Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
София, 01 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 2598/2011 година
Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 336/2011г. на Окръжен съд-гр.Плевен,отменяване на постановеното по него решение № 210 от 26.05.2011г.с което е потвърдена постановената срещу В. К. Р. оправдателна присъда №49/13.04.10г. по нохд № 1081/09.г. на РС-Никопол.Иска се делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Искането се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратурва по изложените в него съображения.
Защитата на В. К. Р. и лично тя намират искането за неоснователно.
Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Районен съд-гр.Никопол е признал подсъдимата В. К. Р. за НЕВИНОВНА в това ,че през периода 11.07.2007г. до 07.01.2008г. на територията на гр.Свищов,обл.В.Т. и гр.Гулянци, обл.Плевен при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвала от неистински официален документ-диплома за висше образование серия А 82,№ 001426 с рег.№ 18542/21.06.1982г. по специалност „Агрономство” с квалификация „Агроном” на Лесотехническия институт гр.София,издадена на нейно име,поради което и на основание чл.303,ал.1 във вр.с чл.304 НПК Я ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение по чл.316 във вр.с чл.308,ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 НК.
С решение № 312 от 15.07.2010г. по внохд № 675/2010г. Плевенският окръжен съд е потвърдил присъдата.
С решение № 130/21 март 2011г. по н.д.№ 1056/2011г. ВКС,първо нак.отделение по искане на Главния прокурор на Р България е отменил по реда на възобновяването влязлото в сила решение № 312/15.07.2010г. по внохд № 675/2010г. на Плевенския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
В решението съдът е дал указания по реда на чл.426 вр.с чл.355 НПК за извършване на процесуални действия за проверка на твърденията на подсъдимата относно следването й и завършване на висше образование в посоченото учебно заведение с придобиване на посочената в дипломата квалификация.
При новото разглеждане с решение № 210 от 26.05.2011г. по внохд № 336/2011г. Плевенският окръжен съд отново е потвърдил оправдателната присъда постановена от Районен съд-гр.Никопол..
Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421 НПК от легитимирано лице. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО:
За да потвърди присъдата,въззивният съд е приел,че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин наличието на неистински или преправен документ.Не е установено,че процесната диплома не е подписана от лицата,обозначени в нея с „РЕКТОР” и „ДЕКАН”,както и че изявлението не принадлежи на тези лица.На това основание е счел обвинението за недоказано.
Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В отменителното решение Върховният касационен съд е дал подробни указания за извършване на допълнителни следствени действия свързани с проверка на твърдяните от подсъдимата реорганизации на висшето учебно заведение, в което тя е кандидатствала и била приета през 1978г. за студентка,форма на обучение,данни в главната книга на съответния факултет,срок на обучение,пренасочване в друго учебно заведение, в частност към сочения от нея ВЛТИ-София,дали в него е съществувал факултет „Агрономство” ,дали се е дипломирала с квалификация „Агроном” в това учебно заведение през 1982г. и др.обстоятелства свързани с изясняване на обективната истина по делото.
Съдът е посочил ,че задължително въпросите поставени в решението,следва да се изяснят от специалист по архивното дело,който да провери достоверността на обстоятелствата относно легитимността на ползваната от подсъдимата диплома.
От проверката по делото се установи,че въззивният съд като втора инстанция по доказателствата и приложението на закона не е съобразил указанията на касационната инстанция ,не е предприел процесуални действия по възлагане на изпълненията им на специалист по архивното дело, и изобщо не е провел съдебно следствие по реда на чл.332 НПК.По същество,окръжният съд е преповторил същите обстоятелства,въз основа на които районният съд е постановил оправдателната присъда.
По делото освен това липсва коментар на писмо-отговор изходящо от Лесотехническия университет/л.78 от първоинст.дело и на дос.пр./, в което се съдържат важни обстоятелства относно периода на разкриване на специалност „Агрономство” и Агрономически факултет в Лесотехническия университет. Видно е също така,че диплома за висше образование серия А 82 с рег.№ 18542 от 21.06.1982г. на името на В. К. Р. не е издавана от „Лесотехнически институт-София”. Всъщност от писмото става ясно,че такова учебно заведение назовано в процесната диплома-„Лесотехнически институт София”, няма.Хронологията сочи,че заведението се е именувало през процесния период когато е издадена дипломата-„Висш лесотехнически институт” ,а от 1995г. е утвърдено наименованието предложено от Академичния съвет на ВЛТИ-Лесотехнически университет/ЛТУ/.Сочи се също така,че специалността „Агрономство” е открита на 14.09.1994г ,което прави невъзможно ВЛТИ да е издал диплома за завършено висше образование по специалността „Агрономство” през 1982г.От извършената проверка също така е установено,че В. К. Р. не е била студентка в ЛТУ.С писмо от 11.03.2010г. ректора на ЛТУ е отговорил,че В. К. Р. не се обучавала в Лесотехническия университет гр.София и не е издавана диплома на нейно име/ л.84 от първ.дело/
Съдът е приел за достоверни обясненията на подсъдимата,че е била студентка в Селскостопанската академия,от където след закриването й,тя се прехвърлила в „Лесотехническия институт”.
Тези обяснения не са подложени на проверка и съпоставени с другите доказателства.На л.68 от първ.дело е приложен отговор изходящ от Селскостопанска академия,от който става ясно,че Селскостопанската академия е организация за научни изследвания за приложна,обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието,животновъдството и хранителната промишленост/чл.1,ал.1 от Закона за ССА/,а не висше учебно заведение.
На досъдебното производство,Р. е обяснила,че е кандидатствала във Висшия лесотехтнически институт гр.София през пролетта на 1978г.,есента започнала обучение,учила задочно и завършила със специалност „Агрономство”. В съдебно заседание е обяснила”...през периода,за който се сочи в обвинителния акт ,съм учила в селскостопанската академия в София.Но после тя се закри и ни насочиха към три факултета...аз продължих в лесотехническия факултет,който остана в гр.София”.По този повод съдът е направил запитване до Селскостопанската академия с посочения в горното писмо отговор.Не е съобразено заключението на експерта М.М.,който в т.3 на изследването е посочил,че „В архивът на института за завършили студенти през 1982г. не се съдържат данни за В. К. Р.,прекъсвала ли е тя обучението си,кога е завършила,издавана ли е такава диплома. Агрономическият факултет и специалност”Агрономство” са открити с решение на Академичния съвет на ВЛТИ от 14.09.1994г.
Подсъдимата е обяснила,че е прекъсвала обучението си за раждане на двете си деца,което означава удължаване на срока на обучение,а в дипломата е посочено,че е започнала обучението си през 1978г и е завършила през 1982г. с положен държавен изпит.В същото време от извлечение/вероятно от сайта на ВЛТИ/-л.58 от първ.дело/,срокът на обучение в това висше учебно заведение е 5 годишен.
Неправилно в мотивите въззивният съд на л.17 от делото е отбелязал”възприемайки заключението на вещото лице,че дипломата е редовна”,както и че липсват документи от годината в която на подсъдимата е издадена процесната диплома,съдът е приел обвинението за недоказано.Екперта М.М. не е твърдял такова обстоятелство,а от официалната справка на ВЛТИ,както се посочи е видно,че такава диплома не е издавана.
С оглед на гореизложеното,въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Не е извършено пълно,обективно и всестранно изследване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото съгласно изискванията на чл.13,14,107,ал.5 НПК.
Писмените доказателства описани на л.16-гърба на решението не са анализирани,съдът не е отговорил на доводите визирани във въззивния протест.Така съдът е нарушил разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК,съгласно която,когато потвърди присъдата,въззивната инстанция посочва основанията,поради които не приема доводите,изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
Нарушен е принципа за равнопоставеност на страните/чл.12 НПК/,което е довело до ограничаване на процесуалните права на проткурора като страна в процеса.
Нарушенията са съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК и са основание за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане,съдът следва да изпълни указанията дадени в първото отменително решение на ВКС,да съобрази изложеното в настоящите мотиви и след цялостен,пълен и обективен анализ на всички доказателства относими към предмета на повдигнатото обвинение, да постанови законосъобразен съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.425,ал.1 т.1 вр.с чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд №336/2011г. по описа на Плевенския окръжен съд,ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 210 от 26.05.2011г.,с което е потвърдена присъда № 49/13.04.10г. по нохд № 1081/09г. на РС-Никопол по отношение на В. К. Р. и ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав,от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|