1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 19 София, 15 февруари 2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВA ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при становището на прокурора от ВКП Искра Чобанова, като изслуша докладваното от съдия Дaниела Атанасова н.ч.д. № 120/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Същото е инициирано по повод постановено определение от 25.11.2015 г. по н.ч.х.д. № 1042/2015 г. на Районен съд – Ботевград, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Ботевград и Софийски районен съд. Производството пред спорещите съдилища е по повод тъжба от Г. Ц. Г., с която се поддържа обвинение срещу И. А. Г., В. И. З., Х. П. Я., М. Г. Б., Ц. Н. Ц., М. М. Г., Ц. Х. Б., Ц. Ц. Ц., Ц. И. М., Н. Г. Д., Ф. Н. Ф. и Я. Г. И. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т.4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на Районен съд – София, тъй като деянието се счита за довършено в момента (на 02.04.2015 г.) и на мястото (гр. София), където тъжителят се е запознал със съдържанието на оригинала на „Отвореното писмо“ и с авторите му. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: На 28.04.2015 г. в Софийски районен съд е била подадена тъжба от Г. Ц. Г. срещу И. А. Г., В. И. З., Х. П. Я., М. Г. Б., Ц. Н. Ц., М. М. Г., Ц. Х. Б., Ц. Ц. Ц., Ц. И. М., Н. Г. Д., Ф. Н. Ф. и Я. Г. И. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. С разпореждане от 28.04.2015 г. на председателя на съда е образувано н.ч.х.д. № 6458/2015 г., след което с разпореждане от 07.05.2015 г. /л. 20 от н.ч.х.д. № 6458/2015 г./ на съдията-докладчик тъжбата е оставена без движение, като е указано на тъжителя да я допълни с уточняваща молба като недвусмислено посочи за обида или клевета повдига обвинение срещу общинските съветници в съучастие като извършители. Във връзка с указаното, частният тъжител, чрез неговите повереници, е депозирал молба с вх. № 43734 от 99.06.2015 г., в която посочил, че авторите на отвореното писмо разпространили публично позорящи обстоятелства и му приписали престъпления, които не бил извършил. С разпореждане от 15.06.2015 г. съдията-докладчик при Софийски районен съд, отново оставил без движение тъжбата, като предоставил седемдневен срок на частния тъжител да отстрани нередовностите, като в случай, че той обвинявал подсъдимите само за разпространение на позорни обстоятелства публично, то следвало да заяви това недвусмислено. В изпълнение на указаното, на 13.07.2015 г. тъжителят е депозирал допълнение с вх. № 54342, в което заявил, че обвинявал подсъдимите само за разпространение на позорящи обстоятелства публично. Софийски районен съд, 3-ти състав насрочил н.ч.х.д. № 6458/2015 г. за разглеждане на 10.11.2015 г. На същата дата в открито съдебно заседание е направено възражение от защитата на подсъдимия Г. за местна подсъдност и искане за прекратяване на делото и изпращането му на Районен съд – Ботевград. След като изслушал становищата на страните, докладчикът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд – Ботевград, тъй като счел, че деянието е осъществено в района на този съд, с оглед заявеното от тъжителя и тъй като на 13.03.2015 г. отвореното писмо е било публикувано в средствата за масова информация в същия район и именно там били отправени неистинските позорни обстоятелства. В Районен съд – Ботевград с разпореждане на председателя на съда от 19.11.2015 г. е образувано н.ч.х.д. № 658/2015 г. С разпореждане от 02.12.2015 г. съдията-докладчик по горепосоченото дело е оставил без движение тъжбата, като е указал на частния тъжител да конкретизира времето и мястото – кога и къде се е запознал с отвореното писмо, предвид обстоятелството, че в тъжбата се твърдяло, че същият се запознал със съдържанието на въпросното писмо на 02.04.2015 г. в кабинета на областния управител на София, а по делото бил представен писмен отговор на отвореното писмо, изходящо от тъжителя от 16.03.2015 г. от Ботевград. В изпълнение на указанията, на 28.12.2015 г. частният тъжител е направил уточнение относно фактическите обстоятелства, като отразил, че на 12.03.2015 г. служители от общинската служба на Ботевград му показали разпечатка от „Отворено писмо“ до всички висши институции в Държавата, което било публикувано в местен интернет сайт – botevgrad.com, където авторите му не били посочени, а на 02.04.2015 г. в кабинета на областния управител на София, се запознал със същото писмо и узнал неговите автори. С определение № 38 от 25.01.2016 г. по н.ч.х.д. № 658/2015 г. съдията-докладчик е счел, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като тъжителят бил този, който в тъжбата си посочва времето и мястото на извършване на деянието и нито подсъдимите, нито съдът могат да я променят частта й относно местоизвършване на деянието. В тъжбата било посочено, че деянието е извършено в София, предвид на което съдът преценил, че следва да повдигне спор за подсъдност със Софийски районен съд. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне подсъдността на наказателните дела е мястото на извършване на деянието, а предвид установеното в чл. 42, ал. 1 от НПК правило, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, респ. на обвинителния акт или тъжбата. В конкретния случай, в обстоятелствената част на тъжбата и в уточняващите допълнения към нея, подсъдимият е релевирал доводи за извършено престъпление от частен характер, което се твърди, че се изразява в „разпространение на позорящи обстоятелства публично” за личността на Г., извършени посредством отворено писмо, подписано от посочените 12 общински съветници, което на 12.03.2015 г. му било показано от общинската служба на Ботевград и което било публикувано в местен интернет сайт – botevgrad.com. Следва да се отбележи, че по повод подадена тъжба, не могат да бъдат правени изменения на обстоятелствата/извън възможността по чл.286, ал.6 от НПК/, но могат да бъдат правени уточнения във връзка с фактическата рамка на обвинението, какъвто се явява и настоящият случай и в каквато насока да били давани указания на тъжителя, както от РС-София, така и от РС-Ботевград. Също така, от значение за разрешаването на повдигнатия спор за подсъдност е обстоятелството, че съставът на престъплението клевета в двете изпълнителни форми - разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление е довършено в момента, в който клеветническите твърдения са станали достояние на трети лица. С довеждане до знанието на адресатите на съобщението престъпният състав е осъществен, поради което от значение е мястото на неговото разпространение, в случая в местен интернет сайт в гр. Ботевград – botevgrad.com. Момента и мястото на узнаване от страна на пострадалото лице за отправените позорящите обстоятелства, са ирелевантни факти за съставомерността на престъплението клевета. В контекста на горното и преценявайки разпоредбата на чл. 36 от НПК, настоящият състав на касационната инстанция намира, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е Районен съд – Ботевград. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – Ботевград за изпращане на н.ч.х.д. № 658/2015 г. по описа на същия съд за разглеждане и решаване от друг, равен по степен съд. Делото да се върне на Районен съд – Ботевград за разглеждане по същество. Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.