Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 13.06.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 62 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на В. Д. Д., В. И. Д., Г. И. В., В. Г. В., З. Г. В., А. М. В., Г. Т. В., П. Т. Н., М. С. П. и Д. С. У. за отмяна на влязлото в сила на 9.12.2011 год. решение № 5054 от 29.12.1994 год. по гр. д. № 5247/1993 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Ф. И. У. против ПК „П.”, [населено място] и Г. В., Г. В., В. Д., П. Н., И. И., Р. И. и Я. К. и на Р. К. С. срещу ПК „П.”, [населено място] за разпределение на ползването на празното място от п. * в кв. 36 по плана на [населено място], като неоснователни и недоказани, и ползването на празното дворно място е разпределено между Р. С. и ответниците, физически лица по скицата на вещото лице № 1, по вариант първи, като е постановено частта от имота, посочен в скицата за ползване от Ф. У. да се ползва заедно от ответниците И., Р. и Я. С.. Скицата на вещото лице за разпределението на ползването на имота е обявена за неразделна част от горното решение. Посочените в молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като съображения са изложени само по отношение на второто – молителите се позовават на противоречие на решението, чиято отмяна искат, с друго постановено преди него решение № ІV-81 от 28.07.2009 год. по гр. д. № 69/2007 год. на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че от решаващите мотиви на последното се установява, че по време на изграждане на сградата в спорния парцел съсобственици на дворното място са и други, неучаствали в производството за разпределение на ползването му, лица – всички наследници на общия наследодател И. П.. Поради това и молителите считат, че извършеното с влязлото в сила решение разпределение на ползването между страните по делото не отговаря на дяловете на всички съсобственици на това дворно място. Затова и искат отмяната му в настоящето производство. Ответниците по молбата – Р. К. С., ПК „П.”, [населено място], Р. С. И. и Д. Г. Николова не са взели становище по молбата за отмяна, а Я. С. К., чрез пълномощника й адв. С. в съдебно заседание я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира молбата за отмяна на влязлото в сила на 9.12.2011 год. решение, макар и процесуално допустима, по същество за неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК законът е предвидил преди решението, чиято отмяна се иска на това основание, да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, както и то да е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тази възможност за защита е предвидена от законодателя за случаите, при които въпреки забраната при висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане да се заведе ново дело /чл. 126, ал. 1 ГПК, респ. чл. 95 от отменения ГПК/, вследствие на което се стигне до постановяване на две противоречиви влезли в сила решения, както и когато при наличие на влязло в сила решение по спора, въпреки забраната същият да се пререшава – чл. 299, ал. 1 ГПК, респ. чл. 224 от отменения ГПК, се постанови противоречиво решение по нов иск. Общото е наличието на противоречиви влезли в сила решения, постановени в две отделни производства, идентични по предмет и страни, с които спорът е разрешен по противоречив начин. Настоящата хипотеза не е такава. Соченото от молителите влязло в сила решение № ІV-81 от 28.07.2009 год. по гр. д. № 69/2007 год. на Бургаския окръжен съд /влязло в сила на 15.07.2010 год./ е с предмет делба на построената в УПИ * в кв. 36 по плана на [населено място] четириетажна жилищна сграда със сутеренен, магазинен и тавански етажи, като искът на И. С. И., Р. С. И. и Я. С. К. против Р. С., Ф. У., Г. В., Г. В., В. Д., П. Н. и ПК „П.”, [населено място] е отхвърлен. В това производство са били конституирани и В. В., З. В., А. В., В. Д., В. Н., М. П., Д. У. И. И. и К. Д.. По настоящето дело, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, освен, че страните са различни – част от тези, участвали в делбеното производство, предметът на делото е различен – разпределение на ползването на празното дворно място. Основанието на иска е правото на съсобственост в дворното място, в което е построена жилищната сграда, като решението по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на това правоотношение между съсобствениците по повод служенето с общата вещ. При изменение на обстоятелствата по установеното по спора положение, респ. при наличието на нови факти, настъпили след произнасянето на съда, няма пречка да се предяви нов иск за разпределение на ползването, в контекста на поддържания от молителя Д. У. в съдебно заседание довод за нищожност на разпоредителна сделка в полза на другата страна. Последното обаче не може да обоснове исканата отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като законът предпоставя тази крайна мярка за отмяна на неправилни решения при конкретно посочените в него предпоставки. А релевираната такава по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице, тъй като постановените две влезли в сила решения не са противоречиви, защото разрешават различни правни спорове, в които настоящите молители, с изкл. последните двама, са били ответници. Поради това и постановените по тях съдебни актове не са по дела, идентични по страни, искане и основание, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, за да е налице това основание за отмяна на неправилно решение. Соченото от молителите в молбата им за отмяна противоречие в мотивите на решението по предходното дело относно съсобствениците в дворното място не осъществява поддържаното отменително основание, тъй като мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК би било налице само ако по същия спор и между същите страни, в друго самостоятелно исково производство е било постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, а хипотезата в настоящия случай не е такава. Поради това подадената на това основание молба следва да се остави без уважение, както и по цитираното такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за което липсват каквито и да е съображения за обосноваването му. Разноски за настоящето производство не се присъждат, тъй като не е направено искане за това. Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Д., В. И. Д., Г. И. В., В. Г. В., З. Г. В., А. М. В., Г. Т. В., П. Т. Н., М. С. П. и Д. С. У. за отмяна на влязлото в сила решение № 5054 от 29.12.1994 год. по гр. д. № 5247/1993 год. на Бургаския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.