7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София, 29.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Геника Михайлова
Гергана Никова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 549 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. М.-М., С. Л. М., Н. Л. М., С. Л. М. и В. Л. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 29.10.2015г. по в.гр.д.№2300/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за делба на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи, гараж от 21 кв.м., използван за живеене, лятна кухня в двора от 11.2 кв.м. и половин идеална част от баня и тоалет в двора, представляваща имот с идентификатор 10135.51.80.1.1, заедно с 58% идеални части от дворните подобрения и дворното място, цялото от 264 кв.м., представляващо имот пл.№16 в кв.199 по плана на 12-ти подрайон на [населено място], имот с идентификатор 10135.51.80 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2007г.
С определение №134/01.03.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за начина на тълкуване на изразената от завещателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при който в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите на въззивния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства – завещателят е закупил през 1999г. жилището, описано като дял първи в решението на Варненския районен съд от 05.12.1990г. по гр.д.№1326/1990г., който включва жилище от 47.1 кв.м., находящо се в [населено място], [улица] включващо покрит вход, коридор, кухненска ниша и две стаи, както и лятна кухня в двора от 11.2 кв.м. и половин идеална част от баня и тоалет в двора, заедно с 58% идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда и дворните подобрения; изградил е въз основа на разрешение за строеж № П-17/14.10.2003г. пристройка към основната сграда, функционално пригодена за живеене, като основното жилище с пристройката представляват един цял недвижим имот, в който всички помещения са свързани – жилище, състоящо се от три стаи, коридор, кухня, покрит вход и баня с тоалет, заедно със складово помещение в двора и ½ от лятна кухня в двора, но със саморъчно завещание от 26.06.2010г. е завещал на сестра си С. Л. и дъщеря й Н.Т. собственото си жилище, чието описание преповтаря описанието в н.а.№160/1999г. и решението по гр.д.№1326/1990г. Поддържат, че това безсъмнено говори, че завещателят няма предвид новоизградените помещения и категорично е посочил какво точно завещава, като описаните в завещанието помещения не се покриват изцяло с жилищния имот, която сега има площ от 89кв.м. и нови помещения, неописани в завещанието. Излагат съображения, че наследодателят не е включил новоизграденото в завещанието си, тъй като в новоизградените помещения са би настанени С., Н. и С. Л., които по рождение са с увредено здраве, нетрудоспособни, за които наследодателят се е грижил и за които е изградил пристройката. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това имотът бъде допуснат до делба като на Н. Т. П. бъде определен дял от 49/89 идеални части от жилищната сграда, а останалите идеални части бъдат разпределени помежду им.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Т. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, състояща се от покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи, гараж от 21 кв.м., използван за живеене, лятна кухня в двора от 11.2 кв.м. и половин идеална част от баня и тоалет в двора, заедно с 58% ид. Части от дворните подобрения и дворното място.
Ответникът оспорва така предявения иск, като твърди, че е придобил правото на собственост по силата на саморъчно завещание.
Спорът между страните касае обема от завещани права.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г. наследодателят С. М. се е разпоредил с целия жилищен имот, който е притежавал и съсобственост между страните не е налице.
Прието е, че наследодателят С. Л. М. е придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№160/1999г. от Н. Е. М. и С. Л. М. недвижим имот, описан като жилище, състоящо се от антре-коридор, кухненска ниша и две стаи, покрит вход, с площ на тази част от 47.10 кв.м., лятна кухня в южната част на имота с площ от 11.20 кв.м. и ½ идеална част от баня и тоалет /сграда с площ от 5.8 кв.м., залепена до лятната кухня/, ведно с 58% идеални части от дворното място, представляващо имот пл.№16, кв.199 по плана на 12 подрайон на [населено място]. Прието е, че със заявление с нотариално заверени подписи от 26.03.2003г., вписано в Службата по вписванията-В. на същата дата, по реда на чл.183, ал.1 ЗУТ в редакцията към ДВ.бр.1/2001г., действаща към месец март, 2003г., К. Л. М. е учредила на съсобственика си С. Л. М. право на строеж за изграждане на обект, съставляващ едноетажна пристройка със застроена площ от 40кв.м. и гараж със застроена площ от 21 кв.м., ситуиран в южния край на имота, като с разрешение за строеж от 14.10.2003г. на С. Л. М. е разрешено изграждането на едноетажна постройка с площ от 10 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м.
Прието е за установено от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи от 12.03.2015г. и 11.05.2015г., както и от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че в имота е изградена пристройка с площ от 10 кв.м., използвана като кухня, а на мястото, където е трябвало да бъде изграден гараж, не е изграден гараж, а едноетажно помещение с площ от 18 кв.м., използвано за живеене, до която стая е долепено мокро помещение /баня-тоалет с площ от 4 кв.м./ и всички тези помещения са свързани помежду си като никое от тях не представлява самостоятелен обект. Посочено е, че съществуват и лятната кухня и баня-тоалет в двора.
От правна страна е прието, че изградената по силата на учреденото право на строеж пристройка с площ от 10кв.м. към основната жилищна сграда, е била собственост на С. М., който е притежавал и основната жилищна сграда, както и че на предвиденото за гараж място същият е изградил несамостоятелна постройка на допълващо застрояване /стая и тоалетна/ към сградата на основно застрояване, които несамостоятелни постройки са функционално свързани с жилището му в основната сграда, нямат самостоятелен статут и следват собствеността на сградата, която обслужват. Прието е също така, че дори да се приеме, че същите не са функционално свързани с жилищния обект и не го следват, то същите биха имали статут на несамостоятелно дворно подобрение. С оглед на това е прието, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г., завещавайки на С. Л. М. и Н. Т. П. собственото си жилище с дворно място, находящо се в [населено място], [улица], описано в завещанието като представляващо жилище състоящо се от антре, коридор с кухненска ниша, две стаи, покрит вход, ведно с лятна кухня и ½ ид.част от баня-тоалет в двора, както и 58% ид.части от дворното място и дворните подобрения, наследодателят се е разпоредил с целия жилищен имот, който е притежавал. Посочено е, че действително описанието на имота, предмет на завета, е извършено съобразно индивидуализацията на същия в титула за собственост на завещателя, а именно н.а.№160/1999г., който имот към датата на завета, а и към датата на откриване на наследството е видоизменен, като към него има изградена пристройка – стая с площ от 10 кв.м. и още няколко несамостоятелни помещения /още една стая, баня-тоалетна и антре/, но доколкото тези помещения са функционално свързани с основното жилище и не могат да не следват неговия статут в собствеността, е прието, че волята на завещателя не е била да се разпореди с идеална или реална част от притежавания от него имот, а с целия. А ако се приеме, че те имат статут на дворни подобрения и следват собствеността върху земята, то според въззивния съд със завещанието и след откриване на наследството те също са прехвърелни в съответния процент.
Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае начина, по който следва да се извършва тълкуване на саморъчно завещание.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че завещанието е едностранна правна сделка, поради което когато волята на завещателя е неясна, тълкуването следва с оглед разпоредбата на чл.44 ЗЗД да се извършва по правилата на чл.20 ЗЗД – да се търси действителната воля на завещателя, като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка една с друга и всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от завещанието като цяло с оглед неговата цел /извършване на разпореждане с цялото, идеална част от цялото или реално обособена част от цялото имуществото в полза на друго лице за след смъртта/, обичаите в практиката и добросъвестността / решение №855/11.12.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на Първо ГО на ВКС и решение №380/31.05.2012г. по гр.д.№580/2010г. на Първо ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. По отношение на имота, предмет на завещателно разпореждане се приема, че волята на завещателя може да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга, но и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, както и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя, данни за които могат да се извличат не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото /решение №855/11.12.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Макар посочването на имуществото, предмет на разпореждането, да представлява съществен елемент от съдържанието на завещанието, доколкото законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези /местонахождение, площ, съседи/, приема се, че е достатъчно индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай, като волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната житейска логика.
Настоящият състав на Първо ГО на ВКС споделя това становище, с оглед на което по поставения въпрос приема, че изразената от наследодателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при която в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения, следва да се тълкува с оглед обичайно влагания смисъл в думите и изразите, употребени в завещанието при индивидуализацията на имота, установените от други доказателства обективно съществуващи характеристики на имота и данни за волята на наследодателя, и при спазване правилата на формалната житейска логика. Предметът на разпореждането следва да бъде определен от обективна страна не с оглед на обстоятелството дали посочените конкретни помещения представляват самостоятелен обект на право на собственост, а с оглед на това дали завещателят, описвайки имота по този начин, е изразил воля да извърши разпореждане само с част от притежавания от него имот.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Макар тълкуването на завещанието да не е извършено при стриктно спазване на правилата на чл.20 ЗЗД, правилно е прието, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г. наследодателят се е разпоредил с целия жилищен имот, който е притежавал.
Както вече беше отбелязано, изразената от завещателя воля следва да се тълкува с оглед обичайно влагания смисъл в думите и изразите, употребени в завещанието при индивидуализацията на имота. В случая в съставеното на 26.06.2010г. саморъчно завещание наследодателят е изразил воля да се разпореди в полза на сестра си С. Л. М. и на племенницата си Н. Т. П. със собственото си жилище с дворно място, находящо се в [населено място], [улица]. Обичайно понятието „собствено жилище“ се употребява за обозначаване на имота, който лицето притежава и използва за жилищните си нужди като съвкупност от всички помещения, които този имот включва, независимо от начина, по който е придобит както имотът в неговата цялост, така и всяко едно от помещенията в него. По правилата на формалната житейска логика следва да се приеме, че всеки използва понятието „собствено жилище“, за да посочи имота, в който живее според неговото състояние към момента, в който употребява това понятие, включително и с помещенията, които е самият той е пристроил след придобиването на собствеността. По делото е установено, че след придобиване на имота през 1999г. наследодателят е извършил пристрояване на отделни помещения, които са функционално свързани с основната сграда, която заедно с пристроеното към момента на съставяне на завещанието е представлявала единно цяло именно като жилище. Поради това и доколкото по делото не е установено наследодателят да е използвал като свое жилище само част от имота /както поддържат касаторите/ и да е считал за свое жилище само посочените в завещанието помещения, следва да се приеме, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г. С. Л. М. е изразил воля да се разпореди с всички помещения, които е придобил по силата на сключения през 1999г. договор за покупко-продажба и последващо пристрояване, представляващи с оглед на функционалната си свързаност жилището, находящо се в [населено място], [улица].
Изводът на въззивния съд, че преценката за обема разпоредени права следва да бъде извършена с оглед състоянието на имота, предмет на завещателното разпореждане, към момента на съставяне на завещанието, както и към датата на откриване на наследството /доколкото обективно е възможно наследодателят и след съставяне на завещанието да е извършвал промени, включително и пристрояване към притежавания от него жилищен имот/ е правилен. Правилно с оглед на това е прието, че със саморъчното завещание от 26.06.2010г. С. Л. М. се е разпоредил с целия жилищен имот, който е притежавал, като посочването на дворните подобрения в разпореждането в конкретната хипотеза е ирелевантно, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила, като в полза на ответника по касационна жалба бъде присъдена сумата 500лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 29.10.2015г. по в.гр.д.№ 2300/2015г.
ОСЪЖДА К. Л. М.-М. с ЕГН [ЕГН], С. Л. М. с ЕГН [ЕГН], Н. Л. М. с ЕГН [ЕГН], С. Л. М. с ЕГН [ЕГН] и В. Л. С. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на Н. Т. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|