Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/2014
гр. София, 25.02.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2988/2014 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. чрез адв Г. П. от САК срещу решение №16 от 08.01.2014г по гр.дело № 209/2013г. на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение №672 от 26.11.2012г на Пернишки районен съд. По реда на чл. 409 ГПК е била уважена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист въз основа на решение №1348 от 24.12.1987г по гр.д № 903/1987г на ПРС ,който изпълнителен лист е за предаване владението на недвижим имот в [населено място] по отношение на 1/ 2 ид. част от него и по твърдение на С. М. Б. Б. М. Б. ,Е. М. Б.-М.,В. А. С. и Н. А. Й. ,наследници на починалите взсикатели Н. С. и В. З. , е бил изгубен.
Не е уважено като възражение по смисъла на чл. 409 ал.3 ГПК изтъкнатата от процесуалния представител на жалбоподателите обща петгодишна погасителна давност, считано от прекратяването на изпълнителни дела №2406/1980г и №3163/1986г ,същите образувани по повод изгубения изпълнителен лист .
Оплакванията в касационната жалба са за съществено нарушение на процесуалните правила ,поради неизпълнение на задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните. По издадения още на 28.07.1980г първообразен изпълнителен лист – за непарично вземане , е бил осъществен въвод на 11.05.1987г по изп. дело № 3163/86г .Същото е било е прекратено на 11.12.1989г и внесено в архив ,като след изтичането на петгодишна давност е унищожено,както е удостоверено по делото .При изложените факти въззивният съд неправилно е оставил без разглеждане възражението на касаторите за изтекла погасителна давност . Съдът е бил длъжен да го разгледа в това производство. Изтъква се незаконосъобразност и необоснованост . Съдът е следвало да приеме ,че е погасено изпълнителното производство като правоотношение. Същото не може да бъде възобновено. При непаричните вземания давността също е петгодишна, тя е изтекла много преди депозиране на молбата за издаване на дубликат .
Отговор не е постъпил .
С обжалваното решение,постановено в производство по реда на чл. 409 ГПК ,Пернишки окръжен съд е приел за установено ,че първообразният изпълнителен лист е бил издаден на 28.07.1980г в полза на наследодателните на молителите , въз основа на решение №1348/24.12.1978г по гр.д №903/1978г на ПРС по уважен на основание чл. 108 ЗС иск за ревандикация Решението е влязло в сила след потвърждаването му от ВС на РБ, а изпълнителният лист по това дело е бил издаден за предаване на владение на ½ ид. част от недвижим имот. По отношение на същия имот –парцел ХІІІ-145 в кв.47 по плана на [населено място] ,в полза на наследодателката Н.С. е било вече присъдено предаване владението на останалата ½ ид. част , с влязло в сила решение от 02.06.1976г по гр.д № 227/1975г на ПОС и страните в производството по чл. 409 ГПК са лица , по отношение на които двете съдебни решения формират сила на пресъдено нещо , както е било съдебно установено между тях с реш.№689 от 26.01.2009г по гр.д №468/1998г на ПРС, влязло в сила в прекратителната му част относно иска по чл. 108 ЗС ,като недопустимо предявен от настоящите молители предвид наличие на обвързващо страните съдебно решение със същия предмет. Безспорно е установено ,че въз основа на изпълнителния лист от 28.07.1980г, за изпълнение на решение №1348/24.12.1978г по гр.д №903/1978г на ПРС е било образувано изп. дело в СИС при ПРС , което съгласно уд. №85/01.07.2011г на ДСИ е било прекратено и понастоящем е унищожено Въззивният съд е приел ,че по повод на изгубения изпълнителен лист са били образувани изп. дела № 2406/1980г и №3163/1986г в СИС при ПРС – прекратени, внесени в архив и унищожени след изтичане срока за съхранението им , но е изтъкнато ,че прекратяването на изпълнителните дела не дава основание на направеното от ответниците възражение за погасителна давност по реда на чл.409 ал.3 ГПК,тъй като не се касае за парично вземане , а за издаване на изпълнителен лист по повод съдебен акт за предаване владение върху недвижим имот ,което не свързано с изтичане на давностен срок. Въззивният съд не е обсъдил протокол от 11.05.1987г по изп. д. №3163/1986г, съставен от съдебния изпълнител за въвеждане във владение на взискателите –наследници на Н. С. и В. С. в дворното място (тогава п-л ІV-769 в кв.23) . В протокола има отбелязване,е в парцела съдия- изпълнителят е намерил масивна жилищна сграда ,построена от длъжниците.Протоколът не е подписан от тях.
С определение №963 от 02.09.2014г на ВКС ІІІ гражданско отделение жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,за да се даде отговор на въпроса може ли да се издава дубликат от изгубен изпълнителен лист , след като е осъществено принудително изпълнение въз основа на първоначалния изпълнителен лист по изпълнително дело ,предвид отнето владение ако изпълнителното дело е прекратено и архивирано и са изтекли повече от пет години ,което обстоятелство ответникът в производството изтъква по реда на възражението, съгласно чл. 409 ал.3 ГПК .
По правния въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд намира следното :
Възражението по чл.409 ал.3 ГПК ,което ответникът в това производството може и следва да противопостави на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист, се свежда до изтъкването на погасяващи изпълняемото право обстоятелства , настъпили след установяване на съществуването му. Обстоятелствата , на които възражението се основава, могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране , като се изтъкнат различни правопогасяващи основания , включително погасителна давност , или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя , включително по принудителен ред. По давност се погасяват всички субективни права освен тези , за които законът е предвидил друго .Това друго е предвидено по отношение на правото на собственост, тъй като съгласно чл. 99 ЗС същото се изгубва само ако друг го придобие , или ако собственикът се откаже от него. Затова и длъжник ,след като е осъден да върне на собственика отнето владение ,не може да противопостави по същество възражение за изтекъл срок на една погасителна давност, нито да изтъкне като обстоятелство срока на една своя придобивна давност , доколкото след като е осъден да предаде владението, той се превръща в държател . Останалите възражения са на негово разположение , но в случай ,че в производство по чл. 409 ГПК длъжникът по изгубен или унищожен изпълнителен лист за предаване на владение основава възражението си на обстоятелството, че вече е претърпял принудително отстраняване от имота в изпълнително производство , проведено от съдия изпълнител въз основа на изгубения или унищожен изпълнителен лист , изтеклият период след прекратяване на изпълнителното дело ще е без значение, ако понастоящем същият длъжник или негов правоприемник фактически е в имота , без да изтъква правното основание за това положение. Съгласно чл.525 ал.1 ГПК, когато извадено от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си го възвърне, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда ,което правомощие не е ограничено със срок, съответно обуславя интереса от защита чрез принудително изпълнение ,при вече прекратено изпълнително производство включително .Ето защо в този случай , ако изпълнителният лист за предаване владението на имот е изгубен или унищожен , давността на задължението не препятства издаването на дубликат на същото изпълнително основание .
По кационната жалба .
Въззивният съд действително не е обсъдил приложеното по делото писмено доказателство - протокол от 11.05.1987г по изп. д. №3163/1986г на СИС при ПРС , не е формирал собствено и извод бил ли е действително извършен въвод във владение в полза на взискателите през 1987г , с оглед на което е последвало прекратяване , архивиране и унищожаване на изпълнителното дело след изтичане срока за съхранението му . Това обаче не е опорочило крайните изводи на съда .Ако въвод не е бил осъществен , приложение ще намери разрешението, указано при уеднаквяване на практиката с реш.№134 от 2011г по гр.д №1713/2010г ІV г.о и реш.№263 от 2012г по гр.д №1138/2011 І г.о на ВКС и основание за издаване на искания дубликат пак ще е налице. Оспорващите основанието за издаване на дубликат от изпълнителния лист длъжници продължават да държат имота, без да са въвели по реда на възражението такива обстоятелства , които изключват правото на молителите да искат принудителното им изваждане . Макар да е изтъкнал разбирането си , че доколкото не се касае за погасяване на паричен дълг , направеното от ответниците възражение за погасяване по давност не може да бъде разглеждано в производство по чл. 409 ал.3 ГПК , а това разбиране не може да бъде споделено като правилно без изтъкване на допълнителни условности , въззивният съд е обсъдил възражението и като неоснователно по същество . Крайният извод е правилен , предвид изложеното по- горе в отговор на поставения правен въпрос. Обосновани са изводите на въззивния съд , че са налице и останалите предпоставки на закона,позволяващи издаването на дубликат от изпълнителния лист . Щом е установено ,че изпълнителният лист е бил издаден на наследодателите на ищците , получен е съответно предаден на съдия -изпълнител от СИС при ПРС по образувано изпълнително дело и доколкото няма официално удостоверяване за това ,че след прекратяване на изпълнителното производство до изтичане на срока за съхранение на делото изпълнителният лист е получен обратно от взискателите , (или депозиран на място , от което те могат да го получат обратно ), документът не е в тяхно държание. Като се съобрази тълкуването, дадено в решение №71 от 04.04.2013г по гр.д №627/2012 І г.о , споделяно от настоящия състав на ВКС , следва да се приеме ,че изпълнителният лист е изгубен или унищожен в СИС при ПРС. Целта на уредбата е да се осигури възможност за реализиране на правото на взискателя на принудително изпълнение тогава , когато принудително изпълнение не може да се осъществи поради липса на първообразния изпълнителен лист.
Ето защо , макар Пернишки окръжен съд да е постановил решението си в нарушение на процесуални правила ,от установените по делото обстоятелства и преценените по същество факти в тяхната взаимовръзка следва правилността на обжалвания от касаторите краен резултат по решението .Правилно е издаден дубликат от изпълнителния лист и касационната жалба е неосонователна.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №16 от 08.01.2014г по гр.дело № 209/2013г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: