Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр.София, 11.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3672 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Ю. Б. и Г. Ю. Б. срещу решение № 1332 от 16. 07. 2018г. по в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав, с което е потвърдено решение № 946 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 4398 по описа за 2017г. на Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Ю. Й. Б. срещу „Булминерал“ АД искове за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на следните суми: неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4 770,12 щатски долара за периода август 2015г. – октомври 2015г., както и мораторни лихви върху главниците на неизплатеното трудово възнаграждение за 58,33 щатски долара, 159,08 щатски долара, 74,38 щатски долара. Касаторите твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, постановено е в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което молят да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответниците „Булминерал“ АД/в несъстоятелност/ и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Й. Ю. Б. и Г. Ю. Б. срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 4 770,12 щатски долара и обусловените от него искове за мораторни лихви. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 429 от 31.05.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по два въпроса: 1. Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба? 2. Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг? За да даде отговори на въпросите, съдът съобрази правната характеристика на договора за беърборт чартър и приложимите правни норми. Съгласно чл. 199а от КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьорът/ получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Според нормата на чл.199г от КТК горепосоченото съдържание на договора за наем на кораб е приложимо и спрямо договора за пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьор /пренаемател/, в която хипотеза по изричната повеля на чл. 199г, ал. 3 от КТК първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на своя договор за беърбоут чартър и след сключване на договора за пренаемане на кораба. Наемателят /първоначален или пренаемател/ комплектува кораба с екипаж, членовете на който са му подчинени /чл. 199е от КТК/. Основно задължение на наемателя по договора за беърбоут чартър е да осъществява търговската експлоатация на кораба в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като поема за своя сметка всички разходи, свързани с тази експлоатация, включително възнагражденията на екипажа /чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 от КТК/. Дори когато наемателят /беърбоут чартьорът/ не е работодател на членовете на екипажа на кораба, поради това, че друг правен субект от свое име и за своя сметка е сключил с тях трудовите договори, той отговаря пред членовете на екипажа за заплащане на трудовите им възнаграждения, които във всички случаи съставляват разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Последният извод се налага от логическото, граматическото и систематично тълкуване на нормите на чл. 199ж, ал. 1 и чл. 199з КТК. Като е използвал термина „разходи – вреди“ от експлоатацията на кораба, част от които са и възнагражденията на екипажа, законодателят е имал предвид отговорност на наемателя, различна от работодателската отговорност по трудово правоотношение, произтичащо от задължителния за членовете на екипажа писмен моряшки трудов договор /Глава втора от Морската трудова конвенция, ратифицирана от Република България, в сила от 20. 08. 2013 г..; чл.88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя/. Тази отговорност на наемателя е законово установена в чл. 199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 от КТК като гаранционно-обезпечителна отговорност на беърбоут чартьора, който е и корабопритежател според легалното определение в чл. 9, ал. 3 КТК. Тя гарантира, че във всички случаи членовете на екипажа ще получат дължимите им трудови възнаграждения дори когато работодателят е неплатежоспособен. Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр.1 от КТК, като трето спрямо трудовите правоотношения с екипажа лице, дължи обезщетение за неплатените трудови възнаграждения поради това, че осъществява търговската експлоатация на кораба, която му носи ползи и съответно то следва да понесе свързаните с тези ползи разходи. Приложимо е правилото „комуто ползите, нему и вредите“. Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 от КТК и работодателят не отговарят солидарно спрямо членовете на екипажа на кораба за неплатени трудови възнаграждения. Тяхната отговорност е самостоятелна и конкурираща за едно и също вземане, поради което плащането на това вземане от един от задължените субекти погасява отговорността на другия субект въз основа на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. По втория въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК, според която под знамето на Република България плава само кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от Държавата /чл. 27, ал. 1, т. 1 КТК/ или от правен субект по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК, тоест от българско физическо или юридическо лице; от българско физическо или юридическо лице – собственик на повече от половината от кораба или от физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /чл. 33, ал. 1 КТК/, а условие за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания, на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото му да плава под българско знаме - чл. 35а КТК. Законът на знамето на кораба определя и приложимия закон към договорите за наем на кораба /чл. 20 КТК/. Правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК /изискващ доказана реална връзка на търговския кораб с Република България/, който е изцяло чуждестранно физическо или юридическо лице, не може да плава под български флаг. Ако с такъв правен субект е сключен договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър, той не може да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация” на Република България, а ако вписване въпреки това бъде извършено, то е недействително като противоречащо на императивна правна норма /чл. 39а във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК/. Горепосоченият договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър е действителен в отношенията между страните по него, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо /не и българско/ знаме, но е непротивопоставим на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица. При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: На 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, Маршалови острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото „Булминерал“ АД като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. моторен кораб „Батя“ е преотдаден под наем от първоначалния беърбоут чартьор „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А., Маршалови острови, като подбеърбоут чартьор, за периода: 07.05.2013г. - 07.05.2016г. На 07.05.2013г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“. На свой ред „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя”. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че подбеърбоут чартьорът „Шипинг лоджистик“ С.А. е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК и това дружество е осъществявало експлоатацията на моторен кораб „Батя“, възлагайки на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД в качеството му на корабен мениджър да наеме екипаж на кораба за процесния период. Съдът е отрекъл да са налице твърдяните основания за възникване на солидарна отговорност между ответниците „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД по отношение на задълженията, произтичащи от сключения между ищеца и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД трудов договор от 13. 07. 2015, по силата на който Ю. Й. Б./починал в хода на делото и наследен от касаторите/ е работил на длъжността „електромеханик“ на моторен кораб „Батя“. Счел е, че по процесното трудово правоотношение работодател е дружеството „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който е назначил екипажа на моторен кораб „Батя” на основание договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013 г., сключен между корабопритежателя „Шипинг лоджистик“ С.А., регистриран на Маршалски острови и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД. Според съда „Булминерал“ АД няма качеството работодател по отношение на ищеца и клаузите на договора за беърбоут чартър и за подбеърбоут чартър не обуславят възникване на солидарна отговорност съгласно чл. 123а КТ за претендираното трудово възнаграждение. При тълкуване на разпоредбите на КТК, е достигнал до извод, че отговорността на „Булминерал“ АД не може да бъде ангажирана и по реда на 199ж КТК, тъй като реалната експлоатация на кораба е осъществявана от под беърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А., който има качеството корабопритежател, нито на основание чл. 199з КТК, уреждащ отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. Затова въззивният съд е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД ведно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение и мораторни лихви. Като е приел, че „Булминерал“ АД не дължи заплащане на неплатените трудови възнаграждения на членовете на екипажа на наетия кораб, въззивният съд е допуснал нарушение на приложимия материален закон /чл. 199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 от КТК/. Съобразно дадения отговор на първия въпрос като наемател на кораба това дружество носи законово регламентираната гаранционна отговорност пред членовете на екипажа за неплатени трудови възнаграждения. Именно на това основание Ю. Б. е претендирал заплащане на трудовото си възнаграждение от втория ответник „Булминерал“ АД, като изрично е посочил в исковата молба и в уточнението към нея от 16.06. 2017г., че това дружество отговаря в качеството му на беърбоут чартьор, осъществяващ търговската експлоатация на кораб „Батя“. Съответно правната квалификация на главния иск е чл.199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК. Отговорността на „Булминерал“ АД произтича от сключения на 06. 01. 2012 г. договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017 г./. „Булминерал“ АД не се е освободил от своята отговорност за заплащане на трудовото възнаграждение на касатора посредством преотдаването под наем на кораба на „Шипинг лоджистик“ С.А., регистрирано на Маршалови острови, за периода: 07.05.2013г. - 07.05.2016 г. Подбеърбоут чартьорът „Шипинг лоджистик“ С.А., Маршалови острови, не е измежду правните субекти, визирани в чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, тъй като е акционерно дружество, учредено според правото на Република Маршалови острови. Съобразно дадения по-горе отговор на втория въпрос, сключеният на 07.05.2013г. договор за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А., е непротивопоставим на членовете на екипажа на процесния кораб, включително на ищеца. Непротивопоставимо е и извършеното в нарушение на императивна правна норма /чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК/ вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Следователно за членовете на екипажа, сключили писмени моряшки трудови договори с „Шипинг лоджистик“ С.А., единственият наемател на кораба „Батя“ е ответникът „Булминерал“ АД, който е българско юридическо лице и беърбоут чартьор по силата на валидно вписан договор за беърбоут чартър от 06. 01. 2012 г.. Срокът на действие на наемния договор от 06. 01. 2012г. /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./ обхваща времето на действие на процесното трудово правоотношение. В тази хипотеза наемателят „Булминерал“ АД, който осъществява и реалната търговска експлоатация на кораба /вписан е в корабния дневник, временното свидетелство за регистрация на кораба, плавал с българско знаме, е на негово име/, отговаря на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1 изр. 1 КТК за неплатените трудови възнаграждения на Ю. Б. като член на екипажа на експлоатирания, нает кораб. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че работодателят не е заплатил на Ю. Б. 4 770,12 щатски долара трудово възнаграждение за периода август 2015 г. – октомври 2015 г. Мораторните лихви върху главниците на неизплатеното трудово възнаграждение възлизат съответно на 58,33 щатски долара върху възнаграждението за месец август 2015 г., 159,08 щатски долара върху възнаграждението за месец септември 2015 г. и 74,38 щатски долара за възнаграждението за месец октомври 2015 г. за периода от 16.10.2015 г. до завеждане на исковата молба на 3.6.2016 г. „Булминерал като беърборд чартьор на кораба носи на основание чл.199з във връзка с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК отговорност за заплащане на тези суми. По тези съображения въззивното решение в допуснатите до касационен контрол части трябва да бъде отменено поради противоречието му с материалния закон, включително и относно присъдените в полза на „Булминерал“ АД разноски в размер на 1 515,80 лв. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове следва да бъдат уважени. Както се посочи в отговора на първия въпрос, от естеството на материалноправните отношения между страните не произтича солидарна отговорност спрямо ищеца за претендираните суми между „ВМ Интернешънъл“ ЕООД и „Булминерал“ АД. Касае се за самостоятелни конкуриращи се притезания, погасяването чрез плащане на едно от които, погасява и другото, тъй като имат един и същи предмет. Ето защо искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД заедно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД трябва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, с оглед изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата 360,69 лв. държавна такса. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1332 от 16. 07. 2018г. по в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав, с което е потвърдено решение № 946 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 4398 по описа за 2017г. на Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Ю. Й. Б./починал в хода на делото и наследен от Й. Ю. Б. и Г. Ю. Б./ срещу „Булминерал“ АД искове за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на следните суми: неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4 770,12 щатски долара за периода август 2015г. – октомври 2015г., както и мораторни лихви върху главниците на неизплатеното трудово възнаграждение за 58,33 щатски долара, 159,08 щатски долара, 74,38 щатски долара, включително в частта за присъждане на 1 515,80 лв. разноски на „Булминерал“ АД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Й. Ю. Б.-[ЕГН], сумата 2 385,06/две хиляди триста осемдесет и пет щатски долара и шест цента/ щатски долара трудово възнаграждение за периода август 2015 г. – октомври 2015 г., сумата 23,16/двадесет и три щатски долара и шестнадесет цента/ щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец август 2015 г., сумата 79,54/седемдесет и девет щатски долара и петдесет и четири цента/ щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец септември 2015 г. и сумата 37,19/тридесет и седем щатски долара и деветнадесет цента/щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец октомври 2015 г. за периода от 16.10.2015 г. до завеждане на исковата молба на 3.6.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 385,06 щатски долара, считано от 3.06.2016 г. до окончателното и заплащане. ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Г. Ю. Б.-ЕГН [ЕГН], сумата 2 385,06/две хиляди триста осемдесет и пет щатски долара и шест цента/ щатски долара трудово възнаграждение за периода август 2015 г. – октомври 2015 г., сумата 23,16/двадесет и три щатски долара и шестнадесет цента/ щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец август 2015 г., сумата 79,54/седемдесет и девет щатски долара и петдесет и четири цента/ щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец септември 2015 г. и сумата 37,19/тридесет и седем щатски долара и деветнадесет цента/щатски долара, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за месец октомври 2015 г. за периода от 16.10.2015 г. до завеждане на исковата молба на 3.6.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 385,06 щатски долара, считано от 3.06.2016 г. до окончателното и заплащане. ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], ведно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]. ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 360,69/триста и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: