4 Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 03 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 576 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Ц. Н. Д. за възобновяване на нохд № 2095/97 г. по описа на Районния съд – гр. София, като в него е посочено основанието за това, а именно, че присъдата „ е издадена задочно и поради неучастието ми в процеса Ви моля да се разпоредите да ми бъде възобновено наказателното производство”. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Последният представя допълнение към искането, в което са изложени съображения за наличието на условията както на чл.423, ал.1 НПК, така и на тези по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 16 от 14 март 2000 г. по нохд № 2095/1997 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия Д. за деяние, извършено на 15 септември 1995 г., на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.2, чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата влязла в сила на 14 април 2000 г. От справка на Районна прокуратура-гр.София с изх. № П-293 от 20 март 2015 г. е видно, че от 03 декември 2014 г. Д. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода, наложено му с посочената по-горе присъда на СРС. На досъдебното производство – следствено дело № 533/96 г. по описа на Трета РСлС-София, искателят е взел лично участие при привличането му в качеството на обвиняем на 11.11.1996 г. и 10.02.1997г. (л.л.18,19), при разпити в това му качество, проведени на 11 и 13.11.1996 г. и на 10.02.1997 г. (л.л.20-22), както и при предявяване на материалите от досъдебното производство на 10.02.1997г. (л.38). На 04.07.1997 г. е внесен обвинителен акт срещу него, въз основа на който е образувано нохд № 2095/97 г. по описа на СРС. Препис от обвинителния акт ведно с призовка за съдебно заседание на 4.11.1997 г. Д. получил лично в затвора [населено място] на 23.07.1997г. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 4.11.1997 г. Д. се явил лично; съдът дал ход на делото, като в рамките на съдебно следствие Д. депозирал обяснения като подсъдим; разглеждането на делото е отложено за 20.01.1997 г., което е обявено публично и съдът постановил осигуряване присъствието на подсъдимия чрез началника на затвора в [населено място]. С писмо № 402/95 г. от 19.11.1997 г. на Министерство на правосъдието и правната интеграция, затвора-гр.П., съдът е уведомен, че Ц. Д. в момента търпи наказание в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, което ще изтърпи на 31.12.1997 г. (л.16). В съдебното заседание на 20.01.1998 г. Д., редовно призован от предходното съдебно заседание, не се явил и не уведомил СРС за наличието на уважителни причини за това. От този момент до приключване разглеждането на делото на 14.03.2000 г., съдът по същество предприел редица мерки за осигуряване присъствието на подсъдимия, които обаче останали без резултат – най-напред е изменена мярката му за неотклонение, взета спрямо него на досъдебното производство, от „Подписка” в „Задържане под стража”; поискано е обявяването му за местно и общодържавно издирване, каквото е реализирано съответно – за местно издирване с бюлетин № 86 от 23.04.1998 г. на СДП и за общодържавно издирване с телеграма № 6597 от 23.07.1998 г. на ГДППООРП; последователно във времето до 14.03.2000 г. съдът е получавал информация за това, че местното и общодържавно издирване не дават положителен резултат; а при първото е установено, че на посочения от Д. адрес в [населено място] (на досъдебното производство) той не живее от 1985 г. (л.27) и за същият не е установена нова адресна регистрация. При това СРС назначил служебен защитник за подс.Д., в присъствието на който продължил разглеждането на делото при условията на чл.268, ал.3 НПК (стар) и приключил същото с присъдата, сега атакувана от осъдения по реда на „Възобновяване на наказателни дела”. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: 1. Искането, основано на чл.423, ал.1 НПК е допустимо. Молителят е задочно осъден, щом производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.268 НПК(стар) и е подал искането си в срока, законоустановен в чл.423, ал.1 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно чл.423, ал.1 НПК искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателно дело, поради неучастието му в наказателното производство, се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. От изложеното по-горе е видно, че след предявяване на обвинението на досъдебното производство – 11.11.1996 г., след освобождаването му от затвора – в края на 1997 г., по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, подсъдимият, не се явил в съдебното заседание на 20.01.1998 г., за което бил надлежно уведомен, не уведомил СРС за наличието на уважителни причини за това, нито пък за промяната на местоживеенето си, макар, че е поел такова задължение, произтичащо от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”. Установеното поведение на осъдения добре указва на това, че той се е укрил от органите на правораздаването което препятства възможността делото да бъде възобновено. 2. Искането, основано на чл.422, ал.1, т.5 НПК, при изложеното по-горе в т.1, е недопустимо, тъй като е подадено извън срока по чл.421, ал.3 НПК – шест месеца от влизане в сила на оспорения съдебен акт, изтекъл на 14.10.2000 г. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Н. Д. за възобновяване на нохд № 2095/97 г. на Районния съд-гр.София при предпоставките на чл.423, ал.1 НПК, а в частта му, основана на чл.422, ал.1, т.5 НПК – ГО ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: