на длъжника към определен момент. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, по отношение на трети лица, той може да породи действие само в предвидените от закона случаи. Поради това ограничено действие на договора, въводът въз основа на заповед за изпълнение по представен договор може да бъде осъществен само срещу длъжника, членовете на неговото семейство и наетите от него лица, а на основание чл. 429, ал. 2 ГПК и срещу универсалните правоприемници на длъжника. По отношение на частните правоприемници на длъжника и трети лица въводът не може да бъде осъществен. В нарушение на закона дисциплинарният състав е приел, че е обвързан от съдебното решение по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Това съдебно решение не установява със сила на пресъдено нещо правомерността или противоправността на извършените процесуални действия (вж. решение № 139/31.05.2011 по гр.д. № 1445/2009, ВКС, ІV ГО). При действието на чл. 358 ГПК законосъобразността или незаконосъобразността на въвода се установява със сила на пресъдено нещо само с влязло в сила решение по владелчески иск, предявен от третото лице срещу взискателя. Това нарушение обаче не се отразило на законосъобразността на обжалваното решение. В нарушение на процесуалните правила дисциплинарният състав се произнесъл по нарушението осъществяване на процесуална принуда в срока за доброволно изпълнение, което не се претендира да е извършено от сезиращия орган, с което е нарушил правото на защита на съдебния изпълнител, но това нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на размера на определеното общо наказание. Правилно дисциплинарният състав е приел, че в протокола за въвод не са отразени дори извършените изпълнителни действия нито фактите и обстоятелствата, които имат значение за осъществяването на изпълнителния способ: имотът не е индивидуализиран; длъжникът не е поканен на място да го напусне и не е документирано поведението му; липсва конституирането на взискателя като владелец [Отнемат се и се предават движими вещи (при този изпълнителен способ присъствието на взискателя или негов представител е необходимо), а въводът се осъществява, с коституирането на взискателя като владелец, което му дава владелческа защита от първия миг, (затова при този изпълнителен способ присъствието на взискателя или негов представител не е необходимо), след като длъжникът или третото лице и всичко, което символизира владението му фактически е отстранено от имота, и отразяването на тези обстоятелства в протокола за въвод. Едва след конституирането му като владелец, взискателят може да бъде овластен да заключи имота със свой ключ и отстраненото лице се предупреждава за последиците от нарушаването на така установеното владение.], не са посочени обстоятелствата относно владението и държането на имота, тяхното начало и лицата, които ги осъществяват, въпреки представянето на документи, които удостоверяват всички тези обстоятелства по ясен и несъмнен начин (задействането на алармената инсталация, договорът за охрана, нотариалният акт, договорът за наем и приемо-предавателният протокол легитимират собственика като владелец и неговия наемател като държател от 15.12.2011 г., а издадената на 27.12.2011 г. заповед за изпълнение очертава субективните предели на изпълнителния лист и удостоверява деня на издаването й), не е посочено лицето, което е отстранено от имота нито възраженията на явилите се при изпълнението владелец и държател (отделно стои въпросът, че изпълнението все още не е приключило, тъй като взискателят не е конституиран като владелец на конкретно индивидуализиран имот и това не е надлежно удостоверено в протокол за въвод). Д. състав не е отчел точно правното значение на наложеното предходно дисциплинарно наказание, тъй като неговото значение е различно в зависимост от това, кога са извършени процесните нарушения и кога е наложено предходното дисциплинарно наказание. Когато процесните нарушения са извършени преди налагане на предходното наказание, правно значение има обстоятелството, че са извършвани и други дисциплинарни нарушения, а когато процесните нарушения са извършени след налагане на предходното наказание правно значение има обстоятелството, че предходното наказание не се е оказало ефективно и не довело до поправяне на нарушителя. Това нарушение също не се отразило на законосъобразността на обжалваното решение, тъй като видът и размерът определеното общо наказание съответства на характера и тежестта на извършените нарушения. Без правно значение е обстоятелството, че дисциплинарната комисия е сезирана с искане от 04.06.2012 г., заседанието на дисциплинарния състав е проведено на 10.07.2012 г., а решението е постановено на 25.09.2012 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ. Този срок е инструктивен и неспазването му е без значение за валидността, допустимостта и правилността на решението по дисциплинарното дело. Видно от изложеното определеното дисциплинарно наказание съответства по тежест на извършените нарушения: осъществяване на процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист и неотразяване в протокола за въвод на извършените изпълнителни действия нито на фактите и обстоятелствата, които имат значение за осъществяването на изпълнителния способ. Обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата К.на ч. с. и. следва да бъдат присъдени 500,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 25.09.2012 г. по д.д. № 2/2012. ОСЪЖДА В. А. Л. от С. да заплати на К. на ч. с. и., София сумата 500,00 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.