Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 10.04.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ИРИНА ПЕТРОВА при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3005 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по молба от И. Г. Д. от [населено място] за отмяна на решение № 224/07.11.2016 г. по гр.д. № 172/2016г. на Самоковски районен съд /СРС/, потвърдено с решение № 190/17.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 170/2017 г. на Софийски окръжен съд /СОС/. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на И. Д. срещу А. И. З. за заплащане на сумата от 5000 лв., претендирана като получени по запис на заповед от 15.10.2008 г. с падеж - 15.11.2008 г. В молбата се поддържа наличие на основания по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Изложени са доводи за лъжливи обещания от А. З. за връщане на парите, което обстоятелство е от значение за забава на иска по настоящото дело, молителят твърди, че записът на заповед е иззет при претърсване и изземване на 25.11.2010 г., за което представя постановление за привличане на И. Д. в качеството на обвиняем от 25.11.2010 г. и протокол за претърсване и изземване от 25.11.2010 г. с участието на И. Д., както и протоколи от 09.03.2011 г. и от 13.04.2016 г. по н.о.х.д. № 34/2016 г. на Софийски военен съд и от 15.03.2014 г. по гр.д. № 694/3013 г. на СРС. Предявява иск на основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно действие по чл.290 НК при даване на показания от свидетелите А. З. и И. А. И. по посочени наказателни и граждански дела. Същевременно посочва, че съдът не се е произнесъл по предявения от него иск на основание чл.534 ал.1 ТЗ. Ответникът по молбата – А. И. З. оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения. Производството пред СРС е образувано по искова молба на И. Г. Д. срещу А. И. З. за връщане на сума в размер на 5000 лв., получена на 15.10.2008 г., за която З. подписал запис на заповед с падеж 15.11.2008 г. СРС при повторно разглеждане на делото е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като по силата на чл.531 ал.1 вр. чл.537 ТЗ е настъпила тригодишна погасителна давност в полза на ответника. За да потвърди първоинстанционното решение, СОС е приел, че възникналото по силата на записа на заповед задължение е погасено по давност, с оглед изтичане на срока по чл.531 ТЗ и своевременното позоваване на длъжника /ответна страна в настоящото производство/ на този факт още в отговора на исковата молба. Посочено е, че изложеното от ищеца правно основание за претендиране на процесната сума е самият запис на заповед, а не неоснователно обогатяване на ответника в резултат от невъзможността да се реализира правата по този запис на заповед. Отмяната по реда на чл.303 ал.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Съгласно чл.303 ал.1 т.2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай не са представени никакви доказателства в подкрепа на изложеното от молителя, поради което няма основание да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Представените от молителя преписи от: протокол за разпит на свидетел от 09.03.2011 г., постановление за привличането му в качеството му /на молителя/ на обвиняем от 25.11.2010 г. за извършени престъпления по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 НК; по чл.209 ал.1 НК; по чл.144 ал.1 НК и по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, протокол за претърсване и изземване от 25.11.2010 г. с негово участие и протоколи от 09.03.2011 г. и от 13.04.2016 г. по н.о.х.д. № 34/2016 г. на Софийски военен съд и от 15.03.2014 г. по гр.д. № 694/3013 г. на СРС не представляват нито нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства от значение за спора по настоящото дело по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Д. на молителя за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 ал.1 т.2 ГПК също е неоснователен. Съгласно посочената правна норма източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки: 1. престъпното обстоятелство да е установено по надлежния съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124 ал.5 ГПК; 2. същото да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая такива доказателства по делото няма, нито са правени доводи за успешно проведени такива производства срещу посочените свидетели преди предявяване на молбата за отмяна, напротив, молителят е признат за виновен и е осъден за извършени престъпления, за които е привлечен като обвиняем с постановлението от 25.11.2010 г. Поради липса на предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СРС, потвърдено с решение на СОС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като ответникът по молбата за отмяна не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция от тази страна. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. Д. от [населено място] по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за отмяна на решение № 224/07.11.2016г. по гр.д. № 172/2016 г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 190/17.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 170/2017 г. на Софийски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.