5 РЕШЕНИЕ № 417 София, 19.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №143/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на ищеца В. И. К., против въззивно решение №1145/05.10.2010 г. по гр.д.№1734/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. С определение №900/01.10.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по материалноправния въпрос “Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността , която ищецът е заемал и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения ?”. С изложението е представена и съдебна практика - решение №1335/08.7.2010 г. по гр.д.№978/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №1258/17.6.2005 г. по гр.д.№770/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №400/11.5.2001 г. по гр.д.№1415/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., и определение №351/07.4.2008 г. по гр.д.№5156/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: В представеното решение №1335/08.7.2010 г. по гр.д.№978/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Освен това е прието, че страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Доколкото останалите цитирани решения на ВКС са постановено по реда на ГПК/1951 г. – отм./, тяхното разглеждане се явява безпредметно. По съществото на касационната жалба. С въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че няма пречка в случай, че при възстановяване на заеманата преди предходното уволнение длъжност последната не съществува, работодателят да създаде такава и възстанови работника на нея в изпълнение на съдебното решение. Прието е също така, че на двете длъжностни характеристики въведените нови изисквания за длъжността на служителя, а именно: втора специалност на висшето икономическо образование, са обусловени от промяна на трудовите функции на длъжността, като характер те са различни от задълженията по другата длъжностна характеристика и обуславят необходимост от допълнителна специалност на висше икономическо образование и за изпълнението им не е достатъчна само специалността “Организация на предприятието и управление на промишлеността”. Поради това съдът е стигнал до извод, че при установената промяна на професионалните изисквания към дадена трудова функция право на работодателя е да промени и изискванията за образование при заемане на съответстващата й длъжност, а това право на работодателя не подлежи на съдебен контрол. В касационната жалба от ищеца В. И. К. се навеждат доводи за това дали работодателят следва да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за длъжността, която е била заемана от служителя и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Сочи се, че въззивната инстанция неправилно е възприела фактическата обстановка по делото, вследствие на което е направила неправилни изводи като представените по делото доказателства са обсъдени схематично и формално. Навежда се и довод за злоупотреба с право с цел заобикаляне на основание за прекратяване на трудовия договор, което е свързано с преодоляване на защита по чл.333, ал.1, т.т.2 и 3 КТ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове със законните последици, включително и присъждане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д., която депозирали писмена защита. Ответникът по касационната жалба – [фирма] – В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответника по касация – адв. М., която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК и на основание чл.290 ГПК, становищата на страните, изразени в съдебно заседание и писмените им защити намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд е правилно. С оглед отговора на първата част от въпроса, а именно “Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността , която ищецът е заемал....?”, оплакването в касационната жалба е неоснователно, а изводите на въззивната инстанция законосъобразни. Предвид отговора на втората част от въпроса злоупотребата с право, както и наличието на пряка и непряка дискриминация действително подлежат на съдебен контрол. Този съдебен контрол обаче следва да бъде съобразен изцяло с конкретните факти и обстоятелства. В настоящия случай въведената промяна в длъжностната характеристика е свързана с професионалните изисквания към трудовата функция, а именно наличието на допълнителна специалност. Новите изисквания са в сферата на изискуемото се образование – висше икономическо, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право или дискриминация и съдебният контрол в този случай не може да бъде извършен. Ирелевантни за спора са останалите оплаквания за действителното основание, въз основа на което е следвало да се извърши прекратяването на трудовото правоотношение, след като работодателят не е прибегнал до него, както и обстоятелството, че след прекратяването на трудовия договор длъжността на касационния жалбоподател е закрита. Последният факт не може да бъде съобразен в настоящото производство, тъй като не е съществувал към релевантния за спора момент. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1145/05.10.2010 г. по гр.д.№1734/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: