Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 16.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1019 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 295 от 22.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 24 от 16.01.2016 година по гр.д. № 4167/2015 година на Софийски апелативен съд, с което предявеният от И. С. Ц. от [населено място] против П...., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 30000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частност кои обстоятелства трябва да се отчитат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 4641/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 178/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 1381/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр.д. № 19/2012 г. ІІІ г.о. ВКС. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Софийски апелативен съд е приел, че с постановление от 20.04.2000 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 196а НК вр. чл. 195 НК и чл. 346 НК. С присъда от 27.08.2008 г. по н.о.х.д. № 3773/2007 г. на Софийски градски съд, ищецът е била оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е била потвърдена с решение от 21.07.2009 г. по н.о.х.д. № 272/2009 г. на Софийски апелативен съд и влязла в сила на 29.06.2010 г. с постановяването на решение № 102 по н.о.х.д. № 574/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето наказателно отделение. В резултат на незаконното наказателно преследване, продължило над разумния срок, ищецът е изживяла душевни страдания, стрес, безпокойство и дискомфорт от множеството извършени процесуално-следствени действия, бил е злепоставен пред обществото. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от П..... чрез Апелативна прокуратура [населено място] се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, в т.ч. интензитета на взетата мярка за процесуална принуда, която не е довела до затруднения и ограничения в ежедневието на пострадалия, както и социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането, завишавайки го необосновано с оглед размера на обезщетенията за вреди в сходни случаи. Ответникът по касационната жалба И. С. Ц. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за продължило далеч над разумния срок наказателно производство, извършените с участието на пострадалия множество процесуално-следствени действия, тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение и злепоставянето му пред обществото, съдът е следвало да съобрази и взетата мярка на процесуална принуда „парична гаранция” от 100 лева, която не е препятствала работата на ищеца като автобояджия, нито е създала затруднения в ежедневния му бит и не на последно място общото ниво на икономическото благосъстояние в страната, в т.ч. ръстът на минималната работна заплата за периода, вариращ от 79 лева през 2000 година до 240 лева за 2010 година. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обуславя извод, че присъденото обезщетение от 30000 лева е прекомерно за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди, предвид което и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен над размер от 9000 лева, като за разликата до размер от 30000 лева искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 24 от 16.01.2016 година по гр.д. № 4167/2015 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от И. С. Ц. от [населено място] против П...., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над размер от 9000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Ц. от [населено място] против П...., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 9000 лева до 30000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: