Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. София, 26.06.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2502 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.2 вр. чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, 27 състав по гр.д.№ 18829/07 г., поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ с решение № І—2-57/ 16.11.2009 г., в частта, с която на основание чл.45 ЗЗД молителят е осъден да заплати на С. С. П. сумата 3 994,23 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил лишен от правото си да участва в производството, тъй като е бил призоваван чрез публикация в Държавен вестник по реда на чл.50 ГПК /отм./, без да са били налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за това, поради което и на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Поддържа, че за решението е узнал на 22.07.2013 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано за присъдените с решението в полза на ищеца суми.

Ответникът по молбата за отмяна- С. С. П. оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, като претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В конкретния случай такова основание не е налице. Съдът е постановил призоваването на ответника да бъде извършено чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, след като се е уверил, че на регистрирания му постоянен адрес /гр.София, [улица], ет.2, според представеното по делото Удостоверение RяБ/253 от 21.01.2008 г., издадено от СБДС-СДП/ лицето не може да бъде призовано в продължение на един месец. Този извод на съда изцяло кореспондира с данните по делото. За насроченото на 13.12.2007 г. съдебно заседание на Д. С. е била изпратена призовка на посочения адрес /фигуриращ като негов постоянен адрес и в исковата молба/, откъдето призовката е била върната в цялост с отбелязване, че по сведение на М. Х., живуща на ет.2, лицето е било наемател на адреса преди около 6 години и към датата на оформяне на призовката /04.12.2007 г./ не живее на него. Това е удостоверено с подписа на свидетеля Х. П. Б. с адрес: [населено място], [улица], за който на съда е служебно известно, че е административен адрес на Софийския районен съд. За следващото съдебно заседание, насрочено за 21.02.2008 г., на ответника е изпратена нова призовка на същия адрес, която е оформена по аналогичен начин- върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи на етажа /С. Д. и сем.Х./ лицето е непознато на адреса. Като свидетел отново се е подписал Х. П. Б. с посочения по-горе адрес. При тези данни съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК /отм./, доколкото по делото е надлежно установена невъзможността в продължение на един месец ответникът да бъде призован от регистрирания му постоянен адрес, което да е удостоверено с подписа на поне един свидетел с посочени три имена и адрес. Без значение е обстоятелството, че подписалият призовките свидетел не е живущ на адреса, а е съдебен служител и колега на връчителя- доколкото по смисъла на чл.50, ал.1 ГПК /отм./ свидетелят удостоверява с подписа си верността на отразените от връчителя действия по търсене и ненамиране на адресата, вкл. почерпените на място сведения от съседите, без да е необходимо самият той да е източник на тази информация. В този смисъл няма никаква пречка свидетелят по чл.50, ал.1 ГПК /отм./ да е друг съдебен служител, присъствал на място и възприел лично положените усилия за връчване на призовката, който с подписа си да удостовери, че при посещението на адреса призовкарят действително е получил отразените в призовката сведения от лицата, посочени като техен източник. Без значение е също така, че съдът е постановил ответникът да бъде призован чрез Държавен вестник не непосредствено след връщане на втората призовка от адреса на [улица], а след неуспешен опит за връчването й на друг адрес- [улица], ет.4, ап.8 /посочен в цитираното удостоверение като настоящ адрес на Д. С. за периода 06.03.1998 г.- 14.02.2000 г./, тъй като последващото изпращане на призовка на адрес, различен от постоянния, не се отразява на верността на констатацията, че адресатът не може да бъде намерен на постоянния си адрес в продължение на един месец като основание призоваването му да бъде извършено по реда на чл.50, ал.1 ГПК /отм./. Това е така още повече като се има предвид, че в конкретния случай невъзможността за призоваване не се дължи на временно отсъствие на ответника от адрес, на който той поначало пребивава, а на обстоятелството, че същият изобщо не живее на регистрирания си постоянен адрес поради неговото напускане значително време преди завеждане на делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото правото на участие на ответника в процеса не е нарушено по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, с оглед на което молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ Г.О.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, 27 състав по гр.д.№ 18829/07 г., поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ с решение № І—2-57/ 16.11.2009 г., в частта, с която на основание чл.45 ЗЗД молителят е осъден да заплати на С. С. П. сумата 3 994,23 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата..
ОСЪЖДА Д. Д. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. С. П. сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ разноски.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: