3 Р Е Ш Е Н И Е № 60121 гр. София, 29 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря…..….........Марияна Петрова...……..…и в присъствието на прокурора………………..Кирил ИВАНОВ……..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 470 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Л. И. чрез защитника му адв.С. Л. - П. срещу решение № 42 от 17.02.2021 г., постановено по внохд № 1385/20 г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е преценил неправилно субективната страна на осъщественото от подсъдимия, който е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост, за което се излагат аргументи. Това според касатора представлява основание за квалифициране на извършеното от И. като престъпление по чл.124 от НК. На следващо място се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства. Предлага се при условията на алтернативност изменение на присъдата с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление или намаляване на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Пред касационния съд защитникът на подсъдимия – адв. С. Л. - П. поддържа касационната жалба със същите аргументи. Представителят на ВКП счита, че не са налице посочените от защитата касационни основания. Излага доводи, че от фактите по делото не се установява деянието да е извършено при афект или при условията на чл.124 от НК. Наложеното наказание намира за справедливо. Пледира за оставяне на атакувания съдебен акт в сила. В последната си дума подсъдимият И. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260006 от 04.11.2020г. на Врачански окръжен съд, постановена по нохд № 138/20г., подсъдимият А. Л. И. е признат за виновен в това, че на 13.04.2019г. около 20.00ч. в [населено място] бара [община], в дом № 10 на [улица]умишлено умъртвил Л. И. А., като смъртта е настъпила на 24.04.2019г. в 06.25ч. в УБАЛ „д-р Георги Странски“ ЕАД [населено място], поради което на основание чл. 115 и чл. 54 от НК му е наложено наказание от дванадесет години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. Първоинстанционният съд се е разпоредил с вещественото доказателство и е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 1385/20 г. на Софийски апелативен съд. С решение № 42 от 17.02.2021г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Като нарушение на материалния закон се изтъква, че не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, а именно, че деянието, осъществено от подсъдимия, следва да се квалифицира като такова по чл.124 от НК. Аналогични доводи са били наведени във въззивната жалба и приети за неоснователни от апелативния съд. Инстанционните съдилища са подложили на внимателен анализ поведението на подсъдимия по време и след деянието, като са отхвърлили тезата, че същият е целял единствено причиняването на телесна повреда, а по отношение на причиняването на смъртта е действал непредпазливо. Ударите в главата на пострадалия са нанесени със значителна сила, с предмет с издължена удряща повърхност и относително голяма маса, каквато е представената като веществено доказателство дървена бухалка. Ударите са нанесени както вляво, така и вдясно и са причинили закрита черепно - мозъчна травма. В резултат на травмата и произтеклите от нея усложнения е възникнала дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност, довела до смъртта на пострадалия. Локализацията на ударите в жизнено важна част на човешкото тяло – главата, силата с която са нанесени; последващото поведение на И., показващо безразличие към извършеното и към състоянието на пострадалия, основателно са мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл да причини смъртта на дядо си. В тази насока не могат да бъдат възприети доводите в касационната жалба, че И. не е целял причиняването на смърт, тъй като въпреки наличието на възможност, сам е преустановил нанасянето на удари. Настъпилият вредоносен резултат не е бил целен пряко от подсъдимия, но е бил съзнаван и допускан от него. И. не е предприел никакви действия за оказване помощ на пострадалия, а напротив – избягал е навън, скрил бухалката на тавана, не е повикал медицинска помощ, не е посещавал дядо си в болницата и не е разговарял с него до смъртта му. Установените от съдилищата фактически обстоятелства сочат на извършено престъпление по чл.115 от НК при евентуален умисъл, а не на причиняването на смърт при смесена форма на вината по чл.124 от НК. Предвид изложеното оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно. Явната несправедливост на наложеното наказание е налице, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. За да наложи наказание от дванадесет години лишаване от свобода, първоинстанционният съд е приел превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – проявеното разкаяние, млада възраст, добро процесуално поведение, оказано съдействие за разкриване на обективната истина, тежко детство и неблагоприятна семейна среда свързана с чести скандали и упражнявано от дядо му физическо и психическо насилие над отегчаващите такива – осъществяване на деянието след употреба на алкохол, лоши характеристични данни и предишно осъждане. При индивидуализацията на наказанието са били преценени внимателно всички обстоятелства от значение за реализиране на наказателната отговорност на И.. В жалбата не се сочат обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието, които да не са били взети предвид от инстанционните съдилища. В заключение касационният съд не намира основания за корекция на така отмерената санкция, която е съответна на обществената опасност на извършеното и отговаря на изискванията за справедливост, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42 от 17.02.2021г., постановено по внохд № 1385/20г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: