Р Е Ш Е Н И Е № 505 Гр.София, 21.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора Маринова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1531/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 61/21.05.12 г.,постановено по В.Н.Д.41/12 г. от АС-Варна /ВнАС/, е изменена присъда № 109/15.12.11 г.,постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.1071/11 г., като е прието, че престъплението по чл.343 А,ал.1,б.Б НК е извършено само в нарушение на чл.21,ал.1 ЗДП и е отменена наложената пробационна мярка. С присъдата подсъдимият П. Р. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343 А, ал.1, б.Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, а на основание чл.67,ал.3 НК е постановена пробационна мярка в хода на изпитателния срок-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 А,ал.1,б. В НК. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал П. Г., който чрез своя защитник го атакува, изтъквайки касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 5 НПК. Моли се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично и поддържа жалбата си с основно искане за изясняване на делото чрез назначаване на автотехническа експертиза от независими експерти. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Частният обвинител, редовно призован не се явява. Постъпила е молба от поверениците на тази страна, в която е отразено несъгласие с жалбата. Освен това се атакува явна несправедливост на наложеното наказание поради неговия нисък размер, в каквато връзка се моли решението на ВнАС да бъде изменено, като наказанието бъде завишено до максимално възможния размер. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първо, според съдържанието на жалбата, е направено оплакване за нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Дефинирането на това касационно основание се съдържа в разпоредбата на чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК и очевидно е свързано с материалния закон. Но без съмнение обосновката по направените възражения се състои в оборване на осъществения от съда анализ на събрания по делото доказателствен материал, като неговото тълкуване се твърди, че трябва да е по начина, по който го вижда атакувалата страна. Иначе казано, словното изразяване на описаното като нарушение на закона касационно основание, представлява атакуване на непълния доказателствен разбор, направен от второстепенния съд, довел до неправилно формиране на съдебната воля. Това обаче се охарактеризира като нарушение на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Едва след това е възможно да се спори за неправилно приложение на материалния закон чрез осъждане на Г., което вече е основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Второ, в жалбата е отразено касационно основание по чл.348,ал.1,т.5 НПК. Такава точка липсва в ал.1 на чл.348 НПК и най-вероятно, предвид изложените аргументи, се има предвид ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Все в светлината на обсъждания въпрос, в молбата на частната обвинителка пред тази инстанция пък се предявява претенция за занижено наложено наказание на подсъдимия, с искане да бъде увеличено. Същевременно обаче цитираната молба е депозирана с оглед жалбата на Г., без частната обвинителка и нейните повереници да са се възползвали от правото си на жалба при недоволство от постановеното решение на въззивния съд. Така че от една страна липсва правомощие за ВКС при първо разглеждане на делото да пристъпи сам към увеличаване на определено наказание при налични основания за това. От друга- липсва сезиращ го процесуален документ, депозиран от легитимирана страна въобще, което би довело до нарушение на забраната Reformatio in pejus, ако върховната съдебна инстанция по наказателни дела подходи по поискания от нея начин. Погледната по същество, жалбата е неоснователна. В хода на първостепенното съдебно производство /второ поред/ са събрани всички доказателства, релевантни за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, предмет на доказване. Изготвена е тройна автотехническа експертиза, вещите лица по която са дали отговор на всички важни въпроси. Те са защитили подробно позициите си в съдебно заседание на 15.12.11 г. Недоволството на подсъдимия от техните отговори, изразено чрез неговия защитник, е намерено за неоснователно с аргументи, споделими и от настоящата инстанция, също както и от въззивната такава. Заключението на автотехническите експерти не се базира на произволни съждения, а на приложени по делото доказателствени материали, включително и на показанията на свидетели за движението на пострадалата жена и налични коли в посока на движение на касатора, изчакващи светването на разрешителен сигнал. Проверени са твърденията на подсъдимия, че е бил възпрепятстван във видимостта си