Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 09 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 256 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Г. Р. против присъда от 16.11.2011 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4067/2011 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Твърди се нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 5 НПК, на правото на защита на подсъдимия Р. и на възможността да поиска отвод на прокурора. Посочено е също, че липсват доказателства за неговото участие като извършител в опита за отнемане на инкриминираните вещи. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или алтернативно - за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. Д.) поддържа касационната жалба с основните аргументи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 16.11.2011 г. по в. н. о. х. д. № 4067/2011 г. Софийският градски съд е отменил присъдата на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 17/2010 г. от 17.03.2011 г. и е признал подсъдимия Ц. Г. Р. за виновен в това, на 20.06.2009 г. в гр.С. в съучастие с В. Х. А. и Г. Т. В. като съизвършител, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство да е направил опит да отнеме четири автомобилни гуми и четири джанти, всичко на обща стойност от 920 лева от владението на В. К. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са оставени разноските. Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. Доводът за съществено процесуално нарушение, изведен от обстоятелството, че допълнителните съображения към въззивния протест са били депозирани от друг прокурор, който освен това не е участвал нито на досъдебното, нито в съдебното производство, е напълно неприемлив. Той е бил представен на вниманието на въззивния съд и в мотивите на присъдата са получил законосъобразен отговор. Отново изтъкнат в касационната жалба доводът следва да бъде отхвърлен по същите съображения, с които го е направил Софийският градски съд. Не съществува законова пречка друг прокурор да депозира допълнителните съображения към протеста, надлежно връчени на подсъдимия чрез неговия защитник. Само по себе си посоченото обстоятелство не лишава подсъдимия от правото да поиска отвод на прокурора при наличие на предпоставки за това, каквото искане той не е направил. В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по напълно редовен протест, който е отговарял на изискванията на чл. 320 НПК. На досъдебното производство Р. изрично е заявил, че не желае защитник, затова не са били налице предпоставките по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК за назначаване на служебен защитник, респективно липсва съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Софийският градски съд е извършил собствен анализ и оценка на доказателствените материали, въз основа на които е приел различни фактически положения от първоинстанционния съд в съответствие с правомощията си по чл. 316 НПК. В тази връзка неоснователно се претендира за противоречие в мотивите, което защитникът извежда от отделно взети формулировки, както и за неправилна оценка на показанията от съдебно заседания на св. А. и на св. В.. Софийският градски съд е разполагал с достатъчно процесуално годни източници на доказателства (показанията на св. С., св. С. и св. Л.), които е оценил като достоверни, за да изведе решаващите си фактически заключения за съгласуваност в действията на тримата участници и за конкретното участие на подсъдимия Р. в общо извършеното престъпление. Подробно са били анализирани преките възприятия на свидетелите очевидци относно фактологията на събитията - пристигането с автомобил на тримата подсъдими на мястото, където се е намирала леката кола на св. С., предприетите действия от страна на А. и на В. по отнемане на гумите и джантите с помощта на техническо средство, присъствието в непосредствена близост до тях на подсъдимия Р., осъществяващ наблюдение върху обстановката, както и последващото поведение на тримата съучастници след намесата на св. С., св. С. и св. Л.. Възражението обаче на защитника срещу правния извод на въззивния съд, че подсъдимият е съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК е основателен. От фактическа страна съдът е приел за установено, че подсъдимият Р. е наблюдавал обстановката, докато другите му съучастници са се опитвали да свалят гумите и джантите от автомобила на св. С.. С оглед на обективно осъществените действия, подсъдимият Р. се явява помагач по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК, тъй като не е имал участие в изпълнително деяние на кражбата, останала във фазата на опита. В този смисъл са и указанията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 54/89 г. на ОСНК, които не са били съобразени от въззивния съд. Ето защо, при установените факти и обстоятелства от съда по същество, деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Липсва необходимост да се коригира наказанието на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл. 58 НК. На подсъдимия е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер близък до минимално възможния - пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В такъв размер наказанието отговаря и на степента на участие на подсъдимия в престъплението. То не е явно несправедливо и не се налага допълнително да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда от 16.11.2011 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4067/2011 г., като преквалифицира деянието на подсъдимия Ц. Г. Р. в престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: