Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
София, 09.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Даниела Никова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3878 /2019 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 160 /09.04.2020 г. по касационната жалба на С. Д. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 749 от 10.06.2019 г. по възз. гр. д. № 311 /2019 на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 426 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 1780 /2017 г. на Карловския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което 1) е уважен предявеният от Р. С. Р. срещу С. Д. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за реална част от поземлен имот с посочен идентификатор по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], местността „Е. к.“, отразена върху скица, която е неразделна част от решението и 2) е отхвърлен искът на С. Д. К. срещу Р. С. Р. за признаване на право на собственост на реална част от 29 кв.м. от същия поземлен имот, индивидуализирана в решението, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1994 г., и за признаване за установено, че реалната част неправилно е заснета като част от имота на ответника Р. С. Р..
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: Споровете по повод упражняване на фактическа власт върху реална част от съседен поземлен имот представляват ли противопоставяне на собственика на владението и пречка ли са за придобиване на реалната част по давност?
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.116 ЗЗД и чл.84 ЗС са императивни. С разпоредбата на чл.116 ЗЗД законодателят изчерпателно е очертал хипотезите, в които постановява давността да бъде прекъсвана, извънсъдебните спорове по повод упражняване на фактическа власт върху реална част от съседен поземлен имот не попадат в нито една от тях, а разпоредбата на чл.84 ЗС препраща към правилото на чл.116 ЗЗД и относно придобивната давност.
В този смисъл е и решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 944 /2011 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в което е прието, че спокойно е това владение, което не е установено с насилие; предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.
В този смисъл е и решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260 /2012 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в което в отговор на правен въпрос е прието, че владението е спокойно, когато не е установено и поддържано с насилие. Според чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/.
С оглед на извода, че придобивната давност не може да се счита за прекъсната с извънсъдебните спорове по повод упражняване на фактическа власт (върху реална част от съседен поземлен имот), съдебният състав приема, че и в този случай владението остава необезпокоявано (несмущавано, непрекъснато).
В решение № 610 /09.12.2008 г. по т.д. № 391 /2008 г. на ВКС, I т.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в отговор на правен въпрос също е прието, че: нормата на чл.116,б.”б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване.
Ответникът по касация Р. С. Р. оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено местоположението на границата между процесните съседни имоти и това на оградата, което е различно, оградата не е изградена по границата, а е изместена на север – навътре в имота на ищеца Р. Р. и че кладенецът се намира в имота на Р. Р..
Въззивният съд е приел, че това налага да бъде обсъдено твърдението на С. К., че е придобил по давност площта, която се намира в имота на Р. Р.. Поради противоречивите показания на посочените от двете страни свидетели не е установено кой е изкопал кладенеца. Доказателствената тежест по насрещния иск е върху ищеца по този иск – С. К., който трябва да установи, че е установил явна, трайна и необезпокоявана власт върху процесната площ с намерение да я свои и това да е сведено до знанието на предишния владелец Р., който да не се е противопоставил на това фактическо положение.
Въззивният съд е приел, че в настоящия казус това не е установено. Обстоятелството, че по делото остава неизяснено авторството на изградения кладенец налага извода, че ищецът по насрещния иск (С. К.) не доказва категорично, че е започнала да тече придобивна давност, която да го направи собственик. Според неоспорените показания на свидетеля Г. страните са се изпокарали още през 2007 – 2008 г., което означава, че С. К. дори и да е установил фактическа власт върху спорната площ, то това не е било без противопоставянето от страна на Р. Р. и затова не е налице начало на придобивна давност.
Следователно не е установено ответникът (С. К.) да е придобил по давност спорната площ, поради което искът му да се установи, че е собственик, е неоснователен.
Доколкото С. К. не оспорва, че упражнява фактическа власт, а както е установено той няма основание за това и същевременно Р. Р. се легитимира като собственик на имот с идентификатор ....., ревандикационният му иск за спорната площ, индивидуализирана върху скицата на вещото лице, следва да бъде уважен.
По основателността на касационната жалба:
При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя С. Д. К. за неправилност на извода на въззивния съд, че извънсъдебното оспорване от Р. С. Р. на упражняваната от С. К. фактическа власт върху процесната реална част, която попада в собствения на Р. Р. поземления имот, е представлявало пречка за установяване на необезпокоявано владение (несмущавано, непрекъснато), както и за началото и за протичането на придобивна давност. Следва да се приеме, че извънсъдебното оспорване не е могло да препятства установяването на владение от С. К., нито да го смути, нито да доведе до прекъсване на придобивната давност.
Основателен е и доводът на жалбоподателя С. К., че при извода, че не е установена пречка за установено и упражнявано от С. К. владение, въззивният съд е следвало да изследва и дали останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност са се осъществили след преценка на всички събрани по делото доказателства за тях, като отговори на доводите, че самият Р. Р. е определил мястото на оградата навътре в своя имот и че С. К. е установил владение от момента на придобиването на имотите по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (които се поддържат и в касационната жалба), за които са събрани доказателства.
Настоящият състав приема, че неправилните изводи на въззивния съд по приложението на материалния закон (относно придобивната давност, на която С. К. е основал насрещния си иск и възражението за неоснователност на иска на Р. Р.) и при неправилно приложение на процесуалния закон (необсъждането на всички доказателства за фактите, релевантни за фактическия състав на придобивната давност), са съществени, тъй като са се отразили върху правилността на решението по насрещния иск и като последица от това и върху правилността на решението по главния иск.
От изложеното и на основание чл.293,ал.2 и ал.3 ГПК следва извод, че неправилното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши съдопроизводствени действия – да обсъди събраните по делото доказателства за твърдяното от С. К. владение и придобиване п давност на процесната реална част, въз основа на което да формира самостоятелни изводи за основателността на главния и на насрещния иск.
При повторното разглеждане на делото на основание чл.293,ал.4 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 749 от 10.06.2019 г. по възз. гр. д. № 311 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.