О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199 София, 10.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 259 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 260012 от 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 647/2020 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 33/28.02.2020 г. по гр. д. № 31/2014 г. на РС-Елин Пелин, с което е обявен за окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба множество имоти, като в дял I попадат 12 ниви в землището на [населено място], [община] и [населено място], [община], както и 4 бр. урегулирани поземлени имота, с обща стойност на дела от 93 891,55 лв., а в дял II попадат 28 бр. земеделски земи и промишлени терени в [населено място]; [населено място] и [населено място], [община] и [населено място], [община], както и 7 бр. селскостопански сгради и един трафопост, с обща стойност на дела в размер на 93179,49 лв. С решение № 260080 от 24.03.2021 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на съделителя Б. П. А. за допълване на основното решение. Прието е, че искането за допълване е обективирано в 5 пункта, като са изложени съображения, свързани с искането на молителя за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, „умишлено укриване на факти“ за документи, получени от МВР; „кражба на самоличност на българския гражданин Б. А.“, „кражба на милиони долари от банкови сметки на Б. А.“, „фалшифициране на застраховка“, „умишлени кражби на документи, внесени в РС-Елин Пелин“, „умишлени твърдения на факти от въззивния съд“ и др. От правна страна е прието, че съдът постановява решение за допълване по чл.250 ГПК ако не се е произнесъл по цялото искане на страната. От данните по делото, в това число и от становището на въззивника във въззивната му жалба, се установява, че липсват направени от страната искания, по които съдът не се е произнесъл. Не може да се приеме, че е налице пропуск от страна на съда, който да бъде отстранен чрез допълване на съдебния акт. Исканията за допълване на решението по съществото си представляват оплаквания за неговата неправилност, които не могат да бъдат отстранени по този ред. Останалите твърдения в молбата са ирелевантни по отношение на спора и не следва да бъдат обсъждани. Срещу двете решения е подадена касационна жалба вх. № 263929 от 12.05.2021 г. от Б. П. А.. Ответницата А. А. оспорва жалбата. С разпореждане № 260851 от 28.07.2021 г. по в. гр. д. № 647/2020 г. на Софийския окръжен съд е върната като просрочена касационна жалба вх. № 263929 от 12.05.2021 г. срещу основното решение, с което е обявен за окончателен разделителният протокол. Разпореждането е връчено на Б. А. на 26.08.2021 г. чрез адв.Е. Й.. Не е подадена частна жалба и разпореждането за връщане е влязло в сила. Касационното производство по настоящото гр. д. № 259/2022 г. е образувано по к. ж. № 263929 от 12.05.2021 г., в частта, която касае решението по чл.250 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба срещу решение № 260080 от 24.03.2021 г. по в. гр. д. № 647/2020 г. на Софийския окръжен съд е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по чл.250 ГПК. Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В жалбата на Б. А. се съдържат само оплаквания за неправилност на основното решение на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция по чл.350 ГПК за обявяване на окончателен разделителен протокол. Решението било неправилно, тъй като не можело прекратена съпружеска имуществена общност да бъде придобивно основание за собственост върху земя от чужд гражданин, каквато е съделителката А. М. А.. В изложението към жалбата се поддържа, че основното решение е недопустимо, тъй като е постановено по искова молба, лишена от правен интерес. Поставя се правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК: може ли американски гражданин /А. М. А./ да придобие право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 01.04.1993 г. /ДВ бр.30/1993 г./ с последващи изменения и допълнения и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/. Дали с изменението на договора, обнародвано в ДВ бр.15/16.02.2007 г., са договорени условия съгласно които са отпаднали ограниченията на т.3 от Приложението, след като в чл.IV от допълнителния протокол между Република България и САЩ са въведени нови алинеи към изложението, относими към други сектори на икономиката, но няма отмяна на т.3 от Приложението. Въпросът се поставя в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа противоречие с решение № 33 от 30.03.2021 г. по гр. д. № 2389/2020 г. на ВКС, II-ро г.о., както и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед развитието на обществените отношения при придобиване на земя от чужд гражданин. Освен това се поддържа, че съдът в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е отказал да спре делото за делба до приключване на друг преюдициален спор по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.318 ГПК и чл.7, ал.1, т.1 СК поради наличието на брачно правоотношение между А. А. и първия ѝ съпруг, което не било прекратено към момента на сключване на брак между същата жена и жалбоподателя Б. А.. Поддържа се, че с оглед забраната и ограниченията за придобиване на земя от чужди граждани, съдържащи се в КРБ и международни договори, по които България е страна, обжалваните решения са недопустими и очевидно неправилни. Съставът на ВКС счита, че не съществува вероятност въззивното решение по чл.250 ГПК да е процесуално недопустимо или очевидно неправилно. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за постановяването му. Такива данни по делото няма. Изложените в касационната жалба доводи, че А. М. А. не е съсобственик в делбените имоти, тъй като е чужд гражданин и не може да стане собственик на основание прекратена съпружеска имуществена общност, са свързани с основателността на предявения иск за делба, а не с неговата допустимост. При това тези доводи е следвало да бъдат изложени в първата фаза на делбата, след което се преклудират. При влязло в сила решение по допускане на делбата тези доводи не могат да бъдат успешно поддържани. Тези доводи нямат никакво отношение към производството по чл.250 ГПК и постановеното в това производство решение. След като Б. А. е подал редовна молба за допълване на решението по чл.350 ГПК, съдът е имал основание и е бил длъжен да постанови решение по чл.250 ГПК, като прецени дали се е произнесъл по целия спорен предмет във втората фаза на делбата или не. Това решение е процесуално допустимо. Искането за спиране на производството във втората фаза на делбата поради наличие на друг преюдициален спор, което не е било уважено, не рефлектира по никакъв начин спрямо производството по чл.250 ГПК и постановеното в това производство решение. Още повече, че при влязло в сила решение за допускане на делбата, съдът е длъжен да я довърши във втората фаза, освен ако не бъде десезиран. Въпросният преюдициален спор няма никакво отношение към втората фаза на делбата, която приключва с решението по чл.350 ГПК. По същите съображения не съществува вероятност въззивното решение по чл.250 ГПК да е очевидно неправилно. Изложените от жалбоподателя оплаквания и доводи биха могли да имат някакво отношение към решението по допускане на делбата, но то е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и посоченото от жалбоподателя решение № 33 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2020 г. са свързани с проблематика, която би могла да се постави в първата фаза на делбата, но не и във втората фаза, нито пък в производство по чл.250 ГПК за допълване на решението от втората фаза. Затова въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване нито на основание чл.280, ал.1, т.1, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260080 от 24.03.2021 г. по в. гр. д. № 647/2020 г. на Софийския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: