Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр. София, 19.11.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 908/2018 година Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „УниКредит Лизинг” ЕАД със седалище в [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 49 от 26.06.2017 г., постановено по т. д. № 89/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. В молбата се излагат твърдения, че с решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., е уважен иск на „Холидей Шоп” ООД против „УниКредит Лизинг” ЕАД за заплащане на обезщетение за вреди поради разваляне на договор за лизинг. В мотивите към решението съставът на ВКС, ІІ т. о., приел, че договорът за лизинг е прекратен по право на основание чл.89, ал.1 ЗЗД поради обективна невъзможност да бъде изпълнен от лизингодателя вследствие установена интервенция върху идентификационния номер на рамата на лизинговия автомобил и че рискът от невъзможното изпълнение се носи от лизингодателя. Между същите страни било водено и друго дело във връзка със същия договор за лизинг - т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд, което приключило с решение № 567 от 06.07.2015 г. Решението влязло в сила на 21.07.2016 г. и в него било прието, че договорът за лизинг е действащ, че рискът от невъзможността да се ползва автомобила се носи от лизингополучателя и че с оглед на това последният дължи лизингови вноски за целия срок на договора. Молителят поддържа, че е осъществено основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като двете решения са постановени по дела с идентичен спорен предмет, но при едно и също основание на исковете - договорът за лизинг, и при еднаква фактическа обстановка разрешават противоречиво включените в предмета на делата спорни въпроси - прекратен ли е договорът за лизинг по право и кой носи риска от невъзможността да бъде изпълнен. Искането в молбата е да бъде отменено по - късно постановеното решение по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., което молителят счита за неправилно по изложени в молбата съображения. Молбата за отмяна съдържа и „особено искане” в случай, че съдът счете за неправилно посочена хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, да разгледа „повдигнатия въпрос” и „на основание останалите хипотези на чл.303 ГПК”. Ответникът по молбата „Холидей Шоп” ООД със седалище в [населено място] е депозирал писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК. В отговора са изложени доводи за неоснователност на молбата и е поискано присъждане на разноски за производството по отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - изхожда от надлежна страна, има за предмет подлежащ на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, приложим в случая с оглед въведеното от молителя основание за отмяна. По основателността на молбата за отмяна : С решение № 49 от 26.06.2017 г., постановено по реда на чл.290 ГПК в производството по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., е отменено решение № 1676 от 24.07.2015 г. по т. д. № 160/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Холидей Шоп” ООД срещу „УниКредит Лизинг” ЕАД иск за присъждане на сумата 62 664.01 лв., представляваща обезщетение за вреди поради разваляне на сключен от страните договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 89253 от 27.07.2009 г., и „УниКредит Лизинг” ЕАД е осъдено да заплати на „Холидей Шоп” ООД на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.89, ал.1 ЗЗД сумата 62 664.01 лв., представляваща връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на договора за лизинг по право, заедно със законната лихва от 24.04.2012 г. до окончателното плащане и разноски по делото. В частта, с която е отхвърлен предявеният от „Холидей Шоп” ООД главен иск за присъждане на сумата 62 664.01 лв. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82, ал.1 ЗЗД - като обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за лизинг, решението на Софийски апелативен съд е оставено в сила. В мотивите към решението съставът на ВКС е приел, че сключеният между страните договор за финансов лизинг от 27.07.2009 г. е развален по право на основание чл.89, ал.1 ЗЗД поради невъзможност на лизингодателя да изпълни задълженията си да осигури ползване на лизинговия автомобил след изземването му от МВР (по причина на констатирана след предаването му на лизингополучателя интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер на рамата и предприето разследване за извършено престъпление) и да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху автомобила при изтичане на крайния срок на договора. Изложени са съображения, че обективната невъзможно за изпълнение на задълженията на лизингодателя е трайна и с оглед на нея договорът за лизинг е прекратен по право на основание чл.89, ал.1 ЗЗД, считано от датата на изземването му - 21.12.2009 г., след която и двете страни по лизинговото правоотношение са освободени от задълженията си. В зависимост от извода за преустановяване на договорната връзка на основание чл.89, ал.1 ЗЗД, съдебният състав е направил извод, че платените от лизингополучателя „Холидей Шоп” ООД лизингови вноски за времето след 21.12.2009 г. и първоначално платената лизингова вноска - общо 62 664.01 лв., са платени при отпаднало основание и подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. С решение № 567 от 06.07.2015 г. по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 21.07.2016 г. след недопускане на касационно обжалване с определение № 678 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3599/2015 г. на ВКС, І т. о., е отменено решение по гр. д. № 9663/2014 г. на Варненски районен съд и по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че „Холидей Шоп” ООД дължи на „УниКредит Лизинг” ЕАД сумата 12 677.28 евро, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски с падежи в периода 27.10.2010 г. - 27.03.2012 г., дължими по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 89253 от 27.07.2009 г., ведно със законната лихва от 31.03.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 4195/2014 г. В съобразителната част на посоченото решение е прието, че договорът за лизинг е обвързвал валидно страните през периода 27.10.2010 г. - 27.03.2012 г. и че лизингополучателят „Холидей Шоп” ООД дължи за този период лизингови вноски на лизингодателя „УниКредит Лизинг” ЕАД. Възражението на ответника - лизингополучател за прекратяване на договора с отправена до ищеца - лизингодател нотариална покана от 07.12.2011 г. поради задържане на лизинговия автомобил от органите на МВР и невъзможност да бъде ползван е счетено за неоснователно. Направени са изводи, че по силата на изрична уговорка в договора - чл.3, ал.2, лизингодателят не носи отговорност за състоянието на лизинговия автомобил; че лизингодателят не е неизправен по отношение на задължението си да предаде автомобила на лизингополучателя; че при договора за финансов лизинг всички рискове от невъзможността да се ползва лизинговата вещ са за сметка на лизингополучателя; че съгласно чл.343 ТЗ и чл.12, ал.3 от договора лизингополучателят дължи заплащане на лизингови вноски и за времето след задържане на автомобила до края на исковия период, независимо, че не е могъл да го ползва. Молбата за отмяна, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена на 26.09.2017 г. В процеса на администриране на молбата пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е образувано т. д. № 2930/2017 г. по молба на „Холидей Шоп” ООД за отмяна на влязлото в сила решение № 567 от 06.07.2015 г. по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд. С определение № 287 от 05.12.2017 г. молбата е допусната до разглеждане като е прието, че с нея се иска отмяна на решението на Варненски окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради твърдяно противоречие с влязлото в сила решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. При извършена служебна справка е установено, че т. д. № 2930/2017 г. е приключило с постановяване на решение № 3 от 09.03.2018 г., с което е отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение по в. т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. За да се произнесе в този смисъл, съставът на ВКС, ІІ т. о., е приел, че двете решения съдържат противоречиво разрешение на идентични правни въпроси, включени в предмета на двете дела - за съществуването на облигационната връзка между страните след задържане на лизинговия автомобил от органите на МВР и за дължимостта на лизингови вноски от лизингополучателя след тази дата, което противоречие попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК с оглед разясненията в т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. В резултат на преценката, че е правилно разрешението на спора, дадено в решението по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., съдебният състав е отменил като неправилно решението по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание на 31.10.2018 г. процесуалният представител на „УниКредит Лизинг” ЕАД е пояснил, че при новото разглеждане на делото е постановено решение по т. д. № 408/2018 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК, което не е влязло в сила. Съобразявайки установените в производството за отмяна факти, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от молителя основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата спорен предмет. Според задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че установи наличие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл.307, ал.4 ГПК. От разпоредбите на чл.303, ал.1, т.4 ГПК и чл.307, ал.4 ГПК следва категоричен извод, че уреденото в чл.303, ал.1, т.4 ГПК основание за отмяна предполага съществуване в правния мир на две влезли в сила съдебни решения, които са постановени по различни дела с участието на едни и същи страни. Към момента, когато е подадена молбата за отмяна, посочената формална предпоставка е била налице. В правния мир е имало две влезли в сила решения - решение № 567/06.07.2015 г. по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд и решение № 49/26.06.2017 г. по т. д. № 89/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по различни дела с участието на „УниКредит Лизинг” ЕАД и „Холидей Шоп” ООД и разрешаващи спорове между двете дружества за вземания по договор за финансов лизинг от 27.07.2009 г. В хода на производството за отмяна решението по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд е отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, след като в предходно производство за отмяна друг състав на ВКС, Търговска колегия, е констатирал, че то противоречи на решението по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и че е неправилно. С отмяната на едното от двете решения е отпаднала формалната предпоставка за приложимост на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК - наличие на две влезли в сила съдебни решения, което е достатъчно молбата за отмяна да бъде преценена като неоснователна. Отмяната на едното от решенията, които молителят счита за противоречиви, изключва правомощията на Върховния касационен съд да се произнася относно правилността на решението по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., чиято отмяна се иска. Отделно от това въпросът кое от двете решения е правилно е разрешен с влязлото в сила решение по т. д. № 2930/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че на отмяна като неправилно подлежи решението по т. д. № 772/2015 г. на Варненски окръжен съд, а не правилното решение по т. д. № 89/2016 г. на ВКС. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 89/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., следва да бъде оставена без уважение. Формулираното от молителя „особено искане” молбата да бъде разгледана „и по останалите хипотези на чл.303 ГПК” е процесуално недопустимо. Молбата за отмяна не съдържа фактически твърдения, относими към други отменителни основания по чл.303 ГПК, извън основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид принципа на диспозитивното начало, приложим и в извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК, Върховният касационен съд не може да се произнася за наличието на отменителни основания, които не са въведени надлежно с молбата по чл.306 ГПК. В зависимост от изхода на производството за отмяна молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сумата 2 000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 16.01.2018 г. и платено по банков път с преводно нареждане от 16.01.2018 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „УниКредит Лизинг” ЕАД със седалище в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 26.02.2017 г., постановено по т. д. № 89/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг” ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], ул. „Гюешево” № 14, да заплати на „Холидей Шоп” ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], бул.”Цар Освободител” № 60, ет.2, ап.5, сумата 2 000 лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :