Р Е Ш Е Н И Е № 387 С о ф и я, 25 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1071/2012 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Подадено е искане от осъдения А. А. Ю. от С., понастоящем в затвора С., на основание чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в законна сила определение № 142 от 25.04.2012 г., постановено по ЧНД № 140/2012 г. от районен съд-Попово, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият А. Ю., чрез процесуалния си представител адв.Бл.И. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 142 от 25.04.2012 г., постановено по ЧНД № 140/2012 г. на районен съд-Попово е оставено без уважение искането на осъдения А. А. Ю. от С., в момента в затвора С., за групиране на наказанията, наложени му по две наказателни дела. Определението не е било обжалвано от осъдения и е влязло в законна сила на 10.05.20121 г. В искането на осъдения от 11.05.2012 г. до ВКС за възобновяване на делото се навежда като основание незаконосъобразното приложение на материалния закон и се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или решаването му по същество, с постановяване на „кумулативна присъда” и облекчаване на режима на изтърпяване на наложените му наказания. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет определение, непроверено по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Въпреки недоволството си от определението на районния съд, осъденият Ю. е предпочел влизането му законна сила и иницииране на проверката му от ВКС по реда на глава 33 от НПК, по надлежно изложени от него доводи в искането. Това не е недопустимо, доколкото въззивната проверка на обжалваем първоинстанционен съдебен акт да не е необходима за задействане на процедурата за възобновяване на наказателно дело, включително това може да е въпрос на избор на осъдения, без да се дължи на негов или на защитника му процесуален пропуск. ВКС намира, че за отказа за групиране на двете наказания, наложени на Ю. за управляване на МПС при отнето му свидетелство за правоуправление и след наказването му по административен ред, първоинстанционният Поповски районен съд не може да бъде упрекнат, загдето е приложил правилно закона, а именно, че е констатирал рецидива на второто деяние, дало основание за постановяване ефективното изтърпяване на наложеното му наказание от 5 месеца лишаване от свобода, както и задействането на основание чл.68, ал.1 от НК на отложеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е било извършено последното деяние. При това му повторно осъждане на лишаване от свобода е съобразено и изискването на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС само осъдените „за първи път на лишаване от свобода до 5 години” да се настаняват в затворнически общежития от открит тип, което пък, съгласно чл.61, т.3 от с.з., предопределя определянето на първоначален общ режим на изтърпяване на наложено под 5 години наказание лишаване от свобода от осъдения. В случая, той е бил осъден за втори път да изтърпи наказание лишаване от свобода, като предишното му осъждане е също на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което, макар и с приложението на чл.66, ал.1 от НК, изключва третирането му като осъден със съответната присъда с постановяване на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода „за първи път” и оттам – приложението на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. В такива случаи приложима е разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, определяща типа на затворническото заведение на такова от закрит тип и следващият се от това първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Въпреки емоциалното изложение на осъдения Ю., не става ясна претенцията му за „кумулативна присъда по чл.24 от НК в размер на 7 месеца”, което обаче би могло да се обясни с неправилния прочит на тази законова разпоредба и незнанието на последиците от приложението на чл.68, ал.1 от НК, въз основа на който е постановено той да изтърпи отделно от наказанието му от 5 месеца лишаване от свобода и предишното му „условно” наказание от 4 месеца лишаване от свобода. Именно това е изяснил в определението си районният съдия и определението му, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а искането на осъдения – без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. Ю. от С., понастоящем в затвора С., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 142 от 25.04.2012 г., постановено по ЧНД № 140/2012 г. от районен съд-Попово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :