Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 06.08.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 727/2014 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдената Ю. К. И.-С. за възобновяване на ВНЧД № 55/2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 10 от 25.03.2014 г., с което е било потвърдено определението на Сливенския районен съд по НЧД № 1754/2913 г. в частта за определяне на общо наказание по отношение на осъдената по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС, по НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС и по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС. В саморъчно изготвеното искане на осъденото лице са релевирани твърдения, че с атакуваното решение била направена „частична” кумулация на присъдите, въпреки наличието на основания да се определи общо наказание по отношение на всички осъждания на осъдената, в какъвто смисъл ВКС бил дал указания с решение № 345 от 09.09.2011 г. по наказателно дело № 1775/2011 г. по описа на І н.о. Като причина за незаконосъобразното групиране се сочи поведението на „бившата началничка на ОЗ – гр. Сливен”, която използвала служебното си положение, за да попречи на изпълнението на решението на ВКС. В съдебно заседание на касационната инстанция осъдената Ю. И.-С. и служебно назначеният й защитник адв. С. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъдената е представила и саморъчно изготвена писмена защита, с която отстоява тезата си за наличие на предпоставки за „пълна” кумулация по всички постановени спрямо нея присъди и излага съображения за незаконосъобразност на присъдите, с които е била осъдена, в частност по НОХД № 569/94 г. на СРС. Представителят на ВКП дава заключение, че искането на осъдената И.-С. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С определение от 23.01.2014 г. по НЧД № 1754/2013 г. Сливенският районен съд, НО, V наказателен състав по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е наложил по отношение на осъдената Ю. К. И.-С. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду определените й по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС, НОХД № 1258/2012 г. по описа на СлРС и НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като е приспаднал от определеното наказание времето, през което осъдената е била с мярка за неотклонение задържане под стража или е изтърпявала наказания лишаване от свобода или пробация по която и да е от включените в съвкупността присъди. По частна жалба на осъдената И.-С. срещу определението на първоинстанционния съд е било образувано въззивно съдебно производство по ВНЧД № 55/2014 г. по описа на ОС – Сливен, като с определение от 25.03.2014 г. определението на СлРС е било изменено, като съдът е постановил определеното по отношение на осъдената общо наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, а в останалата част определението на първоинстанционния съд е било потвърдено. Искането за възобновяване на осъдената И.-С. е допустимо, а по същество – неоснователно. Залегналите в него възражения на осъдената могат да бъдат обобщени като твърдения за допуснато от съдебните инстанции нарушение на закона при постановяване на цитираните съдебни актове, представляващо основание за възобновяване на делото по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не установи наличието на основания за отмяна по реда на възобновяването на въззивния съдебен акт, както и на първоинстанционно определение по НЧД № 1754/2013 г. по описа на СлРС. Неоснователно е възражението на осъдената И.-С., че извършената кумулация била „непълна”. Искателката очевидно има предвид факта, че извършеното от съдебните инстанции ново групиране е обхванало само наложените й наказания по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС, НОХД № 1258/2012 г. по описа на СлРС и НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС, като предишните й дела не са били включени в съвкупността. От приложените по делото доказателствени материали – справка за съдимост на осъдената Ю. И.-С., преписи от бюлетини, преписи от съдебни актове – е видно, че молителката е била многократно осъждана, включително по НОХД № 2451/96 г. по описа на СРС (пункт 18 от справката за съдимост), НОХД № 569/94 г. по описа на СРС (пункт 9 от справката, НОХД № 401/97 г. по описа на СлРС (пункт 17 от справката), НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп (пункт 15 от справката), НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС (пункт 1 от справката), НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС (пункт 3 от справката), НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово (пункт 4 от справката). С определение от 07.12.2000 г. по НОХД № 2451/96 г. по описа на СРС на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъдената е било определено общо наказание от десет години лишаване от свобода по присъдите по пунктове 18, 9, 17 – НОХД № 2451/96 г. на СРС, НОХД № 569/94 г. по описа на СРС и НОХД № 401/97 г. по описа на СлРС, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК е било увеличено с три години лишаване от свобода, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено и наказанието обществено порицание. С определение № 100 по НЧД № 375/2006 г. по описа на РС – Пирдоп, влязло в сила на 21.06.2007 г. към наказанието тринадесет години лишаване от свобода на основание чл. 27 от НК е било присъединено изцяло наказанието от шест месеца лишаване от свобода по пункт 15 – НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп. С определение № 161 от 28.02.2011 г. по НЧД № 951/2010 г. на Габровския РС на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били кумулирани наказанията по присъдите НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС, НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС, НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово, като с решение (по естеството си определение) № 66 от 29.04.2011 г. на Габровския окръжен съд по ВНЧД № 69/2011 г. съдебният акт на ГРС е бил потвърден. Актът на втората инстанция е бил атакуван от осъдената И.-С. по реда на възобновяването, тъй като е считала, че наказанията и по тези три дела (пунктове 1, 3 и 4) е следвало да се включат в рамките на определеното най-тежко наказание от тринадесет години лишаване от свобода с определение от 07.12.2000 г. по НОХД № 2451/96 г. по описа на СРС (пункт 18). С решение на ВКС, І н.о. № 345 от 09.09.2011 г. по н.д. № 1775/2011 г. въззивното решение е било отменено по реда на възобновяването на наказателни дела и делото е било върнато на Габровския ОС за ново разглеждане. От съдържанието на касационното решение е видно, че отмяната на атакуваното определение по ВНЧД № 69/2011 г. на Габровския ОС е била обусловена от необходимостта от обсъждане на въпроса дали деянието, предмет на НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп (пункт 15), не е в съвкупност с престъпленията по НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС, НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС, НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово (пунктове 1, 3 и 4), при което би се стигнало до поглъщане на наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп от общото наказание от три години лишаване от свобода по съвкупността от делата по пунктове 1, 3 и 4. При новото разглеждане на делото по ВНЧД № 182/2011 г. по описа на Габровския окръжен указанията на ВКС по приложението на закона са били изпълнени, като е било конкретизирано, че деянието по НОХД № 181/2004 г. на РС – Пирдоп е било извършено на 18.02.2004 г., като подсъдимата И.-С. се е съгласила да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода по споразумение, одобрено с определение от 20.04.2004 г., влязло в сила на същата дата. При тези данни, с решение (по естеството си определение) № 170 от 07.12.2011 г. по ВНЧД № 182/2011 г. Габровският окръжен съд отново е потвърдил определението № 161 от 28.02.2011 г. по НЧД № 951/2010 г. на Габровския РС, с което по отношение на осъдената е било наложено общо наказание три години лишаване от свобода по присъдите НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС, НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС, НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово (пунктове 1, 3 и 4). Предмет на разглеждане в атакуваните в настоящото производство определения на СлРС по НЧД № 1754/2013 г. и на СлОС по ВНЧД № 55/2014 г. са други три осъждания на искателката И.-С. по междувременно влезли в сила съдебни актове по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС (пункт 5 от справката), по НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС (пункт 7 от справката) и по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС (пункт 8), които са били обособени в отделна група, като по тях е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Със споразумение по НОХД № 1128/2011 г. на СлРС, одобрено с влязло в сила определение от 16.10.2012 г., осъдената е приела да изтърпи наказание от три месеца лишаване от свобода за деяние, извършено на 17.12.2010 г.; с влязла в сила на 04.07.2013 г. присъда по НОХД № 15069/2012 г. на СРС на осъдената е било наложено наказание пет години лишаване от свобода за деяние, извършено на 04.03.2012 г. Със споразумение по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС, одобрено с влязло в сила определение от 01.10.2013 г., осъдената е приела да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода за извършено на 27.10.2010 г. деяние и наказание пробация за извършено в периода 05.07. – 18.09.2010 г. престъпление, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК й е било определено общо наказание осем месеца лишаване от свобода. СлОС законосъобразно е установил че извършените от молителката И.-С. деяния по пунктове 5, 7 и 8 са в реална съвкупност помежду си, тъй като деянията по тях са били осъществени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С основание е било преценено, че тези осъждания нямат отношение към формираните с предходните съдебни актове групи: 1) по пунктове 18, 9, 17 от справката за съдимост – НОХД № 2451/96 г. на СРС, НОХД № 569/94 г. по описа на СРС и НОХД № 401/97 г. по описа на СлРС с наложено общо наказание тринадесет години лишаване от свобода, към което е било присъединено и наказанието по НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп, пункт 15, от шест месеца лишаване от свобода и 2) по пунктове 1, 3 и 4 от справката за съдимост – НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС, НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС, НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово с наложено общо наказание три години лишаване от свобода. Действително липсват основания за корекция на така формираните съвкупности, тъй като няма условия за ново по-благоприятно групиране. Деянията по пунктове 5, 7 и 8 – НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС, по НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС и по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС са били извършени съответно на 17.12.2010 г., 04.03.2012 г., 27.10.2010 г. и 05.07. – 18.09.2010 г., след влизане в сила на присъдите по цитираните по-горе две групи съдебни актове. Констатира се единствено възможност за съвкупност между деянията по НОХД № 107/2010 г. по описа на Габровския районен съд (пункт 4) и деянието по чл. 315 от НК по НОХД 1258/2013 г., извършено в периода 05.07. – 18.09.2010 г., преди влизането в сила на присъдата по НОХД № 107/2010 г. на 20.09.2010 г. Ревизия на съвкупностите в такъв смисъл обаче би се явило по-неблагоприятно за осъдената: наложеното наказание пробация за престъплението по чл. 315 от НК по НОХД 1258/2013 г. изцяло се поглъща от най-тежкото наказание пет години лишаване от свобода по третата група съдебни актове по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС, по НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС и по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС. При формиране на съвкупност между това деяние по чл. 315 от НК по НОХД 1258/2013 г. и деянието по НОХД № 107/2010 г. отново би се стигнало до поглъщане на наказанието пробация от наказанието три години лишаване от свобода по НОХД № 107/2010 г., но изключването на последното от групата с НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС и НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС би довело до определяне на още едно общо наказание от три години лишаване от свобода (по НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС), какъвто вариант несъмнено е по-тежък за осъдената. Доколкото решението на ВКС, І н.о. № 345 от 09.09.2011 г. по н.д. № 1775/2011 г. не е съдържало указания за кумулация по всички осъждания на молителката, а е касаело единствено евентуалното включване на деянието по НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп (пункт 15), към съвкупността от престъпленията по НОХД № 3949/2002 г. по описа на СРС, НОХД № 2148/2009 г. по описа на СлРС, НОХД № 107/2010 г. по описа на РС – Габрово (пунктове 1, 3 и 4), осъдената И.-С. неоснователно се позовава на цитирания акт на ВКС и в настоящото производство. Определението за одобряване на споразумението по НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Пирдоп е влязло в сила на 20.04.2004 г., като този акт не може да бъде свързан с осъжданията на искателката по НОХД № 1128/2011 г. по описа на СлРС (пункт 5 от справката), по НОХД № 15069/2012 г. по описа на СРС (пункт 7 от справката) и по НОХД № 1258/2013 г. на СлРС (пункт 8), предмет на обсъждане в атакуваното определение по ВНЧД № 55/2014 г. на СлОС. Недоволството на искателката от действията на „бившата началничка на затвора – гр.Сливен” не може да бъде коментирано от касационния съд, тъй като твърденията й не са намерили отражение в материалите по делото, нито пък могат да бъдат установени по друг начин. Без коментар следва да се оставят и възраженията й във връзка с твърдяната незаконосъобразност на НОХД № 569/94 г. на СРС, тъй като са неотносими към настоящото производство, както сама е отбелязала молителката на стр. 2 от писмената си защита (че недоказаността на постановените спрямо нея присъди са „предмет на други разисквания”). С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдената И.-С. за възобновяване на ВНЧД № 55/2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 10 от 25.03.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. К. И.-С. за възобновяване на ВНЧД № 55/2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.