от спрели вдясно от неговата лента за движение автомобили, заради което основно и той спори в жалбата си пред ВКС. Със състоятелни аргументи неговите доводи са отхвърлени от страна на въззивната инстанция, включително и досежно споделеното разстояние, на което е възприета неправилно пресичащата жена и техническата невъзможност да се реагира на опасността на пътя по начина, заявен от Г., ако казаното от него се приеме за достоверно. Особено съществено в тази насока е получилото отговор възражение кой е първият момент, когато пешеходката е била видима за подсъдимия и каква е неговата реакция в тази връзка. Този въпрос всъщност, както и предишният, за ограничаващите видимостта спрели вдясно автомобили, освен че са изяснени в хода на първостепенното и второстепенното производство, извън реално възприетата опасна зона навеждат на сериозни размисли за управление на процесния автомобил с превишена скорост, която не е следвало да бъде поддържана при наближаване на кръстовище- важна конфликтна точка, що се касае да възможното присъствие на пешеходци на нея, пък дори и неправомерно пресичащи. Както правилно е приел ВнАС, имайки предвид събраните по делото доказателства и обсъждане от страна на вещите лица автотехнически експерти на всички относими материали, няма нужда от назначаване на компютърна симулационна експертиза, като се вземат предвид при това /по исканията пред ВКС/ ръстът, теглото и т.н.на пострадалата, а и на комплексна експертиза, с участие на лекар в нея. Настоящата доказателствена съвкупност дава възможност за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. А фактът, че изводите по нея не се схождат със становището на дееца за дължимо заключение за негова невиновност, не може да стои в основата на преценка за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт . В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично атакува персоналния състав на автотехническата експертиза, заявявайки, че трите вещи лица по нея-инженери, работят заедно и отношението на първия от тях спрямо другите двама са такива на служебни власт и подчинение. В този смисъл предявява искане да бъде назначена експертиза от вещи лица без субординационна връзка помежду им. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще разгледа това искане, доколкото то е допълващо към принципно признатото за отправено възражение по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Погледнат по същество, третираният довод е несъстоятелен. Вещите лица, автотехнически специалисти, са назначени като експерти от страна на съда. Техните имена са поискани от декана на машинотехнологичния факултет при ТУ-Варна, катедра Транспортна техника и технология, което е обяснимо предвид нуждата от специални знания. Процесуалното им участие обаче се дължи на съдебно назначаване и във връзка с него не играят роля претендираните субординационни връзки. Всяко от вещите лица носи наказателна отговорност за предоставяне на неверно заключение, за което се и предупреждава от решаващите съдилища. Ето защо, при липса на посочване на някакви конкретно доказани обстоятелства, свързани с професионално влияние на някого от експертите в рамките на общото заключение, без същото да се споделя от друг, но въпреки това не намерило отражение поради субординационната стояща извън съда връзка, настоящата инстанция не може да възприеме наличие на процесуален порок. На последно място в тази част на изложението, във връзка със следващо направено от касатора възражение пред ВКС, доказателствата по делото не дават повод за неяснота къде на пътното платно е станало процесното произшествие. В тази насока освен данните по експертното заключение, има и свидетелски показания. Не бива да се забравя, че потърпевшата е била пренесена веднага от подсъдимия до автомобил, който да я транспортира в болница и няма как да бъде фиксирано присъствие на тяло на пътното платно. В контекста на последното казано, именно това,че Г. е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, решава въпроса с приложение на съответната материалноправна норма- чл.343 А НК. Цитираното обстоятелство, в съответствие с разпоредбата на чл.56 НК, не може да служи като смекчаващ фактор с оглед определяне на наказанието, а предвид жалбата пред ВКС- с оглед неговото намаляване. Липсват каквито и да са други аргументи, които да са представени по жалбата, за размисъл в насока на наличие на предпоставките по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Неблагоприятните данни за Г. като водач са намерили отражение в съдебните мотиви и всяко по-нататъшно снизхождение към него би имало отрицателно въздействие върху реализиране на заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/21.05.12 г.,постановено по В.Н.Д.41/12 г. от АС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/