Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София, 07 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……..…..Аврора Караджова….........……и в присъствието на прокурора….............Пенка МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Г. С. – защитник на подсъдимия Б. Д. Д., срещу решение № 160 от 21.11.2013г., постановено по внохд № 299/13г. по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Изтъква се, че положителните характеристични данни на подсъдимия и допуснатото от него нарушение само на едно от правилата за движение, сочат на възможност за поправяне и превъзпитаване на Д. без реално изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Настоява се за изменяване на решението, като се постанови отлагане изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същото искане от защитника на подсъдимия – адв. А., като се излагат допълнителни аргументи. В срока по чл.351, ал.3 от НПК са постъпили писмени възражения от частните обвинители А. В. и С. В.; както и от адв. А. - повереник на частните обвинители Д. А. и А. А.. Във възраженията се поддържа, че подсъдимият е проявил самонадеяност при избора на скорост и поведението си на пътя, в резултат на което е настъпил тежък противоправен резултат. Изразява се становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Представителят на ВКП счита, че решението на апелативния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Намира наложеното наказание за справедливо и че не са налице основания за прилагане нормата на чл.66, ал.1 от НК. Частният обвинител С. В. се солидаризира с решението на апелативния съд и заявява, че наказанието следва да е ефективно, а частният обвинител А. В. не изразява становище.. Частните обвинители А. и Д. А., Д. С. и В. С., лично и като законен представител на П. С., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и процесуалните им представители адвокати А. и П.. В последната си дума подсъдимият Д. изразява съжаление и моли за условна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 13.09.2013г., постановена по нохд № 241/13г. на окръжен съд гр. Разград, подсъдимият Б. Д. Д. бил признат за виновен в това, че на 22.01.2013 г. на път І-2 км 82 + 650 /гр.Шумен - [населено място]/ при управление на МПС - лек автомобил “Д. - Л.” с рег. [рег.номер на МПС] със скорост 138 км/ч, нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1; чл.8, ал.1, чл.15, ал.1; чл.16, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.21, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП, както и чл. 3; чл.73, ал.1 и чл.92, ал.1 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на три лица – Г. А. Г., С. П. С. и А. Н. В., поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.5, б.“б”, пр.1 във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” било отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г НК подсъдимият Б. Д. Д. бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години като съдът зачел времето, през което свидетелството му за правоуправление било отнето по досъдебното производство от 22.01.2013г. до 02.07.2013г. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на всички частни обвинители било образувано внохд № 299/13г. по описа на Варненски апелативен съд. С решение № 160 от 21.11.2013г., първоинстанционната присъда била изменена, като: - било отменено приложението на чл.66, ал.! от НК и постановено реалното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от открит тип и - подсъдимият бил частично оправдан да е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1; чл.8, ал.1, чл.15, ал.1; чл.16, ал.1; чл.20, ал.2; чл.21, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП, както и чл. 3; чл.73, ал.1 и чл.92, ал.1 от ППЗДП. В останалата част въззивният съд потвърдил присъдата. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери жалбата на Д. за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Приложението на тази диференцирана процедура обусловило определянето на наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК, което след редукцията било индивидуализирано в размер на три години „лишаване от свобода”. Единственото основание, посочено в касационната жалба е за явна несправедливост на наложеното наказание, като се оспорва решението на въззивния съд за отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК. Касационната инстанция не споделя изложените от защитата съображения, че целите на наказанието биха могли в случая да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наказанието. За прилагането на чл.66, ал.1 от НК спрямо лице, неосъждано за престъпление от общ характер на лишаване от свобода, следва да се прецени дали поправянето и превъзпитаването на осъдения може да бъде постигнато чрез условното осъждане. Наред с това следва да се съобрази и генералната превенция, която също е цел на наказанието. В тази насока не може да се възприеме тезата на защитата, че тежестта на престъплението има значение само при определяне размера на наказанието, а данните за личността на подсъдимия единствено имат отношение към начина на неговото изпълнение. В случая е налице тежък резултат с настъпила смърт на три лица, който е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП, довело до навлизане на управлявания от него автомобил в насрещната лента за движение. Въпреки, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДП не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, превишението на скоростта с близо 50 км/ч над разрешената за движение извън населено място, сочи на самонадеяност от страна на водача и безразличие към опазване на живота и здравето на другите участници в движението Не без значение е и обстоятелството, че пострадалите от престъплението нямат никакъв принос към настъпване на вредоносния резултат. Отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК в случая е неоправдано от гледна точка на необходимостта от по - трайно и интензивно въздействие върху дееца. С ефективното изпълнение на това наказание биха се постигнали успешно и целите на генералната превенция, предвид масовото неглижиране от водачите на моторни превозни средства на правилата за безопасно движение, водещи като резултат до отнемането живот и трайно увреждане на здравето на много хора. Едно от средствата за противодействие на подобни посегателства е и наказателната репресия, която не бива да бъде неоправдано снизходителна. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 21.11.2013г., постановено по внохд № 299/13г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: