3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 гр.София , 18 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ………. и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 233/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повод спор за подсъдност повдигнат от Окръжен съд - Бургас относно разглеждането на н.ч.д. № 194/2021 год. по описа на същия съд, образувано по повод депозирана молба за отмяна на наложено обезпечение. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от Военен съд – Сливен, тъй като това е съдът наложил обезпечението, чиято отмяна се иска. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С определение № 63/19.12.2011 г., постановено по ч.н.д. № 321/2011 г., Военен съд – Сливен по искане на Военно - окръжна прокуратура – Сливен, направено в хода на разследването по ДП № 92- РП/2011 г. по описа на ВОП – Сливен, на основание чл. 72, ал.1 от НПК, е допуснал обезпечение на предвиденото в чл. 242, ал.1, б. „д“ и „ж“ от НК наказание „глоба“, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху Ѕ идеална част от поземлен имот – апартамент от 59,54 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] собственост на обвиняемия по същото наказателно производство Х. А. М.. Във връзка с посоченото определение е издадена Обезпечителна заповед от 19.12.2011 г. по ч.н.д. № 321/2011 г., по описа на ВС- Сливен. Впоследствие с присъда № 9/2015 г., постановена по н.о.х.д. № 103/2014 г., по описа на Военен съд – Сливен, подсъдимият Х. А. М. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. „д“ и б. „ж“, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет години, като към него е присъединено изцяло и определеното наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева. По делото са осъдени и В. Н. Ч. / главен старшина/ и други цивилни лица. С решение № 32/08.02.2016 г., постановено по в.н.о.х.д № 28/2015 г. по описа на Военно – апелативен съд, присъдата на ВС – Сливен е потвърдена изцяло. С решение № 113/24.06.2016 г., по н.д. № 339/2016 г., ВКС е изменил въззивното решение, като е оправдал всички подсъдими по обвинението по чл. 321 от НК , а подсъдимите М. и Ч. и по обвинението по чл. 242, ал.1, б. „ж“ от НК, както и относно произнасянето по чл. 23 от НК, като го потвърдил в останалата му част. Впоследствие с решение на Европейския съд по правата на човека, постановено на 28.02.2020 г., по делото „М. срещу България“, е било прието, че правото на осъдения Х. М. по чл. 6§ 1 ЕКПЧ - делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, е било нарушено. С решение № 97/21.12.2020 г., по н.д. №336/2020 г., ВКС на РБ възобновил наказателното производство по н.д. № 339/2016 г. по описа на ВКС, отменил въззивното решение на Военно – апелативен съд и присъдата на ВС – Сливен в частта, с която Х. А. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 242, ал.1, б. „д“, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 18, ал.1 от НК и върнал делото на Военно –окръжна прокуратура – Сливен, с указание да упражни правомощията си по чл. 216, ал.1 от НПК, като отдели материалите, отнасящи се до обвинението срещу М. и ги изпрати на общата, местно компетентна прокуратура за упражняване на правомощията по чл. 242 – 246 от НПК. На 05.02.2021 г. до Военен съд – Сливен е подадена молба с вх. № 260023/2021 г. от С. И. П., депозирана по н.ч.д. № 321/2011 г. по описа на ВС – Сливен. С молбата е поискано на основание чл. 402 от ГПК да бъде отменено допуснатото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху посочения по – горе имот, тъй като го е придобила след проведена публична продан, като същият й е възложен с Постановление от 11.11.2020 г. на зам. директора на ТД на НАП – гр. Бургас. С разпореждане от 19.02.2021 г., административният ръководител на ВС – Сливен е прекратил производството по н.ч.д. № 321/2011 г. по описа на ВС – Сливен и е изпратил молбата за разглеждане от Окръжен съд – Бургас, като е приел, че този съд е компетентен да се произнесе, тъй като материалите по възобновеното наказателно производство, водено срещу Х. М., са били отделени и изпратени на Окръжна прокуратура – Бургас в изпълнение на указанията на ВКС, дадени в решението за възобновяване. С разпореждане № 28/02.03.2021 г., постановено по н.ч.д. № 194/2021 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, съдията – докладчик счел, че по молбата на С. П. следва да се произнесе съдът, който е допуснал обезпечението, а именно ВС – Сливен, след което прекратил производството пред себе си и повдигнал настоящия спор за подсъдност. При така изложените факти, ВКС намира, че компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е ВС – Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 от НПК по искане на прокурора, съответният първоинстанционен съд взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на ГПК. Посочената норма препраща към ГПК, част ІV „Обезпечително производство“, което предполага субсидиарно приложение на всички разпоредби, които се отнасят до видовете обезпечителни мерки и процедурата, по която те се налагат и отменят при отпадане на обезпечителната нужда. В този смисъл са указанията, дадени с ТР №2/2012 г. по н.т.д. № 1/2012 год. на ОСНК на ВКС. В разпоредбата на чл. 402 от ГПК е предвидено, че съдът разглежда искането за отмяна на допуснатото обезпечение в закрито заседание, като го уважава, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато или че са налице условията на чл. 398, ал.2 от ГПК. В практиката по приложението на посочената разпоредба няма спор /вж. опр. по ч.т.д. №115/2007 г. на ВКС, І – во т.о./, че това е съдът, който е допуснал обезпечението, тъй като той е този, който може да прецени дали е отпаднала обезпечителната нужда. В настоящият случай това е Военен съд – Сливен, поради което той е компетентен да се произнесе по молбата на С. И. П. за отмяна на допуснатото обезпечение. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. ч. д. № 194/2021 г., по описа на Окръжен съд – Бургас на Военен съд – Сливен за разглеждане. Определението е окончателно. Копие от настоящето определение да се изпрати на Окръжен съд - Бургас за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.