Ключови фрази
Частна касационна жалба * очевидна неправилност * Иск за оспорване на вземането * арбитражна клауза

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 56
гр.София, 09.02. 2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2580 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Вики 2005“ЕООД срещу определение № 248/11.08.2021г. по ч.т.д. № 408/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 495/29.04.2021г. по т.д. № 1161/2020г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производстовото по делото, поради неподведомственост на спора.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички относими към предмета на спора възражения на страните, включително и това, че спорът по чл.439 ГПК не е предмет на процесната арбитражна кауза. Частният касатор се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради несъобразяване от ВнАС на характера на иска по чл.439 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения си отговор ответникът по частната касационна жалба „Си Транс“ЕООД поддържа становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснованост по същество на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното въззивно определение е било прието, че производсдтвото пред ВОС е било образувано по иск с правно основание чл.439 ГПК с наведени твърдения, че ищецът е длъжник по изпълнението, а ответникът – взискател. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание арбитражно решение от 29.09.2011г. Ответникът по иска е реливирал с отговора на исковата молба възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, предвид налчието на арбитражна клауза, обективирана в споразумение от 27.02.2013г. След преценка на доказателствата въззивният съд е намерил, че и в двата представени от насрещните страни варианти на споразумението се съдържа една и съща т.7, която обективира арбитражна калуза за отнасяне на всички спорове по него до арбитражен съд. Споразумението има предвид направено признание от страна на длъжника по изпълнителния лист за съществуване на задължението му.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
При направената преценка относно значението на арбитражната клауза по споразумение от 27.02.2011г. въззивният съд е приложил закона в неговия обратен смисъл. На осн. чл.19 ГПК арбитражната клауза следва да обхваща имуществен спор, очертан със самия договор. В случая съдът не е съпоставил предмета на спора по чл.439 ГПК и предмета на споразумението от 27.02.2013г. Твърденията по исковата молба по чл.439 ГПК са, че след постановяване на арбитражното решение от 29.09.2011г. са настъпили нови факти – непредприемане на изпълнителни действия, което бездействие е довело до погасяване по давност на изпълняемото по висящото изпълнително производство /образувано на 26.03.2018г./ субективно материално право. Възражението на ответника по иска е, че давността е била прекъсната с направено признание от длъжника по споразумение от 27.02.2013г. Следователно възражението касае само един факт, релевантен за спорното право, който по силата на чл.236, ал.2 ГПК следва да бъде съобразен заедно с всички други твърдения на страните и представени във връзка с тях доказателства. Изводът за основателност или не на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК е след съвкупна преценка на твърденията и доказателствата, вкл. релевантено е дали след споразумението от 27.02.2013г. са осъществени изпълнителни действия, които са прекъснали давността. Съществуването на арбитражна клауза само относно един от релевантните факти, които съдът следва да прецени, за да реши спора между страните, не може да обоснове цялостен извод за решаване на същия спор от арбитражен съд.
Не е съобразена и същността на иска по чл.439 ГПК, че той е даден в защита на длъжника в хода на висящ изпълнителен процес. Макар и да касае субективното материално право, то е само с оглед проверка възможността последното да бъде принудително изпълнено в рамките на това изпълнително производство поради настъпили след постановяване на съдебното изпълнително основание правопогасяващи установеното с него право факти. Ето защо при евентуално уважаване на отрицателния установителен иск на осн. чл.433, ал.1, т.7 ГПК за съдебния изпълнител съществува задължение да прекрати изпълнителното производство. Поради изложените съображения в общия случай арбитражната клауза, въз основа на която основният спор относно съществуването на самото субективно материално право е бил отнесен към арбитраж, постановил изпълнителното основание – арбитражно решение, не правото да се предяви иск по чл.439 ГПК за защита на длъжника по последващо изпълнително производство, образувано във връзка с изпълнителен лист, издаден въз основа на това изпълнително основание.
Горното налага извод за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяна на същото и за връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 248/11.08.2021г. по ч.т.д. № 408/2021г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 495/29.04.2021г. по т.д. № 1161/2020г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: