Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр.София, 19 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Н. Пелова и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1248/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано е по искане, изготвено от адв. С. Ч., въз основа на изрично упълномощаване от осъдения Т. С. И., с правно основание чл. 423 от НПК. В искането за възобновяване се посочва, че съдебното производство срещу осъдения е започнато и приключило в негово отсъствие, без да са положени необходимите усилия за неговото издирване и осигуряване на участието му в наказателния процес и с това е нарушено правото му на защита. Иска се възобновяване на производството по нохд № 298/2018г. на РС – Ямбол и връщане на делото от стадия, когато е започнало задочното производство. Също така се излагат и доводи в подкрепа на оплакване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Пред настоящата инстанция защитникът на осъдения Т. С. И. – адв. Ч., поддържа така подаденото искане за възобновяване. Акцентира върху доводите, че съдилищата не са положили усилия за неговото призоваване и че с разглеждане на делото в отсъствие на осъдения е нарушено правото му на защита. Посочва, че причините И. да не се намира на първоначалния си адрес са от семеен характер. Моли да бъде прието, че неявяването на осъдения не е било по негова вина, той не е бил с мярка за неотклонение и не е знаел за започване на наказателното производство. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Посочва, че след предявяване на обвинението И. е променил посочения от него адрес и се е укрил, което е довело до разглеждане на делото в негово отсъствие. Осъденият Т. И. моли делото да бъде възобновено, за да може да сключи споразумение. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения И., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу влязла в сила присъда. Следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото най-ранната достоверна дата за узнаване на влязлата в сила присъда е тази на началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода – 03.12.2018г.. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Досъдебно производство ДП № 60/2018г. е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НК с оглед на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. С постановление от 19.02.2018г. Т. С. И. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, за това, че 29.01.2018г. в [населено място] е държал високорискови наркотични вещества – марихуана на обща стойност 158,41лв., без да притежава надлежно разрешително за това. Постановлението за привличане е било предявено на Т. И. лично и същият в проведения разпит е дал обяснения по обвинението. Осъденият е посочил адрес за призоваване в [населено място], [улица]. Не му е била взета мярка за неотклонение. На 06.03.2018г. разследването е предявено лично на Т. И., като той е реализирал правото си да се запознае с материалите по делото. В Районен съд – Ямбол е внесен обвинителен акт по обвинението на Т. И. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. На осъдения И. е било изпратено съобщение по чл. 247б от НПК, ведно с преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда. Призовката от посочения от осъдения адрес в [населено място] е била върната в цялост с отбелязване, че въпреки многократното търсене, лицето не е открито, нито е установен някой, живеещ на адреса. При разпореденото призоваване чрез ОЗ „Охрана“ е получена докладна записка от служител в ОЗ, според съдържанието на която И. не живее на адреса в [населено място], на адресната си регистрация в село в [община] осъденият също не живеел по сведение от служител в РУП, като е имало данни, че живеел на адреса на баща си в [населено място], но там също не е бил открит. С оглед на така реализираната процедура по призоваване на И. ход на делото в разпоредително заседание на 02.05.2018г. не е бил даден. За датата на следващото съдебно заседание осъденият е бил призован от адреса в [населено място],[жк], поради събраните данни за негово местонахождение на този адрес, като призоваването отново е било неуспешно, като било вписано в невръчената призовка, че лицето не живее там от три години. Призоваването от посочения от И. адрес в [населено място] също се е оказало безрезултатно, понеже въпреки многократните търсения, същият не е бил открит. Било е разпоредено призоваване на осъдения по мобилен телефон, номера на който той е посочил и е отразен в протокола за разпит след привличането му, но не е отговорил на позвъняването. Били са изискани и получени справки по отношение на липсата на задгранични пътувания от И. и за това, че не се намира в затворите и следствените арести на страната. При тези данни и с участието на назначен служебен защитник на подсъдимото лице, първоинстанционният съд е провел разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК и е съобразил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина. В съдебно заседание на 15.06.2018г. е даден ход на делото, след пореден опит за призоваването му от известния и посочен от него адрес. С присъда № 97 от 15.06.2018г. Т. С. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода при общ режим и глоба в размер на 2 000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено на И. по нохд № 1528/2016г. на РС- Несебър. Присъдата е била проверена по жалба от служебния защитник на И. и с Решение № 82/07.11.2018г. по внохд № 207/2018г. на Ямболския окръжен съд е била потвърдена. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено задочно, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, осъденият И. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в процесуалното качество на обвиняем. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза, осъденият е променил адреса, който сам е посочил за призоваването му по делото, като не е съобщил на органа по ръководство и решаване за новия си адрес. Обстоятелството, че е променил адреса си, посочен от него, без да посочи такъв, на който да може да бъде призован и да му бъдат връчени съдебните книжа, сочи, те осъденият на практика се е укрил и сам е препятствал възможността да бъде призоваван в съдебната фаза на наказателното производство. Следователно, с поведението си И. сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на съдебното производство срещу него и да упражни правото си на защита. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и чрез привличането му са му били разяснени същността и характера на конкретното повдигнато му обвинение, като е бил наясно с процесуалния си статут. Неговите действия по напускане на заявения от него адрес и непосочване на актуален такъв следва да се преценят като укриване, като въпреки направените справки, целящи издирването му и положените усилия за установяване на адреси за призоваване и търсенето му на тези адреси, не е бил намерен, за да бъде призован. На И. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но именно неговото поведение е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б от НПК. Първостепенният съд, освен това, напълно законосъобразно е преминал към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в тази хипотеза. Без основание е възражението в искането, че в съдебното производство не са били положени достатъчно усилия за издирване на осъдения и за осигуряване на неговото участие в наказателния процес. Издирването и призоваването му от установените в резултат на търсеното му адреси са се оказали безуспешни, както и справките за вероятното му местонахождение извън страната или в местата за лишаване от свобода също не са дали резултат. Положените от съда усилия за издирване и призоваване на И. не могат да се приемат като недостатъчни по обем, с оглед на посочената от защитника липса на справки за трудова заетост и за актуално семейно положение. Дейността на съдилищата по издирване и призоваване на подсъдимия сочи на пълноценно изпълнение на задължението му за информиране на лицето за съдебното производство, а това, че тези усилия не са дали резултат, се дължи на поведението на осъдения, който е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил надлежно за нов, на който да може да бъде призован. Изтъкнатите от защитника причини И. да напусне адреса си – преместване на осъдения, заедно с фактическата му съжителка, при болната й майка, установявани чрез приложени пред настоящата инстанция документи, не са в състояние да променят направените от настоящата инстанция изводи. Това е така, понеже писмените документи, касаещи здравословното състояние на майката на Г. Х., с която осъденият има общо дете, не могат да обосноват извод, за твърдяното преместване на подсъдимия и Х. при болната й майка с оглед нейното обгрижване. Освен това тези обстоятелства не изключват изискването към И. с оглед на процесуалния му статут, да уведоми за това компетентните органи. Обстоятелството, че спрямо И. не е била взета мярка за неотклонение също не влияе на направените изводи, понеже не само нарушаване на мярка за неотклонение е обстоятелство, сочещо на укриване. Фактът, че осъденият е променил посочения от него адрес за призоваване и не е известил новия си адрес обосновава извод, че неговото процесуално поведение е причината за това той да не участва лично в съдебната фаза на наказателния процес. Изложените доводи мотивират крайния извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по нохд № 298/2018г. на Районен съд – гр. Ямбол. Искането за възобновяване съдържа и позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се правят оплаквания във връзка с всички касационни основания по чл. 348, ал 1 от НПК. Компетентен да се произнесе по искането за възобновяване с посоченото основание е Бургаският апелативен съд, съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК. Поради това, делото следва да се изпрати на този съд, който е компетентен да прецени допустимостта и основателността на искането за възобновяване с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК на осъдения Т. С. И. за възобновяване на производството нохд № 298/2018г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол и отмяна на постановените съдебни актове. Изпраща делото на Бургаски апелативен съд за произнасяне по искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.