5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
С. 19.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1619/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 756 от 26.06.2015г., постановено по настоящото дело № 1619/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 2230 от 03.12.2014г. по в.гр.д. № 511/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГО, V бр. с-в, № 366 от 17.01.2013г. по гр.д. № 4178/2009г., с което Л. Х. М. е поставена под пълно запрещение, и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от И. Х. М. срещу Л. Х. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под запрещение.
Ответницата Л. Х. М. в представения от особения й представител адв. М. Я. писмен отговор моли решението да се остави в сила и да й се присъдят разноските по делото.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за връзката между медицинския и юридическия критерии за поставяне на ответницата под пълно запрещение, поради противоречие с т. 5 на ППВС № 5/1979г.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
Чл. 5, ал. 1 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии – слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси - т. 5 на ППВС № 5/1979г. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /чл. 202 ГПК/ против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства.
По основателността на касационната жалба:
За да отхвърли предявения от И. Х. М. срещу Л. Х. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под запрещение въззивният съд е приел, че не е налице юридическият критерии на предявения иск - лицето да не е в състояние да се грижи за своите работи, пълното и главно доказване на който е в тежест на ищеца. Поставянето на едно лице под запрещение, недопустимо съгласно чл. 12 К., представлява съществено посегателство върху свободата на личността му и е оправдано единствено в случаите, когато поради болестното си състояние лицето не може да се грижи за себе си и за своите интереси. Приел е за установено от медицинската документация и останалите писмени доказателства, че Л. Х. страда от „параноидна шизофрения”, била е хоспитализирана през 2007, 2008г. и два пъти през 2010г., има един опит за самоубийство през 2006г., след изписването не приема редовно поддържащата терапия, регистриран е случай на неадекватно и опасно за околните поведение, била агресивна към близките си, заплашвала с убийство, нарязала всички дрехи в къщи, а въз основа на съдебнопсихиатричната експертиза е приел, че болестта на ответницата е приела хроничен ход с устойчива негативна симптоматика и хронично персистиращо психотична продукция от параноидно-халюцинаторния кръг, което е довело до социална, трудова и семейна дезадаптация. Съдът е възприел заключението на съдебно-психиатричната експертиза според която оценъчните способности на ответницата са силно нарушени, липсва съзнание за болест и критичност към поведението й, поради напредналия стадии на болестта и изразеността на необратимите симптоми, формирали личностовата промяна, ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си и за своите работи, но въз основа на проведения в първоинстанционното производство разпит на Л. Х. е приел, че същата е отговаряла смислено и адекватно на поставените й въпроси и у съда не е създадено абсолютно сигурно убеждение, че въпреки наличието на душевна болест тя не може да се грижи за своите работи.
Ищецът И. Х. М. обжалва посоченото по-горе въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Л. Х. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под запрещение, с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Излага доводи за необоснованост на извода на съда, че не е налице юридическият критерии за поставяне на ответницата Л. Х. под запрещение. Счита, че неправилно съдът разглежда медицинския и юридическия критерии без връзка и взаимна обусловеност, решението не е съобразено с т. 5 на ППВС № 5/1979г., както и с решението на КС от 17.07.2014г. по к.д. № 10/14г.
Касационната жалба е основателна.
По делото е изслушана съдебно психиатрична експертиза, която е дала заключение за наличието на психично заболяване на ответницата Л. Х. „параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, с промяна на личността”, фамилно обременена /баща с шизофрения/, с голяма давност с поведенчески отклонения, мотивирани от налудни и халюцинаторни изживявания, не критична към състоянието си. Болестта е приела хроничен ход с устойчива негативна симптоматика, довела до трайна социална, трудова и семейна дезадаптация. Поради напредналия стадии на болестта и изразеността на необратимите симптоми, формирали личностовата промяна, вещото лице е дало заключение, че Л. Х. не може да се грижи сама за себе си и за своите работи, и заболяването й отговаря на медицинските критерии по смисъла на закона за поставянето й под пълно запрещение.
В. съд не е изложил мотиви защо не възприема съдебно психиатричната експертиза като посочи недостатъците на заключението - неверни, неточни или ненаучни изходни позиции. Позовал се е на извършения в първоинстанционното производство разпит на ответницата, но осъщественият в с.з. на 18.05.2012г. разпит на Л. Х. не опровергава, а потвърждава заключението на медицинската експертиза. Действително ответницата е сравнително ориентирана за време и място, но е безкритична към болестното си състояние, не приема самостоятелно лекарства, при прекратяване на лечението става агресивна и опасна, а дадените от нея отговори на поставените въпроси кореспондират напълно със заключението на психиатричната експертиза за психотична продукция от параноидно-халюцинаторния кръг. Три пъти е била хоспитализирана принудително поради неадекватно и агресивно поведение. Промяната на личността, трайната социална дезадаптация и силно нарушените оценъчни способности правят Л. Х. лесно манипулируема. Към момента на изслушването й в първоинстанционния съд същата е живеела на семейни начала с лицето Л. С. /по данни на правоохранителните органи/, който се представял за неин баща, в имот на последния в [населено място], в нездравословна среда. Има данни, че е продала имот, но няма данни за получени от продажбата средства. Всичко това навежда на извода, че за запазване на личните и имуществени интереси на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение. Л. Х. има нужда както от неотложно адекватно лечение, така и да бъде предотвратена възможността да разпилява имуществото си.
Разпоредбите на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /К./, на който се е позовал въззивният съд, задължава държавите – страни по конвенцията, да предприемат необходимите мерки, включително законодателни, за постигане на фактическо равенство на хората с увреждания като им се осигури достъп и необходимата подкрепа за упражняване на техните права. Действащата законодателна уредба в Република България не отчита изискванията на Конвенцията, но привеждането на законодателството в съответствие с нея не може да се постигне с неприлагането на разпоредбите на ЗЛС /решение № 12/17.07.2014г. по к.д. № 10/2014/, тъй като интересите на лицата с психически увреждания вместо да бъдат защитени по-добре, биха били накърнени поради лишаването им от действащата в момента социална защита.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 5 ЗЛС да се уважи като Л. Х. се постави под пълно запрещение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 2230 от 03.12.2014г. по в.гр.д. № 511/2014г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Л. Х. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 34, по иска на нейния брат И. Х. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], бул. Братя Б.” № 44.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничество по постоянния адрес на Л. Х. за учредяване на настойничество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: