Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 06 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова. като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1261/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адвокат В., защитник на подсъдимия Р. С., срещу въззивно решение № 159 от 09.05.2014г., постановено по внохд № 34/14г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, което е довело и до незаконосъобразни правни изводи. Декларативно се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП моли жалбата да се остави без уважение, тъй като не са налице посочените в нея касационни основания. Акцентира върху обстоятелството, че въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, тъй като е извършила пълна и обективна проверка на доказателствата. Подчертава, че първоинстанционният съд законосъобразно е приобщил показанията на свидетеля В. и не е допуснал нарушения на правата на подсъдимия. Прави искане за потвърждаване на решението на въззивната инстанция. Адвокат Б., защитник на подсъдимия поддържа изцяло депозираната жалба, ведно с допълнението към нея и моли същата да бъде уважена. Посочва, че са налице предпоставките, както за оправдаване на подсъдимия, така и за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Р. С. моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 26.11.2013г., постановена по н.о.х.д. № 966/2013г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. Я. С. за виновен в това, че на 30.10.2011г. в [населено място], кв. Орландовци, без надлежно разрешително разпространил наркотични вещества-амфетамин с нетно тегло 0,35гр., със съдържание на активен компонент 22%, на стойност 10,50лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.5 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното по нохд № 13657/07г. по описа на СРС наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.354а, ал.6 от НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Съдът се е произнесъл и по деловодните разноски. С въззивно решение № 159 от 09.05.2014г., постановено по в.н.о.х.д. № 34/2014г., Софийски апелативен съд е изменил атакуваната първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири на три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. От значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението в жалбата. Независимо, че в жалбата и допълнението към нея се поддържат всички касационни основания, конкретни доводи в подкрепа на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се съдържат. Декларативно е посочено, че е наложено явно несправедливо наказание. Касационната проверка е по отношение на въззивния съдебен акт и е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Доколкото в жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с аналитичната си дейност и нарушения на материалния закон, следва да се даде отговор в настоящото решение на тези възражения. Въззивният съдебен акт, който в случая е решение следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. В мотивната част на всяко въззивно решение, е необходимо да бъдат посочени основанията, поради които не се приемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. В настоящия казус, второинстанционният съд в решението си аргументирано и убедително е отговорил на всички наведени от защитата възражения, като по този начин е изпълнил процесуалните си задължения и постановеният въззивен акт отговаря на законоустановените изисквания за съдържание, поради което отправените възражения от защитата на подсъдимото лице са изцяло неоснователни. Напълно несъстоятелно е изложеното твърдение за превратна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд, в рамките на събрания от първата инстанция възможен доказателствен обем, е извършил самостоятелен прецизен анализ на доказателствената маса поотделно и в съвкупност, което е обусловило и приемането на фактическа обстановка, идентична с установената от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд от една страна е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници, като приетите фактически положения не излизат извън фактологията, очертана с обвинителния акт. Извън горното, касаторът релевира и други доводи за допуснати процесуални нарушения, идентични с тези, направени пред въззивната инстанция. Независимо, че същите са били обсъдени от апелативния съд, доколкото те се поддържат и пред настоящата инстанция е необходимо да им бъде даден отговор. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение относно действията по приобщаване на показанията на свидетеля С. В., дадени на досъдебното производство. Показанията на този свидетел, депозирани в разпит по реда на чл.223 от НПК, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, след като първоинстанционният съд е констатирал невъзможност той да бъде намерен и призован.Тези изводи съдът е направил след като е използвал възможния процесуален ресурс за установяване местонахождението на свидетеля, при това ги е приобщил в последното по делото заседание, преди приключване на съдебното следствие. Не могат да бъдат предмет на коментар действията на прокуратурата във връзка с отказа да бъде образувано досъдебно производство срещу В.. Това се действия, които са изцяло в прерогативите на прокуратурата. Съдът се произнася в рамките на обвинението и относно привлечените към наказателна отговорност лица. Без значение е и обстоятелството, че досъдебното производството е било образувано срещу С.С.-брат на подсъдимия, а не срещу последния. Настоящият състав не намира за спорни въпросите относно приетата за установена от съдилищата идентичност на предмета на престъплението и опаковката му, с предаденото от св.В. хартиено пакетче, съдържащо бяло прахообразно вещество. Действително в протокола за доброволно предаване не е отразено дали предаденото пакетче е било запечатано по изискуемият се начин, но видно от отразеното в заключението на химическата експертиза, обектът за изследване е бил предаден в запечатан хартиен плик с ТП 05 РПУ-СДВР, с положени текст и подписи. Хартиената опаковка от своя страна впоследствие е била предадена за дактилоскопна експертиза в полиетиленов плик, запечатан с картон серия „А” № 0118081 и два броя силиконови печата № 011 на НЕКД-СДВР. При горепосочените данни, проследени в хронологически аспект, не съществува съмнение за това, че доброволно предаденото пакетче с прахообразно вещество и инкриминираното с обвинителния акт, са идентични. Поставената на вниманието на касационната инстанция неизяснена според защитата проблематика за това, какво са правили двамата свидетели за времето от два часа-от момента на напускане на заведението до срещата с полицейския патрул, не води до промяна на изводите на решаващите инстанции за установеност по несъмнен начин на механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия. С оглед изложените по-горе съображения не може да се приеме, че решаващите съдилища са допуснали съществено процесуално нарушение, касателно дейността си по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, което от своя страна да е обусловило неправилно приложение на материалния закон. Съдилищата са формирали волята си, спазвайки законоустановените за това правила и са оценили доказателствата съобразно действителното им съдържание, и логическата им взаимовръзка, в резултат на което са установили фактология, която е в основата на правилно изведени правни изводи, а именно, че с действията си подсъдимият Р. С. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.354а, ал.1, пр.5 от НК. С искането се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. Я. наказание, но същото е декларативно заявено, без наличието на подкрепяща го аргументация. Такава не е развита и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касаеща наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде предмет на коментар в настоящия съдебен акт. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Това обуславя оставяне в сила на въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 09.05.2014г., постановено по в.н.о.х.д. № 34/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: