Р Е Ш Е Н И Е №325 С о ф и я , 23 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 с е п т е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 811/2015 година. С касационен протест от Софийската градска прокуратура се атакува новата оправдателна въззивна присъда № 19 от 20.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 4978/2014 г. от Софийския градски съд, с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и с искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Гражданските ищци З. К. И. и Л. К. И., редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в производството пред ВКС и не са изразили становище по протеста. Подсъдимата Е. К. К. от Б., редовно уведомена за съдебното заседание не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Л.С. от САК моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на протестираната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 04.12.2012 г. по НОХД № 11717/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата Е. К. К. от Б. за виновна в това на 15.07.2009 г. в С. да е отнела чужди движими вещи – портмоне и пари на обща стойност 701,20 лв от владението на Р. Д. Л. от С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.194, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК я осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като я признал за невинна и я оправдал по първоначално предявеното й обвинение по чл.195, ал.1, т.4, пр.3-то от НК. Уважил е предявения от пострадалата Р. Л., граждански иск в лицето на наследниците й З. К. И. и Л. К. И., като е осъдил подсъдимата да им заплати сумата от 701,20 лв като обезщетение за причинените на починалата в хода на наказателното производство ищца-тяхна майка имуществени вреди от престъплението. В тежест на подсъдимата са били присъдени направените по делото разноски в размер на 720 лв и дължимата се държавна такса от 50 лв върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.Л.С. с оплаквания за неправилността й, при непълнота на събраните по делото доказателства и за необосноваността й при извеждане на правно релевантните факти, както и заради явната несправедливост на наложеното й наказание с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, за изменянето й със замяната на основание чл.55 от НК на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация с подходящ срок и накрая, за намаляване на наложеното й наказание лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. Не е изложил конкретни оплаквания против присъдата в гражданско-осъдителната й част и искане в тази посока. След проведено въззивно съдебно следствие с назначаване и изслушване на графическа експертиза, с присъда № 19 от 20.01.2015 г. по ВНОХД № 4978/2014 г. Софийският градски съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал е подсъдимата К. за невинна и я е оправдал по първоначално предявеното й обвинение по чл.195, ал.1, т.4, пр.3-то вр.чл.194, ал.1 от НК и е отхвърлил предявеният от пострадалата, заменена след смъртта й от встъпилите в процеса нейни наследници, граждански иск. Не се е произнесъл по възлагането на направените по делото разноски. Касационният протест на Софийската градска прокуратура касае основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК заради неоснователен отказ за събиране на поискани от страните доказателства, заради непълнота на доказателствата и противоречие в мотивите на въззивната присъда с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивната присъда не е обжалвана от встъпилите в процеса наследници на гражданската ищца Р. Л.. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, допълнен в срок с необходимите доводи съобразно ангажираното касационно основание, подаден е от страна, имаща право на жалба (протест) и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Касираното основание прокурорът обосновава със съображения за неоснователен отказ на двете инстанции по фактите да уважат искания на обвинението и на защитата на подсъдимата за установяване на обстоятелства от съществено значение за изясняване на механизма на извършеното деяние и авторството му в лицето на подс.К. чрез нова проверка на годността на пострадалата Р.Л. да свидетелства и достоверността на показанията й, депозирани от нея на досъдебното производство, както и на проведеното с нейно участие разпознаване на „авторката” на деянието по снимков материал. Това могло да се преодолее именно с поисканите допълнителни задачи на СМЕ и на графическата експертиза и разпит на дъщерите й, встъпили след смъртта й като ищци в процеса. Съзира и противоречия в мотивите на въззивната присъда, поради което не била ясна волята на съдебния състав относно възприетите фактически обстоятелства, заради което настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. ВКС не намира упреците на въззивния прокурор за основателни. Както районният, така и градският съд са проявили необходимото старание да съберат всички възможни и относими към предмета на доказване по делото доказателства и преди всичко да проверят достоверността на заявените в разпита на пострадалата Л. на досъдебното производство обстоятелства, вложени в основата на обвинението, за времето, мястото и начина на осъществяване спрямо нея на деяние, с което подс.К. да е противоправно отнела портмонето й с процесната сума от 700 лева. С изслушване от въззивния съд на заключението на вещото лице Св.Ч. съмненията в годността на пострадалата да е изложила адекватно възприятията си за случилото се и участието на подсъдимата само са се задълбочили и това му е дало основание да подходи крайно внимателно към проверката на показанията й пред разследващия орган и към извършеното от нея на 17.05.2011 г. (повече от 2 години след инкриминираното деяние) разпознаване не в посоченото в протокола място („в кабинет № 34 в 04 РУП-СДВР” –л.46 от ДП), а в дома й в присъствието на поемни лица, нейните съседи св.Н.К. и св.Н.К.. Разпитани от районния съд, св.К. е заявила, че на Л. била предявена „папка, в която имаше снимки”, докато св.К. е по-точен – „лист със снимки – 4 или 6”. И докато последният заявява, че Л. посочила снимката на подсъдимата с думите „ето тази”, без да ги свързва с обяснения за някакво посегателство, св.К. е уточнила, че от дъщеря й Л. разбрала какво се е случило. На същата дата преди разпознаването е била разпитана тази дъщеря (л.42 от ДП), очевидно да се оправдае извършването на следственото действие в дома на пострадалата, която е заявила, че състоянието на майка й от 2005 година се е влошило, а през „последната година още повече е влошено”, ползвано и като анамнестична данна при проведената СМЕ на здравословното и психическото състояние за годността на майка й да свидетелства. Свързано това с изготвеното нотариално заверено „извън кантората” на 19.01.2006 г. „генерално” и безсрочно пълномощно от Р.Л. на двете й дъщери Л. и З. (л.19 от НОХД № 11717/2011 г. на СРС) с изводите на СМЕ, както и с тези на графическата експертиза за полагане на подписи от името на Л. под описаните заявителски и процесуални документи от две лица, е дало основание на въззивния състав да приеме, че разказът й за случилото се не може да се приеме за категорично и достоверно доказателство за механизма на осъщественото спрямо нея и неговия автор, извън нейно и/или на дъщеря й предположение, записано и в заявителския материал. Смущаващи са както тези установени различия в подписите, положени от името на пострадалата и противоречивите данни за мобилността и психическото й здраве към момента на деянието, така и към датата на разпознаването, след като предния ден подс.К. е била на разположение на разследващия полицай и разпитана като свидетел, което е предопределяло възможността това следствено действие да бъде извършено по предвидения в НПК ред. Без особена полза са показанията на полицейските служители св.Е.Г. и св.В.Д., чиито твърдения са твърде разнопосочни и противоречиви относно изложените от възрастна жена пред тях данни за деянието, мястото и начина му на осъществяване. В крайна сметка, единственото, което уличава подсъдимата за осъществен контакт с пострадалата е намерената дактилоскопна следа по предадените за изследване листовки, които били поставени в носената от Л. торбичка с надпис „Б.” и в която по-късно в дома си не открила портмонето си с въпросната сума пари. При така събраната доказателствена съвкупност неоснователно касаторът упреква градския съд за отказа му да разпита двете дъщери на пострадалата, доколкото техните показания също биха били производни, на база на несигурните твърдения от досъдебното производство на впоследствие починалата им майка, които съдът е нямал възможността да провери чрез непосредствения й разпит. Заради състоянието й е отнета и възможността на защитата да ги провери и обори в открито съдебно заседание, а поставянето им в основата на една осъдителна присъда, без подкрепата на други преки или косвени доказателства, би опорочило справедливостта на водения срещу подсъдимата процес. От друга страна, правилно въззивният съд е отрекъл възможността да се направи несъмнен, категоричен и еднопосочен извод именно подс.К. да е автор на отнемане на портмонето с парите на пострадалата, както и да се изключат редица други възможности за липсата им, констатирана от Л. едва след прибирането й у дома. Отричайки съществената част от възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства въз основа на коментираните й показанията (но които правилно градският съд е отбелязал, че не са били инкорпорирани към доказателствените материали, а при свидетелската й негодност е било и ненужно), СГС е възприел нова фактическа обстановка, изведена въз основа на самостоятелен обективен, всестранен и логически обоснован анализ на наличната годна доказателствена основа. Няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства или неоснователно отказани доказателствени средства. Не е налице и визираното в протеста противоречие в мотивите на присъдата му. Поради това ВКС намира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на фактическите и правни изводи от решаващия съд и не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а обжалваният съдебен акт следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19 от 20.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 4978/2014 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :