Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 09.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 15/2015 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК е образувано по искане на осъдения А. Н. Т. от гр.К., чрез неговият защитник – адвокат Н. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 407/2013 г., на Костинбродския районен съд. Твърди се, че съдебният акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяната му и подсъдимият да бъде оправдан, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на размера на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 71/02.04.2014 г., Костинбродският районен съд, 4-ти състав, е признал подс. А. Н. Т. за виновен в извършено на 07.07.2011 г. в с.Г., местност „Б. хан”, общ. К., престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години и „глоба” в размер на 300 лв. Уважил е предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди, за сумата от 3 000 лв. С въззивно решение от 16.10.2014 г., постановено по внохд № 304/2014 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 1-ви въззивен състав е изменил посочената присъда в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като го е завишил на девет месеца, както и в частта на размера, на присъденото обезщетение по предявения граждански иск, като го е завишил на 5 000 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: По това оплакване се развиват доводи, които по същество оспорват приетата от инстанциите фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Необосноваността обаче, не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК като основание за възобновяване. Проверката на съдебните актове се извършва на базата, на приетата за установена от тях фактическа обстановка, въз основа събраните по делото доказателства. В конкретният случай и двете съдебни инстанции, позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, са направили верни изводи за виновността на подсъдимия А. Т. в извършване на инкриминираното деяние. Съдилищата в мотивите на своите съдебни актове, са направили задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, на кои от тях се изгражда вътрешното им убеждение по фактите включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК. При така приетата фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прието, че деянието на подсъдимия представлява престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Несъстоятелни са доводите в искането, че от обективна субективна страна не е осъществен състава му. Тези възражения са правени и пред предходните инстанции, били са предмет на подробно обсъждане в мотивите към съдебните актове и в тази връзка са изложени убедителни, подробни и логични съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо са били отхвърлени. Посочените в тази връзка съображения касаещи поведението на подс. Т., са наложили законосъобразния и единствено възможен извод, че той е осъществил самоволно, не по установения от закона ред действия, с които е възпрепятствал пострадалия – св. С. Т. да осъществява правото си на собственост и организира действия свързани с ползването на своя имот. Същият е направен след внимателен анализ на всички данни по делото, възприема се от настоящата инстанция и не следва да бъде преповтаряно изложеното в негова подкрепа. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод – подсъдимият е автор на инкриминираното деяние с посочената правна квалификация по НК. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, изцяло споделя изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, че установените безпротиворечиви обстоятелства не дават основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на установената деятелност на подсъдимия и явното пренебрежително отношение осъществено от Т. спрямо законовите права произтичащи от правото на собственост, не може да бъде направена правна оценка за приложение на посоченият текст от НК Изложените от защитата твърдения се явяват неоснователни, тъй като се опровергават от писмените доказателства по делото, които установяват по несъмнен начин собствеността върху имота, от данните от кредитираните гласни доказателствени средства. Без основание са и твърденията за маловажността на случая, с оглед изложеното по – горе. Проверката за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането му, за отмяна на решението и неговото оправдаване. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Влезлият в сила съдебен акт, който се атакува с искането не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Т., по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и приложените многобройни писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. От своя страна, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадени жалби пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила подробно направените доводи от защитата, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че извършеното деяние е несъставомерно. Посочените в искането възражения във връзка с този довод, са били предмет на внимание от предходните съдилища. Същите внимателно са се занимали с тях, излагайки в мотивите си убедителни съображения защо ги отхвърлят. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени задълбочено, като действителното съдържание на нито едно, не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно осъдения Т., като извършител на деянието. При извършената проверка, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения Т.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. Вътрешното им убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник на осъдения, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение: Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне размера на санкцията от въззивният съд, за извършеното престъпление, са били отчетени в пълна степен всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Точно е посочено, че високата степен на обществена опасност на деянието произтича от неговата престъпна упоритост – продължение на повече от три години, рефлектираща върху генералната превенция и върху съзнанието на пострадалия за безсилието и невъзможността да защити правата си. Демонстрирано е грубо пренебрежение към правовия ред в продължение на продължителен период от време. Затова, и според настоящата инстанция увеличеният размер на наказанието – от шест на девет месеца лишаване от свобода, се явява напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите на наказателната репресия. Съобразно принципите на справедливостта е определен и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от въззивната инстанция, увеличавайки го от 3 000 на 5 000 лв. Точно са отчетени унижението изпитано от пострадалия, мъката от безсилието да промени нещата, съзнанието за слабата и беззащитна позиция на неговото правомерно поведение, пред арогантното и самоуправно налагане на собствен интерес от страна на подсъдимия – негов брат, проявената от последния упоритост. Поради това и този размер се явява справедлив и съобразен с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. Т. от гр.К., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 407/2013 г., на К.ския районен съд, 4-ти състав. Председател: Членове: