Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
София,29.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 169 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. “Т. п. б.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд,постановено на 09.12.2011г. по гр.д.№418/2011г.
С определение №183/21.03.2012г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса за правосубектността на кооперациите,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г.,т.е. за правните последици от извършеното с този нормативен акт одържавяване и за възможността такава кооперация /популярна банка/ да възстанови дейността си по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/22.05.2007г./; по въпроса за приложимостта на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена или преразпределена кооперативна собственост на възстановена след 07.02.1993г. кооперация и по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти,визирани в §1,ал.4 ДР на ЗК.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения,че неправилно съдът е приел,че кооперацията няма статут на възстановена,след като е вписана от Ловешкия окръжен съд на 10.01.1915г., нейното съществуване не е прекратено и съдът с решение от 28.12.2000г. по ф.д.№719/1995г. е приел,че кооперацията продължава да съществува в правния мир и е вписал промяна в членовете на УС,КС и устава на кооперацията,т.е. приел е,че кооперацията е действаща,поради което е вписал промените в регистъра на кооперативните организации. Поддържа,че по реда на ПМС №218 от 1951г. популярните банки не се прекратяват и ликвидират,а се регламентира форма на преобразуването им,чрез която те се превръщат в клонове на БНБ,което постановление противоречи на действалия към момента на издаването му Закон за кооперациите/обн.ДВ.бр.282 от 01.12.1948г.,попр.бр.302 от 24.12.1948г., изм. и доп. бр.60 от 13.03.1950г.,Изв.бр.12 от 08.02.1952г.,отм.бр.13 от 13.02.1953г./,който не допуска прекратяване на кооперация по нормативен път,като ликвидация на ТПБ-Т. не е извършвана. Излага съображения, че кооперацията е възстановена по смисъла на §27,ал.1 ПЗР ЗИДЗК,тъй като е вписана в регистъра на съда с наименование,седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация,в която членуват най-малко 7 кооператори,които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото. Поддържа,че в такава хипотеза претенциите за собственост следва да бъдат предявени по исков ред. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен като в полза на кооперацията бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Ч. “Н.”-гр.Т., изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че кооперацията няма статут на възстановена,тъй като не е прекратена с решение на Общото събрание,а по нормативен път и е заличена с уредени имуществени последици,че по делото липсват данни към 1951г. процесният имот да е бил в патримониума на кооперацията,че в имота са правени редица подобрения от държавата,което налага провеждане на процедура по ликвидация на възникналите облигационни отношения,че кооперацията не е подала искане за възстановяване на процесния имот и не е водена административна процедура за възстановяване на имота и за уреждане на отношенията във връзка с извършените подобрения,поради което и не е настъпила реституция на собствеността. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен иска на К. “Т. п. б.” с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на Ч. “Н.-Н. ч.”-гр.Т.,че кооперацията е собственик на бивш киносалон,кабина,фоайе и стълбище с обща площ от 564кв.м.,от която салонът 456кв.м.,попадащ в УПИ *в кв.* по плана на [населено място] от 1988г.,пл.”В.”№1а,а по действаща кадастрална карта на [населено място],приета със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на изп.директор на АК,без статут на самостоятелен обект и представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор *, етаж 0,с площ от 147кв.м.,преди преустройството му /узаконено с акт №*/06.02.2010г. на гл.архитект на [община]/,който се намира в сграда с идентификатор *,представляваща сграда със смесено предназначение,намираща се в ПИ с идентификатор * с площ от 1312кв.м.,с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване друг обществен обект,комплекс.
Прието е,че регистрираната през 1915г. Т. п. б. е придобила собствеността върху описания в н.а.№*,том *,регистър *, н.д.№*/1933г. имот-с н.а.№*,том *,регистър *,н.д.№*/1934г. Т. п. б. купува имота,продава го на Н.-о. д.-гр.Т. с н.а.№*,том *,регистър *, н.д.№*/1939г. и впоследствие с н.а.№*,том *,регистър *, н.д.№*/22.03.1944г. изкупува имота обратно при уговорените в н.а.№*/1939г. условия.
Прието е,че с ПМС 218/02.03.1951г./Изв.бр.20 от 1951г./ за преустройство на банковата система активите на популярните банки са преминали върху БНБ,а дяловият капитал на членовете на популярните банки е изплатен като с това ПМС популярните банки са прекратени по нормативен път и са уредени имуществените последици от прекратяването. Поради това е прието,че популярната банка е била лишена от правосубектност и не е могла да формира свои органи и да възстанови дейността си по смисъла на §27 и §39 ПЗР ЗИДЗК /Дв.бр.13/2003г./,т.е. няма характеристиката на възстановена кооперация,а на новоучредена такава въпреки решение на ФО на Ловешкия окръжен съд от 21.07.1995г. по ф.д.№719/1995г.,с което е регистрирана промяна в УС на Т. популярна банка,регистрирана с обявление №895 в ДВ.бр.80/06.02.1915г. С оглед на това е прието,че не се установява К. “Т. п. б.” да е правоприемник на прекратената “Т. п. б.”. Изложени са съображения,че правоприемството на възстановени кооперации настъпва по силата на закона,но само доколкото е налице идентитет не само по име,но и по предмет,дейност,членска маса, неимуществени права,имущество като права на възстановена кооперация има само кооперация,вписана в регистъра на съда след 07.08.1991г. с наименование,седалище и предмет на дейност на съществувалата кооперация,в която членуват най-малко 7 кооператори,които са членували в нея и към датата на изземване,одържавяване или преразпределение на имуществото на кооперацията.
Прието е също така,че не е установено процесното имущество да е възстановено на кооперацията по предвидения в закона ред-изложени са съображения,че съгласно §1,ал.1 ДР на ЗК от 1999г. правото на собственост на кооперациите върху иззето,одържавено или преразпределено по някакъв начин имущество след 10.09.1944г. се възстановява ако искането затова е направено до 07.02.1993г. Условията за връщане на кооперативното имущество,съдържащи се в ПМС 192/1991г./отм./ и Наредба за реда и условията за връщане на кооперациите и на кооперативните съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество,приета с ПМС 162/2000г. е прието,че включват: 1.кооперацията да е подала заявление до 07.02.1993г.;2. тя да е отговаряла на изискванията на чл.2,ал.1 да е възстановена,но не и заличена; 3. да е направила искане до компетентния орган по чл.3,ал.2 на наредбата;4. имуществото,което претендира за връщане,да е включено в активите на еднолично търговско дружество с държавно или общинско имущество или да е частна държавна или общинска собственост;5. да е доказала правото на собственост върху това имущество чрез нотариални актове,протоколи,балансови отчети и други писмени доказателства. Прието е,че в случая не е установено да е проведено административно производство по възстановяване на собствеността,вкл. с оглед разпоредбите на ЗК от 1999г.,съгласно които реституцията се развива изцяло по административен ред. Прието е,че само при липса на доказателства е уредена възможност по съдебен ред да се установява право на собственост върху кооперативно имущество.
По въпроса за правосубектността на кооперация,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г. в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречие с оглед обстоятелството,че с решение на Ловешкия окръжен съд,ФО от 21.07.1995г. по ф.д.№719/1995г. е регистрирана промяна в членовете на УС на “Т. п. б.”,регистрирана с обявление №895 в ДВ.бр.80 от 06.02.1915г.,като е прието,че банката не е прекратила съществуването си /фигурира в приложение І към ПМС №218/1951г.,даващо основание по §1,ал.1 ДР на ЗК да възстанови дейността си/. В подобна хипотеза,при която една кооперация е вписана в търговския регистър като възстановена по смисъла на §1,ал.1 ДР на ЗК,при спор за принадлежността на правото на собственост върху имущество,за което се твърди,че представлява иззета, одържавена или преразпределена кооперативна собственост,съдът не разполага с правомощието да осъществява косвен съдебен контрол за съществуването на вече вписаното обстоятелство /възстановяване на кооперацията/. Същото може да бъде заличено като несъществуващо само по реда на чл.604 ГПК като несъществуването на вписаното обстоятелство следва да бъде установено по исков ред с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл решение №17/23.06.2009г. на ВКС,ТК,ІІ ТО,постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.№479/2008г.,в което е прието,че до заличаването му по предвидения в ГПК процесуален ред регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички,вкл. и спрямо съда.
Поради това,макар настоящият състав да споделя изцяло съображенията на въззивния съд за правните последици на извършеното с ПМС №218 от 1951г. одържавяване и за възможността кооперация /популярна банка/,чието имущество е иззето и одържавено по реда на този нормативен акт,да възстанови дейността си по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК /ДВ.бр.41/22.05.2007г./,наличието на решение за вписването на кооперацията в търговския регистър като възстановена задължава съда да приеме за осъществили се вписаните обстоятелства,доколкото установяване несъществуването на вписаното обстоятелство и заличаването на вписването могат да бъдат извършени само по предвидения в ГПК ред.
По въпроса за приложимостта на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена или преразпределена кооперативна собственост на възстановена след 07.02.1993г. кооперация настоящият състав приема,че изводът на въззивния съд противоречи на разрешението, дадено в т.5 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г.,в което е прието,че възстановяването на собствеността на имоти по §39 ЗИДЗК /ДВ.бр.13/2003г./ на кооперации и кооперативни съюзи,които са възстановили дейността си по реда на чл.49 ЗК, настъпва по право и се реализира по исков ред. В тези случаи не е необходимо осъществяването на административно производство по реда и в сроковете по §1 ДР на ЗК и Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944г.
По въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти,визирани в §1,ал.4 ДР на ЗК настоящият състав приема следното:
Когато имуществото,за което се твърди,че представлява иззета, одържавена или преразпределена кооперативна собственост,подлежаща на възстановяване,се намира в правни субекти извън визираните в §1,ал.4 ДР на ЗК и претендиращата собствеността кооперация е възстановена по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК /ДВ.бр.41/22.05.2007г./,спорът за принадлежността на правото на собственост следва да бъде разрешен по общия исков ред. Предвиденият в ЗК,ПМС №192/1991г./отм./ и Наредбата за реда и условията за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество административен ред следва да бъде спазен само ако претенцията е заявена от кооперация или кооперативен съюз,които са съществували и осъществявали дейност към датата на влизане в сила на ЗК от 1991г./отм./ и имуществото се намира в посочените в разпоредбата на §1,ал.4 ДР ЗК от 1991г. правни субекти. Ако кооперацията или кооперативният съюз са възстановили дейността си след изтичане на предвидения в §1,ал.1 ДР на ЗК /обн.ДВ.бр.113/1999г./ срок,т.е. имат статут на възстановени по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК /Дв.бр.41/22.05.2007г./,както вече беше отбелязано, възстановяването на собствеността върху иззетата,одържавена или преразпределена кооперативна собственост настъпва по право и провеждането на административна процедура не е необходимо. Спорът за принадлежността на правото на собственост следва да бъде разрешен по общия исков ред, като в исковото производство ще се извърши преценка дали след одържавяването на спорното кооперативно имущество същото е преминало в патримониума на правен субект, различен от посочените в §1, ал.4 ДР на ЗК от 1991г. или само е било предоставено на такъв субект за ползване. Само в хипотеза,при която възстановяването на собствеността върху кооперативното имущество настъпва след провеждането на предвидената в закона административна процедура преценката на тези обстоятелства следва да бъде извършена в административното производство.
С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е осъществил извън правомощията си косвен съдебен контрол за съществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство,а именно дали К. “Т. п. б.” е възстановена кооперация по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/22.05.2007г./. Както вече беше отбелязано, до установяването по исков ред на несъществуването на вписаното обстоятелство и заличаването му по реда на чл.604 ГПК, регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, вкл. и спрямо съда. Вписването на К. “Т. п. б.” като възстановена с решение на Ловешкия окръжен съд,ФО от 21.07.1995г. по ф.д.№719/1995г. задължава съда да приеме възстановяването като осъществило се обстоятелство.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че възстановяването на собствеността в настоящия случай може да настъпи само след провеждане на административната процедура,предвидена в чл.3 от Наредбата за реда и условията за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество,приета с ПМС №162/2000г. След като претендиращата правото на собственост кооперация има статут на възстановена по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/22.05.2007г./,възстановяването на собствеността настъпва по право,ако са налице предпоставките на §1 ДР ЗК и провеждането на административно производство не е необходимо /т.5 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г./. В случая вписването на кооперацията като възстановена в търговския регистър обвързва съда както досежно нейния статут,така и досежно реда,по който същата следва да заяви претенциите си върху одържавеното имущество.
И след като по делото е установено,че процесното имущество е одържавено и към момента на влизане в сила на ЗК от 1991г./отм./ се намира в държавата,и по отношение на реституционния ефект провеждането на предвидената в ПМС №192/1991г./отм./ и Наредба за реда и условията за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество,приета с ПМС №162/2000г. административна процедура не е необходимо,за неправилен следва да се приеме и крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения от К. “Т. п. б.” ревандикационен иск.
Неоснователни са наведените от Ч. “Н.”-гр.Т. доводи за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесния имот,основани на твърдения за недоказаност на факта,че имуществото се е намирало в патримониума на Т. п. б. към датата на одържавяването.
След като по делото е установено по категоричен начин,че Т. п. б. е придобила правото на собственост върху сградата,в която се намира претендирания по настоящето дело обект през 1934г. /н.а.№*,том *,регистър *,н.д.№*/1934г./ и след извършена през 1939г. продажба на имота на Н.-о. д.-гр.Т. /н.а.№*,том *,регистър *,н.д.№*/1939г./ е изкупила същия обратно съобразно уговорката за обратно изкупуване при условията по договора за продажба от 26.06.1939г.,следва да се приеме,че след извършеното през 1944г. изкупуване /н.а.№*,том *,регистър *,н.д.№*/22.03.1944г./ същата се легитимира като собственик на имота до момента,в който се установи това право да е придобито от друг правен субект. Кооперацията не е длъжна да доказва пряко и главно и факта,че от момента на придобиване на собствеността до момента на одържавяването не е изгубила правото на собственост,т.е. че същото не е било придобито от друг правен субект,тъй като подобен отрицателен факт не подлежи на доказване при спор за принадлежността на правото. Лицето,което поддържа,че преди одържавяването е настъпило последващо придобиване на собствеността от друг правен субект следва да установи осъществяването на твърдяното от него придобивно основание. В случая такива доказателства по делото не са представени,поради което следва да се приеме,че към момента на извършеното по реда на ПМС №218 от 1951г. одържавяване правото на собственост върху сградата,в която понастоящем се намира претендираният по делото обект, е принадлежала на Т. п. б..
Неоснователни са и доводите на Ч. “Н.”-гр.Т.,че извършените след одържавяването преустройства съставляват пречка за възстановяване на собствеността.
Извършените в отчуждения недвижим имот преустройства,които не променят същия съществено,а се изразяват само във вътрешни премествания на стени,по-различно разпределение на помещенията, промяна на тяхното предназначение,дори и след извършен основен ремонт, не могат да обосноват извод за създаване на нов обект на право на собственост,а оттам и пречка за възстановяване на собствеността. В случая не се установява след отчуждаването на сградата в същата да са извършени такива преустройства,които да бъдат приравнени на създаване на нов обект-извършеното преустройство на киносалона в бар не е установено да е засегнало носещите и ограждащите стени,нито същите да са били премахнати.
Обстоятелството,че със заповед №2233/30.10.1998г. на и.д. областен управител на Област Л. е наредено имотът да се отпише от актовите книги за държавни имоти и да се предаде на Ч. “Н.” на основание §4 от Закона за народните читалища по н.а.№*,том *, н.д.№*/1939г. също не обосновава извод за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността в патримониума на кооперацията. Както беше отбелязано по-горе,спорът за наличието на тези предпоставки в хипотеза,при който имотът се държи от правен субект извън посочените в §1,ал.4 ДР на ЗК,се разрешава по исков ред,като в исковото производство въз основа на събраните доказателства се извършва преценка дали след одържавяването на имота правото на собственост върху същия е преминало в патримониума на този правен субект на годно правно основание или фактическата власт се упражнява само с оглед предоставено от държавата право на ползване,респ. без правно основание. Сам по себе си фактът,че имотът се държи от такъв правен субект не лишава кооперацията от правото на собственост,нито от възможността да претендира предаване на владението по исков ред,доколкото и извършеното от страна на държавата предаване на имота с отбелязване,че читалището притежава собствеността е непротивопоставимо на кооперацията. В случая предаването на имота е извършено от и.д. областния управител с оглед представения от читалището н.а.№ *,том *, н.д.№ */1939г.,удостоверяващ сключването на договор за продажба между Т. п. б. и Н.-о. д.-гр.Т.. По настоящето дело обаче е установено извършено впоследствие обратно изкупуване /н.а.№*,том *,н.д.№*/22.03.1944г./,поради което следва да се приеме,че ч. “Н.” не се легитимира като собственик на имота след 22.03.1944г. и доколкото заповед №2233/30.10.1998г. не удостоверява осъществяването на самостоятелно придобивно основание,което да има за правна последица преминаване на правото на собственост върху имота в патримониума на читалището, следва да се приеме,че не се установява наличие на правно основание, даващо право на читалището да упражнява фактическата власт върху процесния имот,което да е противопоставимо на К. “Т. п. б.”.
По тези съображения настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от К. “Т. п. б.” ревандикационен иск бъде уважен и в полза на кооперацията бъде присъдена сумата 11952.42лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 09.12.2011г. по гр.д.№ 418/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ч. “Н.”-гр.Т.,че К. “Т. п. б.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] собственик на бивш киносалон,кабина,фоайе и стълбище с обща площ от 564кв.м.,от която салонът 456кв.м.,попадащ в УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1988г.,пл.”В.”№1а,а по действаща кадастрална карта на [населено място],приета със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на изп.директор на АК,без статут на самостоятелен обект и представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор *, етаж 0,с площ от 147кв.м.,преди преустройството му /узаконено с акт №*/06.02.2010г. на гл.архитект на [община]/,който се намира в сграда с идентификатор *,представляваща сграда със смесено предназначение, намираща се в ПИ с идентификатор * с площ от 1312кв.м.,с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване друг обществен обект,комплекс и ОСЪЖДА ч. “Н.”-гр.Т. по реда на чл.108 ЗС да предаде на К. “Т. п. б.” владението на този имот,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на кооперацията сумата 11952,42лв. /единадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 42ст./,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|