3 Р Е Ш Е Н И Е №25 Гр.София, 27.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1198 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Л. – И., [населено място] срещу решение от 04.12.2010г., постановено по гр.д.№ 3418/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-72/21.12.2009г. по гр.д.№ 38067/09г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 6198.99 лв. – стойността на потребена топлинна енергия за периода декември 2004г. – април 2008г. и 810 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 27.07.2006г. – 06.03.09г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съществува вземане в полза на ответника за потребена от касатора топлинна енергия за исковия период, като е неоснователно възражението за погасяване на претенцията с изтичането на петгодишен давностен срок. С определение № 486/18.06.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията и проверка на съответствието на въззивния акт с ТР № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/11г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/11г. на ОСГТК понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на решението е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В този смисъл, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практиката на ВКС, поради което касационната жалба следва да се разгледа по същество. Касационното основание за отмяна на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон – чл.281, т.3, пр.1 ГПК е налице. Възражението на ответника по иска – настоящ касатор за погасяване на вземанията за главница и за обезщетение за забава с изтичането на тригодишна давност неправилно е счетено за неоснователно. Исковата претенция се формира от цена на потребена топлинна енергия за периода от месец декември 2004г. до месец април 2008г. При прилагането на тригодишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД част от вземането е погасено по давност, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 27.07.2009г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 14.05.2009г. Претенцията за заплащане на обезщетение за забава също се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл.111, б.”б” ЗЗД, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. За да се определи частта от претенциите, които са погасени по давност следва да се съобрази падежът на всяко едно от периодичните плащания, както и размерът на обезщетението за забава върху всяко от тези плащания. В този смисъл, общо предявената претенция следва да се разгледа за всяко едно от задълженията, като се съобразят и частичните плащания, да се посочи падежът му и съобразно с изискуемостта на всяко от вземанията да се прецени дали е погасено по давност. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се изслуша заключение на икономическа експертиза, в което да се посочат: всяко от вземанията за исковия период според падежа му, частичните плащания, остатъкът за погасяване, както и върху всяко от вземанията за главницата да се определи обезщетението за забава в размер на законната лихва по период и по размер. При постановяване на решението въззивният следва да се приложи тригодишният давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД за главниците и по чл.111, б.”б” ЗЗД за обезщетението за забава, като за начало на срока приеме момента, в който всяко от вземанията става изискуемо,и съобрази съгласно чл.422, ал.1 ГПК датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 04.12.2010г., постановено по гр.д.№ 3418/10г. от Софийския градски съд, в частта, с което е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-72/21.12.2009г. по гр.д.№ 38067/09г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че М. М. Л. – И., [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сумата от 6198.99 лв. – стойността на потребена топлинна енергия за периода декември 2004г. – април 2008г. и 810 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 27.07.2006г. – 06.03.09г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.