Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр. София, 18 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и първи
октомври...... две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора Кр.
Колова............…………..…………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 445 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения З. Т. С. за възобновяване на НОХД № 216/2008 г. на Несебърския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 135/24.03.2009 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК и е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и от служебния му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Твърди се, че С. не е получавал призовки за с. з., а когато е била постановена присъдата той се е намирал в следствения арест в гр. С. задържан с мярка за неотклонение по друго дело. Затова, изтъквайки, че правото му на участие е било ограничено поради разглеждане на делото в негово отсъствие без да се предприемат нужните мерки за издирването му, претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП отчита липсата на данни осъденият да е бил издирван в местата за лишаване от свобода, където той фактически се е намирал при постановяване на присъдата, поради което изразява позиция за основателност на направеното искане за възобновяване.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е основателно.
От приложените материали по делото е видно, че присъдата на Несебърския районен съд по НОХД № 216/2008 г. (ведно с тази по НОХД № 6307/2009 г. на СРС, по която е била извършена кумулация) е била приведена в изпълнение на 10.02.2009 г., а искането на осъдения е депозирано на 08.07.2009 г. Това предопределя констатацията, че то е допустимо, тъй като се вмества в 6-месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 423 ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, то е и основателно.
Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. За да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително, когато се установи, че 1) задочно осъденият не е бил надлежно информиран за обвинението, което прокурорът е повдигнал с внесения обвинителен акт (тъй като това е формалният акт, съдържащ фактическата и правна формулировка на наказателното обвинение и поставящ началото на съдебното производство), нито е бил призован за съдебното заседание или 2) задочно осъденият е бил информиран, но отсъствието му се дължи на причини, които определят по недвусмислен начин, че той се е отказал изрично или мълчаливо да упражни правото си на лично участие, знаейки за последиците от този свой процесуален избор.
Тези принципни положения до голяма степен са намерили своето отражение в сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, съобразно която основанието за възобновяване е винаги налице, когато осъденият е бил информиран за съдебното производство, а също и е бил предупреден за последиците от неявяване, но въпреки това не се явил без уважителна причина или се е укрил.
Проверявайки материалите по делото, ВКС констатира, че действително осъденият С. не е бил информиран за започването на съдебното производство и не е бил призоваван редовно за проведените заседания, което е довело и до невъзможност да упражни правото си на лично участие. В тази посока прави впечатление, че подходът на Несебърският районен съд по повод изпълнение на задълженията му за призоваване на подсъдимия е твърде повърхностен, а решението му за приключи производството при условията на чл. 269 ал. 3, т. 1 от НПК е и като цяло незаконосъобразно. Данните от досъдебната фаза сочат, че производството срещу С. е било водено като бързо, той е бил привлечен към отговорност с постановление от 10.09.2008 г., като тогава е бил и разпитан, както и е била взета мярка за неотклонение подписка – всички тези действия, проведени без участие на защитник, въпреки, че с оглед обвинението по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 от НК защитата му е била задължителна. Тогава той е съобщил като адрес, на който пребивава този в гр. С., ж. к. „С”, бл. 97, както и е оставил за връзка мобилен телефон, което положение не е било променено до момента на предявяване на разследването на 11.09.2008 г. На 19.09.2008 г. прокурорът е внесъл обвинителния акт в районния съд, който е насрочил делото за разглеждане на 24.11.2008 г. Призовката на подсъдимия е била изпратена на съобщения от него адрес, но тя е била върната с отбелязване, че лицето не живее там, а апартамента се ползва за офис на фирма „С”. За следващото с. з. на 19.12.2008 г. подсъдимият отново е бил призоваван на този адрес, а също и по мобилния телефон, като съответно се е оказало, че същият се ползва от посочената фирма. Вместо да прояви нужната активност и евентуално приведе в действие разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НПК, което би довело до предприемане на мерки по издирване на С. , за с. з., насрочено за 24.03.2009 г. районният съд се е задоволил да се увери чрез изисканите от него справки, че съобщеният адрес по делото е идентичен с постоянно регистрирания, а също и че няма друг такъв регистриран на територията на община Н.. В това с. з. съдът решил, че е налице хипотезата на чл. 269 ал. 3, т. 1 от НПК, назначил служебен защитник на подсъдимия, провел съдебно следствие и постановил присъдата си.
Позоваването на чл. 269 ал. 3, т. 1 от НПК е било очевидно незаконосъобразно. Трайно установена е практиката, че когато съдът решава въпроса дали да проведе съдебното производство в отсъствие на подсъдимия при формално наличие на основанието по чл. 269 ал. 3 от НПК, то е нужно не само да констатира невъзможността той да бъде намерен на посочения адрес (по т. 1), но и да провери дали той има друго известно местоживеене в страната, което да е възможно да бъде установено след щателно издирване (по т. 2). Такова издирване предполага изискване на информация дали междувременно лицето не се намира в условията на задържане с мярка за неотклонение задържане под стража или е лишено от свобода в изпълнение на присъда. Това издирване поначало би било приложено и в случай, че съдът беше изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане под стража при условията на чл. 66 ал. 1 от НПК, за което са били налице всички изискуеми предпоставки. Ако това беше сторено съдът би узнал, че подсъдимият С е бил задържан по друго дело в гр. С. още на 10.02.2009 г. – НОХД № 6307/2009 г. и впоследствие е бил осъден по него от Софийски районен съд – респ. от една страна би констатирал, че за неявяването му има уважителна причина, а от друга – че подсъдимият следва да бъде призоваван на друго място, различно от цивилния му адрес. Вместо това Несебърският районен съд формално и повърхностно се е уверил, че С. не пребивава на посочения по делото адрес в гр. С., който е идентичен с постоянния и е приключил производството в отсъствие на подсъдимия, лишавайки го неправомерно от правото на лично участие. Затова и искането му за възобновяване, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд се явява основателно.
Направеното искане за спиране изпълнението на присъдата на настоящия етап от производството не може да бъде удовлетворено, тъй като практически след възобновяването не е налице влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение. Същевременно, в контекста на приложението на чл. 423 ал. 4 от НПК, ВКС констатира, че С. е бил задържан в изпълнение и на присъдата по НОХД № 216/2008 г. на Несебърския районен съд, наказанието по която от 3 години лишаване от свобода е кумулирано с това, наложено му по присъдата на СРС по НОХД № 6307/2009 г. (6 месеца лишаване от свобода) и то е определящо за размера на общото такова по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като изтърпяната част е близо 8 месеца и половина. Това налага произнасяне по мярката за неотклонение след възобновяване на производството по НОХД № 216/2008 г. и същата следва да бъде изменена от подписка (каквато е била взета на досъдебната фаза и е останала непроменена в съдебната) в задържане под стража поради наличието на реален риск от укриване и извършване на престъпление. С. е осъждан многократно, вкл. за деяние, реализирано след повдигане на обвинението по настоящото дело, както и посочените по-горе данни свидетелстват, че на съобщеният адрес и мобилен тел. за връзка с компетентните органи той не може ефективно да бъде призоваван. Съответно, явяването му пред Несебърския районен съд не може да бъде обезпечено с по-лека по вид мярка за неотклонение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 216/2008 г. на Несебърския районен съд, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 135/24.03.2009 г, с която подсъдимият З. Т. С. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на същия съд от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание.
ИЗМЕНЯВА взетата по отношение на З. Т. С. мярка за неотклонение от „подписка” в “задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.