Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 05.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети януари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2276/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения М. М. М. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 81 от 24.09.2012 год. постановено по НОХ дело № 1132/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, основанията за възобновяване не са конкретизирани, като се твърди, че няма никакво участие в престъплението, а наказанието му е прекомерно завишено. По същество се иска производството да бъде възобновено, влязлото в сила протоколно определение изменено и двете наказания намалени по размер. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила определение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение № 81 от 24.09.2012 год. постановено по НОХ дело № 11328/2012 год. Пловдивският окръжен съд е одобрил споразумението между защитника и прокурора, с което подсъдимият М. М. М. се е признал за виновен в това, че на 28.04.2012 год. в гр.П., в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С. М. М. без надлежно разрешително придобил с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 246.58гр на стойност 12 329лв, за което и на основание чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 19 900лв. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Контролът за правилността на съдебните актове в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва по посочените от поискалата го страна основания. Тя има задължение да конкретизира допуснатите нарушения при постановяването му, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК и данните, които ги подкрепят. Осъденият не е упражнил по този начин правото си, като в искането от една страна твърди, че е осъден за деяние, в което няма участие, а от друга страна, че наложените му наказания са индивидуализирани в завишени размери. В съдебно заседание поддържа и довод за съществено ограничаване на правата му в досъдебното производство с отказа да бъдат уважени исканията му за проверка на показанията на разпитан в тази фаза на процеса свидетел. Такива нарушения, довели до опорочаване на производството в двете му фази, които са основание за възобновяване производството по делото, настоящият състав констатира, че не са допуснати. Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини за приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от съдебното разглеждане на делото, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата събрани в предходната фаза. Данен е преоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните, чрез стриктно спазване на регламентираните в процесуалния закон норми за провеждането му. В конкретния случай са спазени процесуалните изисквания по глава двадесет и девета от НПК за приключване на делото по този ред. Делото е образувано по внесен от Пловдивската окръжна прокуратура обвинителен акт по обвинението на М. М. М. и С. М. М. за престъпление по чл. 354а от НК. Насрочено е в открито съдебно заседание, за което са призовани подсъдимите, защитниците им, свидетелите и вещото лице. След започването на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт, подсъдимите чрез защитниците си, са декларирали, че са постигнали споразумение с прокурора за решаване на делото, като са поискали да им бъде дадена възможност да го изготвят в писмена форма. След изготвянето на писменото споразумение двамата са декларирали, че разбират обвинението, признават се за виновни, доброволно са го подписали и са съгласни с всичките му клаузи. Осъденият е изразил обективна собствена воля, която не е повлияна от странични фактори, за решаването на делото по този ред и се е отказал от съдебното му разглеждане в състезателен процес по общия ред, в който би могъл да участва активно при събирането на доказателствата съдържащи се в гласните доказателствени средства и да иска проверка на съобщените от тях факти по реда на чл. 143 ал.1 от НПК. При това му процесуално поведение неоснователно се твърди, че е осъден единствено въз основа на показанията на”измислен свидетел” и без да е съпоставен в очна ставка с него, при която би могло да се изясни дали правдиво съобщава фактите по делото и от там дали има участие в престъплението. Свидетелят К., чиито показания се оспорват, е разпитан в досъдебното производство по реда на НПК и под страх от наказателна отговорност логично и добросъвестно е съобщил всички известни му факти. Подсъдимият се е съгласил показанията му от тази фаза на процеса да бъдат ползвани при решаване на делото. Сам осъденият не твърди за наличието на обстоятелства, които биха мотивирали свидетеля да му припише престъпление, което не е извършил. Показанията му са потвърдени отчасти и от показанията на свидетелите Г./л.65/, Г./л.67/ и К./л. 69/, които са наблюдавали движението на лекия автомобил от гр.П. до гр.П. и обратно. Мотивирано разследващият орган е отказал да разпита повторно свидетелят К. пред съдия, като е изложил достатъчно съображения, че не са налице изискванията по чл. 223 ал.1 от НПК. В този стадии на процеса на обвиняемия е предоставена възможност да даде обяснение по обвинението и извън декларацията, че няма съпричастност към деянието не е съобщил някакви конкретни данни, различни от установеното от свидетеля, което да налага проверката им чрез поставявенето им в очна ставка. При този процесуален ред за решаване на делото съдът няма задължение да изследва противоречията в доказателствените материали и да формира воля кои от тях възприема, а да провери дали за признатите от подсъдимия факти в досъдебното производство по надлежния процесуален ред са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства. Преди да одобри споразумението съдът е изпълнил задълженията си по чл. 382 ал.7 от НПК, като е проверил дали не противоречи на закона и морала. Констатирал е, че досъдебното производство не е опорочено, за правнорелевантните факти освен самопризнанията на подсъдимия са събрани достатъчно други годни доказателства, съдържащи се в самопризнанията на другия подсъдим, който също е осъден по този процесуален ред, в показанията на свидетелите, протоколите за обиск и изземване и за претърсване и изземване, протоколът за извършена химическа експертиза и останалите писмени доказателства. Не е имал основание да предлага промяна в споразумението, в това число и относно приложението на материалния закон и размера на наказанието. Като го е одобрил и е прекратил съдебното производство не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Конкретни съображения в подкрепа на оплакването за постановяване на влязлото в сила протоколно определение при наличието на основание за изменяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК от осъдения не се поддържат. Наказанието, което се е съгласил да изтърпи не е явно несправедливо завишено. Възползвал се е от предоставената в процесуалния закон възможност за разглеждане на делото по този процесуален ред за да смекчи наказателното си положение и е постигнал този резултат, като при предвидени в правната норма наказания лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години и глоба от 20000лв до 100 000лв са му наложени наказания далеч под тези минимуми. Двете наказания са съответни на степента на обществената опасност на деянието с оглед стойността на предмета на престъплението и начина на извършването му, както и на степента на обществената опасност на дееца с оглед данните за личността му. Деянието не е изолирана проява в живота му. Извършил го е след като е осъждан общо десет пъти за умишлени престъпления от общ характер, в това число и за същото по вид престъпление. Влязлата в сила на 30.10.2008 год. присъда за държане с цел разпространение и разпространение на наркотично вещество е взета предвид при квалификацията на деянието като “опасен рецидив” и повторно не може да се отчита като утежняващо обстоятелство, но е свидетелство за престъпната му упоритост. При тези данни намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание, а с оглед актуалността на този вид престъпления и вредите, които се търпят от обществото от употребата на наркотични вещества и за постигане целите на генералната превенция. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение № 81 от 24.09.2012 год. постановено по НОХ дело № 1132/2012 год. на Пловдивския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения М. М. М. за възобновяване производството по НОХ дело № 1132/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и изменяване на постановеното по делото протоколно определение № 81 от 24.09.2012 год., в частта, с която е одобрено споразумението между прокурора и защитника за решаване на делото по предявеното му обвинение по чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.1 и чл. 29 ал.1 б.”а” от НК и е прекратено производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: