Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * определяне на квоти * недействителност на разпореждане с наследство * съпружеска имуществена общност * инцидентен установителен иск * сила на пресъдено нещо * обективни предели на сила на пресъдено нещо * относителна недействителност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. София 15.05.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 24 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 741 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Я. М. Я. и А. Я. М., чрез адв. К. К. против решение № 327/28.05.2012 г. по в.гр.дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2012 г. по гр.дело № 3744/2010 г. на Русенския районен съд.
Жалбоподателите поддържат основания по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искат отмяна на решението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответницата по жалбата К. М. Т., чрез адв. А. М. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 514/24.10.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос ако възражението по чл.76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Производството по делото е за съдебна делба на недвижим имот и е във фазата по допускане на делбата.
Предмет на съдебната делба е недвижимия имот - дворно място с площ от 1400 кв.м., представляващо УПИ XV-*в кв.12 по плана на [населено място], Р. област, застроено с жилищна сграда с площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда-лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.
От фактическа страна е прието, че Т. И. М. и М. Я. М. са придобили през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност процесното дворно място УПИ XV-*в кв.12 по регулационния план на [населено място], Р. област с площ от 1400 кв.м., идентично с парцели X. и X. в кв.* по обезсиления план на селото заедно със жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.
Прието е, че М. М. дарил на сина си Я. М. дворно място с площ от 775, представляващо парцел X. в кв.*по плана на селото с нот. акт № 73/75 г. Прието е, че дарението е нищожно, поради противоречие с разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 СК от 1968 г./отм./. За да направи извода съдът е взел предвид, че при извършеното разпореждане не е представено съгласие на съпругата на дарителя Т. М.. Взети са предвид разпоредбите на чл.13,ал.7 СК/отм./, че това съгласие следва да се даде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед нищожността на сделката съдът е приел, че същата не е породила транслативен ефект и имота е останал семейна имуществена общност между Т. М. и М. Я. М..
Съдът е приел, че Т. М. е починала на 04.05.1995 г. и със смъртта й е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права за всеки от съпрузите. Прието е, че частта на съпругата е наследена от съпруга М. М. и двете деца при делбени части – 4/6 ид.части за съпруга и по 1/6 ид.част за децата.
С нот.акт № 11/2009 г. М. М. и Я. Я. прехвърлили на А. Я. М. недвижимия имот както следва – М. М. прехвърлил 4/12 ид.части, а Я. Я. прехвърлил 7/12 ид.части срещу задължението на А. М. лично и чрез баща си Я. Я. да поемат гледането и издръжката на праводателя. Прието е за неоснователно възражението за нищожност на сделката, поради липса на основание. Според въззивния съд сделката е недействителна, като извършена в нарушение на чл.76 ЗН, тъй като Я. М. се разпоредил с наследството, останало от майката Т. М.. При тези съображения е прието, че А. Я. е придобил собствеността върху 4/12 ид.части от недвижимия имот, М. М. е останал собственик на 4/12 ид.части и К. Т. и Я. Т. са станали собственици на по 2/12 ид.части от имота. След смъртта на М. М., починал в хода на делото на 10.10.2010 г. неговите наследници К. Т. и Я. Я. съдът е приел, че наследяват по 2/12 от недвижимия имот. Прието е, че съсобственици на делбения имот остават А. Я., К. Т. и Я. М. при делбени части по 2/6 ид.части за всеки, при които е допусната съдебната делба на описания недвижим имот.
По правния въпрос:
С решение № 160/30.03.2011 г. по гр.дело № 333/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът е изразил становището, че правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Прието е, че спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл.282, ал.1 ГПК/отм./, сега чл. 344, ал.1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на собственост. Прието е, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай, когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.
Настоящият съдебен състав не споделя становището по поставения правен въпрос в цитираното решение на ВКС и преценява за правилно разрешението на правния въпрос в обжалваното решение на Русенския окръжен съд.
С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. Една от най-важните правните последици на влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо. В разпоредбите на ГПК обхвата на тази правна последица е ясно и изчерпателно очертан, чрез нейните обективни и субективни предели. Обективните предели на силата на пресъдено нещо представляват предмета за който тя важи и това е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Съгласно чл.298,ал.1 ГПК решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. От текста следва извода, че предмет на силата на пресъдено нещо/СПН/ е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. В разпоредбите на чл.298,ал.4 ГПК е предвидено единствено изключение от принципа, че само спорното право предмет на иска е предмет на СПН, като я разпростира и относно две насрещни права на ответника, предявени от него не чрез насрещен иск, а чрез възражение. Това са предявени искания и възражения за право на задържане/чл.72,ал.3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което ответникът прави възражение за прихващане. За други насрещни права на ответника, предявени с възражение чл.298,ал.4 не важи и за тях сила на пресъдено нещо не се формира. Следователно с диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените насрещни права на ответника чрез възражение, а именно искания и възражения за право на задържане/чл.72, ал. 3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което е направил възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени чрез възражение съдът не се произнася с отделен диспозитив.
В първата фаза на делбения процес всеки сънаследник може да упражни правото да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславя разрешаване на спора за собственост в делбеното производство. Съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив само в случай, че правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено с инцидентен установителен иск, но не и когато е упражнено с възражение. При предявено право по чл.76 ЗН под формата на възражение от сънаследник пред първата инстанция и при преценка от въззивния съд за основателност на същото последният съд не следва да се произнася по възражението с отделен диспозитив в решението.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложените съображения по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните доводи за нарушение на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбите на чл.76 ЗН и за необоснованост са неоснователни.
Установено е по делото, че процесния недвижим имот, представляващ дворно място УПИ XV-* в кв.12 по регулационния план на [населено място], Р. област с площ от 1400 кв.м., идентично с парцели X. и X. в кв.*по обезсиления план на селото заедно със жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м. е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от съделителя М. Я. М., починал в хода на делото на 10.10.2010 г. и съпругата му Т. И. М.. М. М. дарил сина си Я. М. дворното място с площ от 775 кв.м., представляващо парцел X. в кв.* по плана на [населено място] с нотариален акт № 73/20.02.1975 г. Установено е, че договора за дарение на недвижимия имот, който е съпружеска имуществена общност е сключен без съгласие на съпругата на дарителя Т. М.. С оглед на това е правилен извода на въззивния съд за нищожност на извършеното дарение, поради противоречие с разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 СК от 1968 г./отм./.
Правилно е прието, че поради нищожността на сделката същата не е породила транслативен ефект и имота е останал семейна имуществена общност между Т. И. М. и М. Я. М..
Установено е, че Т. М. е починала на 04.05.1995 г. и със смъртта й е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права за всеки от съпрузите. Обоснован е извода, че частта на съпругата е наследена от съпруга М. М. и двете деца при делбени части – 4/6 ид.части за съпруга и по 1/6 ид.част за децата.
С нот.акт № 11/2009 г. М. М. и Я. Я. прехвърлили на А. Я. М. недвижимия имот както следва – М. М. прехвърлил 4/12 ид.части, а Я. Я. прехвърлил 7/12 ид.части срещу задължението на А. М. лично и чрез баща си Я. Я. да поемат гледането и издръжката на праводателя. Възражението за нищожност на сделката в частта, с която Я. М. е прехвърлил на А. М. 7/12 ид.части от недвижимия имот, поради липса на основание е неоснователно. В тази част правилно съдът е преценил, че сделката представлява договор в полза на трето лице – прехвърлителя М. М.. Правилен е извода за липса на законова забрана да се сключи договор възоснова на който едно лице да прехвърли собствеността върху недвижим имот на друго лице срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа трето за сделката лице, а не прехвърлителя.
Законосъобразен е извода на съда за недействителност на сделката, извършена с нот. акт № 11/2009 г. по смисъла на чл.76 ЗН в частта, с която Я. М. се е разпоредил с наследството, останало от майката Т. М. в полза своя син А. Я.. Ищцата-съделител К. Т. своевременно – в първата фаза на делбата пред Районния съд е упражнила правото да поиска прогласяване на относителната недействителност на разпореждането със сънаследствения имот, извършено от Я. М. с нот. акт № 11/2009 г. в частта, придобита на основание наследяване от майката Т. М.. Правото е упражнено под формата на възражение. Въззивният съд правилно е приел за основателно възражението - сделката е недействителна по смисъла на чл.76 ЗН, като съдът не следва да се произнесе по възражението с отделен диспозитив в решението.
Правилни са изводите на въззивния съд, че А. Я. е придобил собствеността върху 4/12 ид. части от недвижимия имот, М. М. е останал собственик на 4/12 ид.части и К. Т. и Я. М. са станали собственици на по 2/12 ид.части от имота. След смъртта на М. М., починал на 10.10.2010 г. неговите наследници К. Т. и Я. Я. наследяват по 2/12 от недвижимия имот. Обоснован е извода, че А. Я., К. Т. и Я. М. са съсобственици на делбения имот при делбени части по 4/12 ид.части или по 2/6 ид.части за всеки. При тези делбени части и между посочените съделители съдът е допуснал съдебна делба на описания недвижим имот.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че решаващите правни изводи на въззивния съд са правилни. Същите са основани на установените факти по делото, съответни са на събраните доказателства, които съдът е обсъдил. Доводите за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. При условията на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата К. Т. следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 327/28.05.2012 г. по в.гр.дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд.
Осъжда Я. М. Я. и А. Я. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Кр. К. да заплатят на К. М. Т., от [населено място],[жк], [улица], вх.Г, ет.5, бл.305 сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: