6 РЕШЕНИЕ № 492/12 г. 22.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 214 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Р. чрез пълномощника му адв.М. Г. срещу решение № 1755 от 13.12.2011 г, постановено по гр.дело № 2700/2011 г на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2344/17.6.2011 г по гр.дело № 3228/2009 г на Шести гр.състав и по иск с правно основание по чл.30 от ЗН, предявен от К. Г. Р. срещу Л. Г. К. и В. Г. Р. е възстановена запазената част от наследството на майка му К. Т. Р., починала на .... г в размер на 9877, 77/175 75 ид.части, като с толкова идеални части е намалено дарението, извършено в полза на сестрите му-ответници по делото и обективирано в нотариален акт №..., т..., рег.№ ... н.д.№ .../..... г на нотариус С. Й. с рег.№ .... и с район на действие, този на Пловдивски районен съд. С определение № 745 от 12.9.2012 г, постановено по гр.дело № 214/2012 г Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса относно приложението на чл.30 от ЗН вр.чл.20 от ЗЗД и по-конкретно : налице ли е договор за дарение с тежест в случаите, в които твърдяната тежест е уговорена като изрична възмездна насрещна престация и как се определя в тези случаи вида на договора- от наименованието му или чрез тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД, следва ли при определяне на наследствената маса и размера на запазената част да се приспадне размерът на самата тежест. В подадената касационна жалба К. Г. Р. подържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която в наследствената маса е включен прехвърления от родителите му с нотариален акт №..., т...., дело № .../... г недвижим имот в [населено място] на [улица].Твърди, че макар и вписана в акта като дарение, сделката има възмезден характер, предвид поетото от него парично задължение. Моли съда да отмени решението на въззивния съд и постанови друго, като формира нова наследствена маса, в която горния имот не фигурира като стойност, след което да възстанови запазената част от наследството на майка му К. Р. на основание чл.30 от ЗН. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответниците по касация Л. Г. К. и В. Г. Р. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Г. А..Подържат, че решението е правилно и обосновано, поради което молят да бъде оставено в сила.Претендират разноски. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН. С решение № 2344, постановено на 17.6.2011 г по гр.дело № 3228/2009 г, Пловдивски районен съд, Шести граждански състав е отхвърлил предявения от К. Г. Р. срещу Л. Г. К. и В. Г. Р. иск за възстановяване на запазената част от наследството на неговата майка К. Т. Р. в размер на 5/36 ид.части чрез намаление на дарението, извършено с нотариален акт № ..., т...., дело № .../..... г, с който наследодателката се е разпоредила със следния недвижим имот : 5/8 ид.части от дворно място, застроено и незастроено с площ от 120 кв.м по скица, а по нотариален акт с площ от 200 кв.м, съставляващо У. ....., кв..... по регулационния план на [населено място], обл.Пловдивска, при граници на дворното място : улица, У. ..., У. ...., У. ..., У. ...., У. ... и У. ...., ведно с 5/8 ид.части от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в него. С решение № 1755 от 3.12.201 г, постановено по гр.дело № 2700/2011 г Пловдивски окръжен съд е отменил решение № 2344, постановено на 17.6.2011 г по гр.дело № 3228/2009 г на Пловдивски районен съд, Шести граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Г. Р. срещу Л. Г. К. и В. Г. Р. иск за възстановяване на запазената му част от наследството на К. Т. Р. до размера на 9877, 77/175 175 ид.части и на основание чл.30 от ЗН е възстановил запазената му част, накърнена с 9877, 77/175 175 ид.части като със същата част е намалил дарението, извършено с нотариален акт № ..., т...., дело № .../..... г, с който наследодателката се е разпоредила с 5/8 ид.части от описаните по-горе дворно място и 5/8 ид.части от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд. За да постанови обжалвания резултат Пловдивски окръжен съд е приел, че страните по делото са брат и сестри, наследници по закон на К. Т. Р., починала на 12.2.2009 г.С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .., т..., дело №.../.... г К. Р. е дарила на дъщерите си-ответници по делото : 5/8 ид.части от следния недвижим имот дворно място, застроено и незастроено с площ от 120 кв.м по скица, а по нотариален акт с площ от 200 кв.м, съставляващо У. ...., кв.... по регулационния план на [населено място], обл.Пловдивска, при граници на дворното място : улица, У. ..., У. ..., У. ..., У. ..., У. ... и У...., ведно с 5/8 ид.части от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в него.Приел е, че с нотариален акт № ... т...., дело № .../.... К. Т. Р. и Г. С. Р. са дарили на сина си К. Г. 1/2 ид.част от дворно място, заедно с целия втори етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, застроена върху същото дворно място, в [населено място], [улица], заедно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и избените помещения, като надарения е поел изплащането на остатъка от дълга на дарителите към Д.-Окръжен клон-П., в размер на 725, 35 лв по ипотечно вписване от 30.9.958 г и е приел да замести родителите си по договора за заем сключен с бившата Б.- П.. Въззивният съд е установил, че към момента на откриване на наследството на К. Р.-12.2.2009 г същата не е притежавала никакво имущество.За да определи размера на запазената част на ищеца на основание чл.31 от ЗН съдът е образувал наследствена маса, в която е включил стойността на извършените от Р. дарения към момента на откриване на наследството, а именно : 146 125 лв за дарения имот в [населено място] и 29 050 лв за дарения имот в [населено място].Сборът от стойностите на двете дарения в размер на 175 175 лв е образувал наследствената маса.