Р Е Ш Е Н И Е № 399 гр. София, 22.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 715 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. против решение №1757/28.12.2009 г. по в.гр.д.№1471/2009 г.постановено от Окръжен съд – В.. Ответниците са оспорили касационната жалба с писмения си отговор, подаден по реда на чл.287, ал.1 от ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение №629/17.06.2010 г.. Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос, като е приел, че с прехвърлянето на правото на собственост е прехвърлено и правото на строеж върху терена и въз основа на което е построена старата жилищна сграда в имота, като подобрение в дворното място, въпреки липсата на изрично прехвърляне на правото на строеж върху построената към момента на прехвърлянето сграда. В тази насока, възприетото от въззивния съд разрешение на правния въпрос относно самостоятелността на правото на строеж, като самостоятелно вещно право е в противоречие с възприетото от ВС в ТР №33/1971 г. на ОСГК на ВС по гр.д.№11/1971 година. С посоченото тълкувателно решение, ВС е приел, че правото на строеж е самостоятелно вещно право върху чужд имот и може да бъде притежание на лице, различно от титуляра на правото на собственост на недвижимия имот. Възприетото от въззивните съдилища разрешение на поставен от жалбоподател правен въпрос в противоречие с тълкувателни решения на ВС и на ВКС е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл са и указанията по приложението на цитираната разпоредба, дадени с ТР№ 1/2009 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По материалноправния въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: С тълкувателно решение №33/1971 година, по гр.д.№11/1971 година, Върховния съд е обобщил и уеднаквил съдебната практика относно характера на правото на строеж и е приел, че правото на строеж е самостоятелно вещно право върху чужда вещ по смисъла на чл.63 от ЗС. Като вещно право върху чужда вещ, правото на строеж може да бъде собственост на лице, различно от собственика на земята. При съществуващо право на строеж, построеното върху земята по учреденото и съществуващо право на строеж, става собственост на лицето, притежаващо правото на строеж, независимо от това, чие е правото на собственост върху нея. Настоящия състав не намира правни доводи и необходимост от промяна в така установената с цитираното тълкувателно решение съдебна практика относно характера и същността на вещното право на строеж. За да приеме, че предявения иск за делба е неоснователен, въззивния съд е приел, че по силата на договор за замяна, ищецът Х. Д. е придобил в режим на СИО правото на собственост върху дворно място, заедно с построената в него къща. Съдът е приел, че Х. Д., заедно със съпругата си, впоследствие са се разпоредили с така придобития имот в полза на ответниците по делото – техни синове. Съдът е възприел становище, че предмет на сделката - дарение, с което ищецът и неговата съпруга са се разпоредили с имота, касае не само дворното място, а и построената в него къща. Въз основа на така приетото, съдът е направил правните изводи, че доколкото към датата на дарението, делбените имоти не са съществували изградени в груб строеж, като самостоятелни обекти, годни да бъдат обект на правото на собственост, те са построени след това и са собственост на ответниците по делото, които са ги изградили. Приел е също така, че дори и да са били изградени към момента на дарението, то заедно с правото на собственост върху земята е прехвърлено и правото на собственост върху изградените постройки, като подобрения в него. По отношение на гаража, посочен като делбен имот в исковата молба, съдът е констатирал неговата липса като обект, който не съществува и не е бил изграждан, като поради липса на обект, по отношение на същия е счел искът за неоснователен. По изложените съображения, съдът е приел, че предявения иск за делба на посочените в исковата молба имоти е неоснователен, отменил е решението на районния съд, с което са допуснати до делба част от имотите и е разпределено ползуването на съсобствените делбени имоти, като е постановил ново, с което е отхвърлил изцяло иска за делба. При проверка на правилността на постановеното съдебно решение от въззивния съд и по наведените с касационната жалба касационни основания по чл.281 от ГПК, в рамките на производството по чл.290-293 от ГПК, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия приема следното: Неправилен е решаващия извод на съда, че с дарението, извършено в полза на Т. Х. Д. и И. Х. Д. с нот.акт №186, т.І, рег. №1503 по нот.д.№180/1999 г. от 10.05.1999 г., е прехвърлена и собствеността върху построената в имота сграда, както и правото на строеж за нея, придобито от Х. И. Д. и М. М. Д. с придобиването на правото на собственост върху терена и построената в него сграда през 1982 година, по договора за замяна с нот.акт № 109/1982 г. Правото на строеж е самостоятелно вещно право и може да бъде с титуляр различен от този на правото на собственост върху земята. След прехвърлянето на правото на собственост върху земята, правото на собственост върху построената към този момент сграда, както и на правото на строеж върху нея е останало собственост на прехвърлителите по договора за дарение – Х. И. Д. и неговата съпруга към онзи момент М. М. Д.. Правото на собственост на ½ ид.ч. от старата сграда с площ от 30 кв.м., съществувала в дворното място към момента на придобиването на правото на собственост от Х. Д. и неговата съпруга е останало притежание на Х. Д.. С дарението, извършено през 1999 година, родителите на И. и Т. Д. са им прехвърлили правото на собственост върху дворното място, като построеното в него след този момент, както и преди това /извън построеното въз основа на съществуващото право на строеж/ следва собственика на земята, по силата на приращението и разпоредбата на чл.92 от ЗС. В тази насока ВКС споделя изводите на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск за делба на първия жилищен етаж от новопостроената жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище с площ от 112 кв.м. На основание чл.92 от ЗС, този обект е станал собственост на носителите на правото на собственост на земята – ответниците по делото. По отношение на находящия се на партерния етаж Т. обект с площ от 62 кв.м. и инкорпорираната част от старата сграда в новопостроения обект, изводите на въззивния съд са неправилни. Предмет на делбата е и приземния етаж на съществуващата към момента сграда. Правата на ищеца по делото, Х. И. Д., баща на ответниците И. и Т. Д., произтичат от принадлежащото му право на собственост върху старата сграда, придобито със замяната, извършена с нот.акт №109/25.05.1982 г., до размер на ½ ид.ч. от правото на собственост, доколкото имотът е придобит в режим на СИО със съпругата му, като след последвалия развод между тях, общото право на собственост върху имота в режим на СИО, се е трансформирало в обикновена съсобственост, в която ищецът притежава ½ ид.ч. Правото на собственост на ищеца се е инкорпорирало в новопостроената част от новата сграда на партерния етаж, включваща част от старата сграда и Т.я обект с площ от 62 кв.м. Новопостроената част от партерния етаж, представляваща Т. обект принадлежи на ответниците по делото. Върху така изградения обект, включващ част от старата сграда и Т.я обект е възникнала съсобственост между страните по делото, поради което предявения иск за делба на този обект е основателен. Съдът не е обсъдил последващата сделка от 2005 г., с която бившата съпруга на ищеца и майка на ответниците им е прехвърлила собствената си ½ ид.ч. от описаните по-горе имоти. Тази сделка е от съществено значение за изхода на спора, доколкото предвид изводите, направени по-горе, бившата съпруга на Х. Д. и майка на И. Д. и Т. Д., е прехвърлила на последните своята идеална част както върху терена, така и върху построеното върху него. Независимо от факта, че М. Д. се е разпоредила с повече права от тези, които са й принадлежали към онзи момент, тя е прехвърлила своето право на собственост върху ½ ид.ч. от старата сграда, която й е принадлежала по силата на прекратения брак с Х. Д. и трансформирането на неделимото право на собственост върху тази сграда в режим на СИО, в обикновена съсобственост. Този извод е от значение за касационното производство, доколкото в жалбата се прави и довод за допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неучастие на съсобственик в делбеното производство. Такова не е налице, доколкото бившата съпруга на ищеца и майка на ответниците е прехвърлила на последните притежаваното от нея право на собственост върху делбените имоти. В рамките на касационното производство, съдът не е в състояние да определи действителните права на съсобствениците по отношение на приземния етаж, включващ частта от старата сграда, инкорпорирана в новопостроения партерен етаж, състоящ се от Т. обект с площ от 62 кв.м. Липсват доказателства относно релевантни за определянето на правата на страните в имота, предмет на делбата – какви са обектите в него, каква е тяхната самостоятелност и какви са по вид, каква е площта на целия етаж към настоящия момент и на отделните помещения в него, въз основа на които данни да се направи извод за това, какво е съотношението на съществуващата запазена част от старата сграда към новопостроеното. За установяването на горните обстоятелства е наложително изслушването на нова съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на така формулираните въпроси. Извършването на съдопроизводствено действие по назначаването и приемането на заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК, наред с отмяната на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на приземния етаж, състоящ се от Т. обект и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на старата сграда, налагат връщането на делото на въззивния съд, за ново разглеждане в отменената част, от друг състав. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1757/28.12.2009 г. по в.гр.д.№1471/2009 г.постановено от Окръжен съд – В. само в частта, с която е отхвърлен предявения иск, предявен от Х. И. Д. против И. Х. Д. и Т. Х. Д., за делба на следните недвижими имоти: Т. обект с площ от 62 кв.м., при граници: улица, гараж и жилище, находящ се на партерен етаж на новопостроената жилищна сграда, изградена в дворно място с административен адрес гр.В., ул.”К.Д.” №37, представляващо УПИ V-2 в кв.173, по плана на 11 подрайон на града, цялото с площ от 204 кв.м., при граници на дворното място” ул.”К.Д.”, УПИ №№1, 3 и 11 и Къща /стара постройка/, с площ от 30 кв.м., състояща с от входно антре, две стаи и навес /работилница/, ведно с прилежаща маза от 5 кв.м. при граници: нова постройка, улица и двор, построена в дворно място с административен адрес гр.В., ул.”К.Д.” №37, представляващо УПИ V-2 в кв.173, по плана на 11 подрайон на града, цялото с площ от 204 кв.м., при граници на дворното място” ул.”К.Д.”, УПИ №№1, 3 и 11. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – В., в отменената част. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.