Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 04 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2375 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Д. П. чрез упълномощения му защитник адв.М. против въззивно решение № 419/14.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 665/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.242 ал.1 от НК, за което е признат за виновен и от двете предходни инстанция и ако изобщо е осъществил някой престъпен състав, то това е по чл.234 ал.1 от НК. Отделно от това се релевира като основание необоснованост на въззивното решение, в което не били изложени доводи защо не се приема тезата на защитата на подсъдимия за липсата на митническа граница между Република България и Гърция. Явната несправедливост на наложеното наказание според адв.М. в случая се изразявала в това, че е признат за виновен невинен човек. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият не се явява, а защитникът му поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 1845/15.05.2013 г., постановена от ОС – Благоевград по НОХД № 498/2012 г. С. Д. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.242 ал.1 б. „Д” от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 20 000 лв.. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.242 ал.7 от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите тютюневи изделия – цигари без облепен на потребителската опаковка акцизен бандерол на стойност 1 818 750 лв., а на основание чл.242 ал.8 от НК е отнел и превозното средство – товарен влекач „Скания – 124 – 420”, полуремарке „Ф.” и контейнер. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия П. е било образувано ВНОХД № 665/2013 г. на Апелативен съд гр. София, н.о. - 1 състав. С Решение № 419/14.11.2013 г. постановено по същото дело, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда. По същество твърденията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение се изразяват в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и недаване на отговор на защитните доводи на подсъдимия. Твърди се, че по делото не е даден отговор на въпроса за липсата на митническа граница между Република България и Република Гърция. Изтъкнатите доводи биха могли да сочат наличие на съществено процесуално нарушение ако те се позовават на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза въззивният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателства, включително и протокола за оглед и свързаното с него изземване на 24 250 стека цигари от четири различни марки. От показанията на свидетелите Н. и Л. присъствали като поемни лица при извършените следствени действия се установява по категоричен начин, че отразеното в протокола отговаря на действително извършените действия, наблюдавани от тях. Спазени са изискванията на чл.155 и 156 от НПК за извършване на това следствено действие, поради което съставеният протокол е годно доказателствено средство. Не почива на обективните данни по делото и твърдението на защитата на подсъдимия за опороченост на въззивния съдебен акт, тъй като същият не съдържал анализ на доказателствата и не давал отговор на направените възраженията. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззиният съд, които не се различават и приетите от първоинстанционния такъв и въз основа на какви доказателства. В решението, предмет на касационната проверка изключително задълбочено е посочено в какво се състои несъгласието на съда с аргументите на защитата, които по същество са били същите, като тези, съдържащи се в касационната жалба. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно авторството на престъплението и действията, с които са били осъществени те въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Всички възражения на защитата на П., които са залегнали и в касационната му жалба, са били обсъдени от въззивния съд и са получили своите обосновани с доказателствата по делото отговори, които ВКС в настоящия му състав напълно споделя. Несъгласието на подсъдимия, изразено в случая чрез защитника му с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон. При така приетите фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Действително разпоредбата на чл.242 от НК има предвид преминаването през митническата граница на страната, но това не променя извода, че след като не са обявени по съответния ред пред митническите органи пренасяните цигари в големи размери не са пренесени през граница. В конкретния случай се касае за акцизни стоки, поставени зад тъй наречената „тапа” от чували с канадска леща. Въпреки че, на вътрешните граници на ЕС не се извършва митнически контрол, акцизните стоки, между които са и цигарите остават под особен митнически надзор. Тяхното движение е поставено под контрол, подробно уреден с Регламент № 684/2009 г. и Директива 2008/118/ЕО и този контрол може да бъде осъществяван на цялата митническа територия на общността. Във всички случаи акцизните стоки трябва да се придружават от 01.04.2010 г. с електронен административен документ, който изпращачът е задължен да представи в 7-дневен срок преди движението им на митническите органи в изпращащата митница чрез компютърната система за движението и контрол на тези стоки. След одобряването на електронния документ от митническите органи и след като те му дадат уникален административен референтен код, те уведомяват чрез компютърната система за контрол митницата на държавата членка на получаване. Едва тогава може да се предприеме движението на стоките. Уведомяването на митническите органи на държавата членка на изпращане на стоката и даденото от тях разрешение, както и уведомяването от тяхна страна чрез компютърната система за контрол на митницата за получаване на стоките в другата държава членка, има действие по отношение на митниците на държавите членки, през които се осъществява движението на стоките и представлява знанието и разрешението на митниците в митническата територия на съюза за пренасянето на стоките, включително и през вътрешните граници. В конкретния казус липсва такова уведомяване и издаден електронен административен документ, който да придружава пренасяните от подсъдимия цигари. В случая установените данни по делото изобщо не сочат, че П. е имал намерение да декларира по гореописания начин пренасяните акцизни стоки най-малкото по начина, по който те са били укрити в камиона. Той е скрил от митницата информация за съществуването на цигарите. Безспорно в рамките на целия ЕС се осъществява свободно движение на стоки, без заплащането на мита и такси при преминаването от митническата територия на една държава членка на друга, но за да се ползват тези облекчения следва да се спазва регламентирания в общността режим за това. По делото е напълно безспорно, че цигарите са били укрити, за да не се представят пред митническите органи, при това не само българските. От друга страна, в случая процесните стоки нямат митнически статут на общностни, защото не са изцяло произведени на митническата територия на ЕС, нито са внесени от страни или територия извън Общността, като са допуснати за свободно обръщение, т.е. не са оформени и като внос в общността. На трето място има разминаване на номера на пломбата на контейнера и отразения такъв в митническите документи, в които и отбелязано превозването на друг вид стока. Относно твърдението на защитата, че извършеното от подсъдимия представлява друго престъпление, следва да се посочи, че държането в пределите на страната на акцизни стоки без бандерол винаги представлява престъпление по чл.234 ал.1 от НК, но за токова по делото няма обвинение. Когато същите стоки са предмет и на контрабанда, какъвто е настоящия случай деецът би следвало да носи отговорност не за едно, а за извършени в съвкупност повече от едно престъпления. С оглед на гореизложеното касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Относно третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание в жалбата не са посочени каквито и да било доводи. Наложените наказания са справедливи, още повече, че определеното наказание на П. лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, т.е. спрямо него е проявено достатъчно снизхождение и по-голямо такова не се налага. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419/14.11.2013 г., постановено по ВНОД № 665/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: