1 Р Е Ш Е Н И Е № 335 София, 6 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя Г. ИЛИЕВ дело № 1420/2011 година. Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Л., от [населено място], Софийска област, той и касатор в настоящето производство, против Решение №445/09.12.2010г., постановено по внохд №601/2010г. на Софийски апелативен съд с което присъда № 20/03.06.2010г. по н.о.х.д. №183/2009г. на Софийски окръжен съд е изменена в частта по приложението на чл.59 НК по отношение приспадане на мярката за неотклонение домашен арест, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, определено на касатора с обжалваната присъда и потвърдена в останалата част. С касационната жалба и пред ВКС се поддържат доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, които се обосновават със съображения за нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценка на доказателствения материал, неправилно приложение на закона при квалификацията на инкриминираното деяние и явна несправедливост на определеното наказание. По същество се прави искане за изменение на решението, като се преквалифицира деянието по чл.124 НК с последващо намаляване на наказанието. Прави се и алтернативно искане наказанието да се определи при условията на чл.55 НК. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните с жалбата нарушения, поради което следва да остане в сила. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъдата в обжалваната част подс. Й. Л. е признат за виновен в това, че : -на 30 септември 2008г в [населено място], Софийска област, умишлено умъртвил А. Г. Л. от същото село, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Поддържаният против така постановеното решение основен довод за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 НПК, изисква да се даде отговор, дали при възприетата фактическа обстановка искането за преквалификация на инкриминираното деяние по чл.124 НК се оправдава от фактическа и правна страна. Тук следва да се посочи, че възражението за наличие на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК по начало е немотивирано. Нещо повече, защитата поддържа, че отказът на съда да приеме квалификацията по чл.124, ал.2, респ. чл.118 НК е обоснован и законосъобразен, т.е. фактическите положения в тази част са правилно установени. Същевременно се поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като отказал да приеме за достоверни показанията на св.Г. Л. (син на касатора) и св.И. Б.. Тезата на защитата в тази част е доказателствено и процесуално незащитима, защото показанията на двамата свидетели са били предмет на съвкупна оценка в дейността по чл.305, ал.3 НПК, като съдът при установяване и възприемане на фактическите положения, относно обстоятелствата на деянието изрично е мотивирал взетите решения в коя част и за кои обстоятелства следва да възприеме за достоверно установеното от посочените гласни доказателствени средства. Именно с позоваване на св. Б., кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност, първостепенният съд е изключил наличието на състояние на силно раздразнение у касатора по времеизвършването на деянието. Доказателствено обоснован е и отказът на съда да възприеме свидетелските показания на двамата и обясненията на подсъдимият, той и касатор в частта, относно намерението на втория да се ограничи в ударите само до причиняване телесно увреждане на пострадалия. Този довод е стоял на вниманието и на въззивния състав, които в съобразителната част на решението, в изпълнение на задължението си по чл.339, ал.2 НПК подробно и убедително е мотивирал отказ да го приеме за основателен. Следователно, при отсъствие на нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съда и формирането на вътрешното му убеждение по фактите, предмет на доказване по чл.102 НПК, касационният състав счита, че при приетата за установена фактическа обстановка възприетата квалификация по чл.115 НК е законосъобразна. Основната теза на защитата, с която се обосновава искането за преквалификация на инкриминираното деяние по по-леко наказуемия състав на чл.124 НК е фактически и правно незащитима. Поддържана в производствата и пред двете инстанции, е получила обосновани откази да бъде възприета за основателна. В частта, относно нанасянето на ударите, механизма на причиняване на увреждането и непосредствена причина за настъпване на смъртта, въззивната инстанция правилно е възприела решаващите констатации и фактически изводи на първоинстанционния съд, поради което и правните изводи за съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна са изведени от едни и същи фактически положения. Установено е от фактическа страна, че касаторът, той и подсъдим, след употреба на алкохол, през нощта на 29.09.2008г., чрез насилие проникнал в жилището на пострадалия, придружен от свидетелите И. Б. и Г. Л., син на касатора. Опитът на пострадалия да се защити бил париран от касатора, които му нанесъл със значителна сила множество удари по цялото тяло. Накрая касаторът използвал водопроводна метална тръба, с която последователно и бързо нанесъл силни удари в тилната част на главата на пострадалия. При напускане на жилището с ръце отново ударил два пъти главата на пострадалия в масата. Въпреки оказаната му спешна помощ, сутринта към 3.00ч. на 30.09.2008г. пострадалият починал. Според заключението на приетата и неоспорена СМЕ смъртта на пострадалият се дължи на тежка черепно мозъчна травма, протекла с бързо развитие на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и мозъчен оток, довели до мозъчно вклиняване и подтискане центровете на дишане и сърдечна дейност в мозъчния ствол. При така установените обстоятелства защитата претендира, че инкриминираното деяние следва да се квалифицира по чл. 124 НК, понеже представното съдържание на умисъла при касатора/подсъдимия, е било ограничено само до причиняване на телесна повреда, а по отношение на по-тежкият смъртен резултат е действувал по непредпазливост. Двете инстанции правилно са отказали да възприемат тезата на защитата, съобразявайки разграничителния критерий между състава на чл. 124 НК и умишленото лишаване на жертвата от живот. По настоящето дело е установено, че касаторът с нанесените удари е причинил толкова тежки наранявания, че часове след причиняването на тежката черепно-мозъчна травма, пострадалият вече е бил в състояние на травматична кома. При положение, че пораженията от ударите, нанасяни със значителна кинетична сила, са в областта на главата, където се намират жизненоважни уязвими органи, съдилищата са направили правнообоснования извод, че подсъдимият е искал настъпването на смъртта, като съставомерен вредоносен резултат. Това е така защото черепна-мозъчната травма, при която са причинени подлежащи две счупвания на тилната кост, която е най-здравата от черепните кости, е била предшествувана от множество увреждания, които касаторът причинил на пострадалия с ритници, юмруци, дървен крак от стол, счупен при нанасяне на ударите, които също са били със значителна сила. За това обстоятелство са показателни и тежките травми в областта на корема на пострадалия, значителна по тежест е и причинената му гръдна травма, с подлежащо счупване на четвърто и пето леви ребра. На следващо място, следва да се отбележи, че възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия също изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесените тежки удари няма да настъпят предизвиканите от него последици - смъртта на пострадалия. Нещо повече, като е съобразил, че нанасяйки поредицата от множество силни удари, фаталните от които в главата, с оръдие, годно да лиши от живот пострадалия, съдът е мотивирал правнообоснования извод за наличие на обективиран в действията на касатора пряк умисъл. На този решаващ извод, споделян и от касационния състав, защитата е противопоставила и следващото възражение, че ако е желаел настъпването на смъртта, касаторът имал възможност да нанесе още удари с тръбата в главата на пострадалия. Тази теза, с която се оспорва субективната страна на изпълнителното деяние, поддържана и пред касационния състав, също не може да бъде споделена. Поначало умисълът за отнемане на човешки живот се обективира с оглед на използваното оръдие и начина на действие, за да настъпи съставомерния общественоопасен резултат. В настоящия случай е установено, че касаторът е използвал водопроводна метална тръба, която е годна да причини несъвместими с живота увреждания. Начинът на използуване на металната тръба също не позволява друг извод за формата на вината, освен възприетото от въззивната инстанция. Щом като с тръбата касаторът е нанесъл силни удари в областта на главата на пострадалия, той е извършил всичко необходимо, за да настъпят исканите от него и предвидени в закона съставомерни последици. Следователно налице е довършено изпълнително деяние, след като увреждането е причинено с два бързи последователни удара, които с оглед на поразяващо им действие и мястото на попадение в главата на пострадалия са се оказали смъртоносни. При това положение ненанасянето на повече удари не обосновава извода за друга форма на виновно поведение, само защото касаторът не е повторил изпълнителното деяние. С вече нанесените удари с металната тръба изпълнителното деяние е довършено, защото е причинена тежката черепно-мозъчна травма, с която е поставено началото на необратими увреждания, довели до настъпване на смъртта на пострадалия. Според заключението на СМЕ и при оказана незабавна помощ смъртта е била неизбежна. Както и друг път се е произнасял ВКС, в такива случай продължителността във времето или намесата на други фактори извън волята на дееца не разкъсват поставената от неговите действия причинно следствената верига по отношение причинените увреждания и целените с тези действия съставомерни последици. Без съмнение осъществената от касатора изпълнителна дейност обективно и закономерно с оглед на оръдието на престъплението и начина на неговото използване е водела до настъпване на смъртта на пострадалият. Това е било достатъчно за ангажиране наказателната му отговорност по чл.115 НК. Въззивната инстанция, като е възприела посочената квалификация, не е допуснала нарушение на закона. Доводът за явна несправедливост на наказанието, преди всичко се поддържа, като резултат на претендираното нарушение на закона по отношение на възприетата квалификация по чл.115 НК, каквото не е налице, поради което касационният състав приема, че е неоснователен. На полето на индивидуализация на наказанието, с оглед изискването по чл.348, ал.5, т.1 НПК съдът също не е допуснал нарушение, защото е определил наказанието лишаване от свобода в размер на предвидения в закона минимум от десет години лишаване от свобода. С жалбата или от защитата не се сочат смекчаващи обстоятелства с решаващо значение, които да не са съобразени от въззивния състав, за да се извърши допълнително намаляване по размер на лишаването от свобода при условията на чл.55 НК, за които фактически данни по делото липсват. Това е така защото доказателственият материал не съдържа обстоятелство с изключително по тежест значение, а наличните смекчаващи не са многобройни, за да обосноват извода за несъразмерна тежест на предвиденото в закона най-леко наказание, спрямо извършеното престъпление. При това положение се налага изводът, че визираното в чл.348, ал.5, т.1 НПК несъответствие между тежест на наказанието и тежест на престъплението с оглед на неговата степен на обществена опасност и тази на личността на неговия извършител не е налице, поради което настоящият състав счита, че следва да се изтърпи в размера, определен от въззивната инстанция. По изложените съображения и като съобрази, че не са допуснати поддържаните с касационната жалба основания за отмяна, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила Решение №445/09.12.2010г., постановено по внохд №601/2010г. на Софийски апелативен съд, с което присъда №20/03.06.2010г. по н.о.х.д. №183/2009г. на Софийски окръжен съд е изменена в частта по приложението на чл.59 НК и потвърдена в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :