4 Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 11 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №919 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. В. С. срещу решение №151 от 06.07.2016 г., постановено по ВНОХД №61/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна. С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №6, постановена на 13.01.2016 г. по НОХД №1357/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна, като подсъдимият С. е признат за виновен в това, че за периода от неустановена дата на месец април 2007 г. до 25.05.2010 г. в [населено място], без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, като представял лихвени кредити на различни лица на обща стойност 39 916 лева, като на основание чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от „общ“ режим и „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за това да е предоставил лихвени кредити на различни лица за разликата за сумата над 39 916 лева до 142 216, 50 лева. С присъдата подсъдимият С. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер общо на 560 лева. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че решаващите съдилища са допуснали съществени нарушения на процесуални правила като са кредитирали приобщените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетели, разпитани на досъдебното производство, в хода на разпити проведени в отсъствие на подсъдимия и неговия защитник. Поддържа се, че въззивният съд е потвърдил постановената осъдителна присъда, като не е съобразил, че тези доказателствени източници са единствените, подкрепящи обвинителната теза. В касационната жалба има оплаквания за това, че неправилно е приложен материалния закон, като липсват доказателства, които да установяват осъществяването на престъплението от обективна страна. Твърди се, че дори да бъде приета тезата на обвинението, че подсъдимият е предоставил на седем пъти лихвени заеми, то това не е достатъчно, за де се прецени дейността му като осъществявана по занятие. На тези основания се предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, като С. бъде оправдан или след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр. Варна. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа отразените в касационна жалба оплаквания, като сочи като съществено нарушение на процесуални правила и това, че въззивният съд не е направил самостоятелен анализ на доказателствата и от въззивното решение не става ясно кои от тях са възприети и на какво основание. Поддържа се и оплакване за това, че в хода на производството не е установено по несъмнен и категоричен начин нито предоставянето на паричните средства от подсъдимия на трети лица, нито тяхното връщане. Моли се да бъде отчетено, че нотариалните актове за договорна ипотека не установяват тези факти. Оспорват се и изводите, че предоставянето на заеми представлява банкова дейност по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, тъй като същата следва да бъде осъществявана от юридическо лице, което освен останалата си дейност публично набира влогове. Поддържа се, че такава дейност е налице когато поне 30 лица имат влогове, тъй като това е критерия за системност. Представителят на държавното обвинение поддържа, че предходните съдилища са направили верен анализ на доказателствата, като правилно са установили, че подсъдимият е давал лихвени заеми (с размер на лихвата около 20%), като по този начин е реализирал съществен доход от тази дейност. Предлага да не бъде уважавана жалбата, като въззивното решение бъде потвърдено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, като правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно и първостепенният и въззивният съд са ценили показанията на свидетелите А., Г., С., Н., Н. и С. (дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 НПК). Действително между показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство и тези, депозирани в съдебната фаза са налице съществени различия по отношение на размера на получените, съответно върнати парични средства и уговорените лихви. Касационната инстанция категорично не възприе тезата на защитата, че с кредитирането на показанията на тези свидетели въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон. Няма спор, че законодателят е предвидел възможността показанията на свидетели, разпитани пред орган на досъдебното производство да бъдат ползвани, като именно това е осъществил първостепенния съд. За всяка от страните е съществувала възможност да оспори тези свидетелски показания (което е и направено от подсъдимия и неговия защитник), като впоследствие съдът е посочил в мотивите си кои от противоречивите показания на посочените по- горе свидетели е кредитирал и на какво основание. Правилно са кредитирани показанията, дадени на досъдебното производство, като вярно съдът е приел, че те кореспондират с други доказателствени източници. Касационният съд не възприе и оплакването, че обсъжданите показания са ценени в нарушение на чл.281, ал.8 НПК. Те действително подкрепят обвинителната теза, но същите кореспондират и с други доказателства и доказателствени средства по делото каквито са документите, установяващи сключените договори за ипотека на недвижими имоти и показанията на част от останалите свидетели, които твърдият, че за подсъдимия се знаело, че дава лихвени заеми, което е било и основание посочените по- горе свидетели да го потърсят. Не на последно място следва да се посочи и това, че показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство няма как да бъдат манипулирани от органа на разследване, тъй като съдържат множество подробности по отношение на конкретни парични средства, уговорен период за връщане и дадени като обезпечения недвижими имоти, които изцяло кореспондират с писмените доказателства, приобщени към делото. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивният съдебен състав не е направил самостоятелен собствен анализ на доказателствата и по този начин е осъществил съществено нарушение на процесуални правила. Действително в решението си съдът не е направил нов доказателствен анализ, но подробно е посочил защо възприема вече направения от първостепенния съд. Липсата на собствен анализ не всякога е нарушение, когато въззивният съд споделя направения вече анализ от първостепенния и от решението може да бъде установено кои доказателствени източници са кредитирани и на какво основание. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че в хода на воденото производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не се налага отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По оплакването за нарушение на материалния закон: Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е приела, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Вярно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил самостоятелни банкова сделки, като е предоставил лихвен заем на различни лица и осъщественото носи характер на извършвано по занятие. Няма спор, че представянето на посочени парични средства срещу лихва (достигаща до повече от 10% на месец) представлява банкова дейност, както и че за тази дейност е изискуемо съответно разрешение и тя е осъществявана без него. Не може да бъде възприето оплакването, че извършването на повече от три самостоятелни сделки не отговаря на посоченото в нормата на чл.252, ал.1 НК изискване за осъществяване по занятие, тъй като константно възприетия в практиката критерии е отделните деяния да са поне три (изискване за системност, което в случая е изпълнено). Касационният съд не възприе и оплакването, че осъществяваната дейност не е основна за подсъдимия, тъй като дохода, получаван от предоставяните лихвени заеми не е необходимо да е основен, а единствено да е реализиран. В случая един от източниците на доходи на С. е бил даването на посочените заеми, което е и основание да се приеме, че действията му са били съставомерни. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че тази негова дейност е била рекламирана като част от дейността, осъществявана от заложната къща, където е той е работил и която е била негова или на негови близки собственост. Не може да бъде възприето и оплакването, че няма доказателства за предоставените парични средства, като това се установява от множество гласни доказателствени средства и конкретно от разпита на всички свидетели, получили заемите. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че първостепенния и въззивния съд са приложили правилно закона и вярно са ангажирали наказателната отговорност за извършено от подсъдимия С. престъпление по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 НК. В касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което е и основание в изпълнение на разпоредбата на чл.347 НПК съдът да не се занимае със справедливостта на наложеното на подсъдимия С. наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №151 от 06.07.2016 г., постановено по ВНОХД №61/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.