Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

[населено място], 31.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осмнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №678 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Р. Д. К. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 14.11.2016г. по арбитражно дело № 7121/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ [населено място],с което ищцата е осъдена да заплати в полза на [фирма] сумата 4305,44 лв.,ведно със законната лихва и разноски.
В искането си ищцата се позовава на недействителност на арбитражното споразумение, съдържащо се в договорите за потребителски кредит, като основание за отмяна по чл.47 т.2 предл.2 ЗМТА,както и на противоречие на решението с обществения ред – основание по чл.47 т.3 ЗМТА /отм. ДВ бр.8/2017г./. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът [фирма] е оспорил исковата молба с доводи за нейната недопустимост ,поради депозирането й извън преклузивния срок по мчл.48 ал.1 ЗМТА,а по същество – за неоснователност на изложените в нея твърдения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира,че е валидно сезиран с искова молба по чл.47 ЗМТА,която е подадена на 17.02.17г. в предвидения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. Спазването му е установено от приложения към молбата документ – потвърждение,издаден от куриерската фирма [фирма],удостоверяващ извършено връчване на ищцата на арбитражното решение на 18.11.2016г.
По направеното в нея оспорване на арбитражното решение намира следното:
Производството по арбитражното дело е образувано по искова молба на [фирма] срещу Р. Д. К. за присъждане на вземане, произтичащо от сключени между тях два договора за потребителски кредит от 30.07.15г. и от 11.11.15г.,в които е уговорена арбитритуемост на възникналите по тях спорове в компетентност на Арбитражен съд „А. Ю.“ [населено място].
След постановяването на арбитражното решение със ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/24.01.2017г. е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК,като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни.
Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване.
Посочените изменения са приложими и към висящите съдебни производства за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове,следва да се приеме,че, независимо от това,че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения,при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове.Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна,по които се произнася ВКС . Новата алинея втора лишава от правно действие всяко арбитражно решение, постановено по спор, който вече законодателно е изключен от компетентността на арбитража.Нормата има действие занапред,а това означава,че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение,което е постановено по спор,определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, произтичащата от това негова нищожност следва, като се констатира /включително и служебно/, да бъде прогласена със съдебното решение.Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение.
Ищцата К.,като страна по договор за потребителски кредити , сключени с [фирма] , притежава качеството „потребител“ по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същата е физическо лице,сключило договор за кредит за задоволяване на личните й потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ищеца в арбитражното производство е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
При този изход на делото останалите доводи,наведени в исковата молба, не следва да се разглеждат,а в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 172,28 лв.,представляващи платена държавна такса. На основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на представляващия я адвокат Р. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
По изложените съображения ВКС, ТК, състав на Първо т.о.


Р Е Ш И :


ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 14.11.2016г. по арбитражно дело № 7121/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.4 офис8 да заплати на Р. Д. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] общ.А. сумата 172,28 лв.,представляваща направени деловодни разноски за производството пред ВКС за платена държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.4 офис8 да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв.Р. Д. Д. [населено място] [улица] ап.2 сумата 580 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.