Приел е, че съгласно закона запазената част от наследството при две и повече деца е 2/3 ид.части или 116 783, 33 , а запазената част на касатора- ищец е 38 927, 77.В негова полза е направено дарение в размер на 29 050 лв.Съпоставил е стойността на дарението със стойността на запазената част на касатора в резултат на което е приел, че същата е накърнена с 9 877, 77 лв, поради което и на основание чл.30 от ЗН е намалил извършеното в полза на ответниците дарение с 9877, 77/ 175 175 ид.части и с толкова идеални части е възстановил запазената част на Р. от наследството на майка му. По основанието за допускане на касационното обжалване. Когато е налице спор относно тълкуването на договорни клаузи, съдът на основание чл. 20 ЗЗД е длъжен да издири действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните клаузи както помежду им, както и в контекста на целия договор, изхождайки от неговата цел. В. на договора се извлича от неговото съдържание. Налице е договор за дарение и в случаите, когато е уговорена тежест за надарения и тази тежест има възмезден характер.В този случай страните са се съгласили, че тежестта не покрива това, което дарителя дава и че подареното не се смята заплатено с поетата тежест.При определяне на наследствената маса тежестта, която не е задължение към наследството, се приспада от стойността на подареното имущество. Разпоредбата на чл.226 ал.3 от ЗЗД изрично предвижда възможност да бъде сключен договор за дарение с тежест.Уговорката за нещо, което надареният трябва да даде или направи, но не като насрещна престация, представлява дарение с тежест.В разглеждания случай дарителите са имали задължение към трето лице и като са надарили сина си К. Р. са му възложили, а той е приел да изплати на банката паричното им задължение в размер на 725, 35 лв.В случая тежестта има възмезден характер, но това не превръща договора във възмезден и не го трансформира в друг вид договор, различен от посочения в акта.Това е така поради обстоятелството, че по сделката дарителите няма да получат нищо от надарения, т.е. напълно се запазва безвъзмездния й характер.Надареният от своя страна няма да получи обратно от дарителите платеното на третото лице в изпълнение на тяхното задължение.Затова при образуване на наследствената маса по чл.31 от ЗН от стойността на подарения имот се приспада стойността на възмездната тежест, която надарения е заплатил за сметка на дарителите.След приспадане на тежестта става ясно каква е действителната стойност на подареното имущество и с тази стойност подареното имущество участва в наследствената маса. По основателността на касационната жалба, предвид приетото по-горе : Законосъобразно и тълкувайки волята на страните, обективирана в нотариален акт №..., т...., дело №.../.... г въззивният съд е приел, че извършеното в полза на ищеца дарение не съставлява възмезден акт, тъй като задължението за прехвърляне правото на собственост на имота не е обусловено от изпълнение на задължението на ищеца към третото лице. Законосъобразно е приел, че чистата стойност на наследството към момента на неговото откриване възлиза на нула и в наследствената маса съгласно чл.31 от ЗН следва да се включи стойността на двете дарения : на имота в [населено място] в размер на 146 125 лв и на имота в [населено място]. Основателно обаче е оплакването на касатора, че при включване на подарения на ищеца имот в масата, от стойността му в размер на 29 050 лв следва да се приспадне заплатеното от ищеца вместо неговите родители задължение в размер на 725, 35 лв.Тогава общата стойност на наследствената маса възлиза на 174 449, 65 лв, запазената част от наследството при две и повече деца на 2/3 или 116 299, 76, а запазената част на ищеца на 38 766, 58.В полза на Р. е извършено дарение на сума 28 324, 65 лв.Следователно запазената му част е накърнена с 10 441, 93 / 174 449, 65 ид.части /38 766, 58-28 324, 65 лв/, с колкото следва да бъде намалено, извършеното в полза на ответниците дарение и възстановена запазената част на касатора. В останалата част решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК, разноски, формирани съобразно уважената част от иска в размер на 423 лв за касационната и въззивна инстанция. В. от горните мотиви Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1755 от 13.12.2011 г, постановено по гр.дело № 2700/2011 г на Пловдивски окръжен съд, с която искът по 30 от ЗН е уважен за 9877, 77/175 75 ид.части, като с толкова идеални части е намалено дарението, извършено с нотариален акт №...., т... н.д.№ .../..... г и е възстановена запазената част на ищеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА : НАМАЛЯВА извършеното от К. Т. Р. дарение, обективирано в нотариален акт № ..., т...., рег.№ .... н.д.№ .../.... г на нотариус С. Й. с рег.№ ... и район на действие, този на Пловдивски районен съд, с което наследодателката се е разпоредила в полза на Л. Г. К. и В. Г. Р. с недвижим имот представляващ 5/8 ид.части от дворно място, застроено и незастроено с площ от 120 кв.м по скица, а по нотариален акт с площ от 200 кв.м, съставляващо У. ..., кв.... по регулационния план на [населено място], обл.Пловдивска, при граници на дворното място : улица, У. ...., У. ...., У. ....., У. ......, У. ... и У. ....., ведно с 5/8 ид.части от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в него до размера на 10 441, 93 / 174 449, 65 ид.части на основание чл.30 от ЗН, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. Г. Р. от наследството на майка му К. Т. Р. с 10 441, 93/ 174 449, 65 ид.части. ОСЪЖДА Л. Г. К. и В. Г. Р. да заплатят на К. Г. Р. разноски сторени пред ВКС и пред въззивния съд на основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно изхода на спора в размер на 423 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧРЕНОВЕ :1. 2.