Р Е Ш Е Н И Е №60 гр. София, 19 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №3118 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Х. А. и касационна жалба на повереника на частните обвинители Д. С. и С. С. срещу присъда №146 от 11.04.2011 г., постановена по НОХД №76/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас,и решение №211 от 14.11.2011 г., постановено по ВНОХД №249/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. С атакувания въззивен съдебен акт е била изцяло потвърдена първостепенната присъда, с която подсъдимият А. е бил признат за виновен в това, че на 28.02.2008 г. в гр.Бургас, на главен път ПП І-9 в посока от гр.Поморие към гр.Бургас на около 500 метра преди летище „Б.”, при управление на МПС- лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК№А 3109 ВВ е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. С. С., като на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на подсъдимия А. е било наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на Държавата разноски по водене на делото в размер на 4 104, 60 лева, а веществените доказателства- златен синджир е бил върнат на родителите на пострадалия С., а останалите вещи са били унищожени като предмети без реална стойност. В жалбата на защитата са посочени всички касационни основания: нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържа се, че решаващите съдебни състави неправилно не са кредитирали обясненията на подсъдимия А., които не са били опровергани от други доказателствени материали. Твърди се, че незаконосъобразно са били кредитирани показанията на свидетелите С., Б. и К., като не е отчетено това, че те са заинтересовани от изхода на делото. По отношение на показанията на свидетелите Г., И., С. и В. се твърди, че при преценката им е трябвало да бъдат отчетени служебните им функции. Предлага се да не бъдат кредитирали протоколите за доброволно предаване и протокола за оглед, с който като веществено доказателство е бил приобщен златния синджир, принадлежал на пострадалия, като се поддържа, че тези процесуални документи си противоречат и взаимно се компрометират. Оспорват се и приетите по делото експертни заключения (с изключение на биологическата експертиза), като се поддържа, че те са противоречиви и не дават компетентен и еднозначен отговор на важни за изхода на производството въпроси, в това число къде се е намирал пострадалия към момента на настъпване на пътното произшествие. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че наложеното на А. наказание е явно несправедливо и сериозно завишено. На тези основания защитата прави алтернативни искания да бъдат отменени първостепенната присъда и въззивното решение и подсъдимият А. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Предлага се да бъдат отменени посочените актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвоинстанционния съд или тези съдебни актове да бъдат изменени, като наказанието на подсъдимия да бъде редуцирано. С жалбата на процесуалния представител на частните обвинители се твърди, че отмереното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че то не е било съобразено с осъщественото от А. конкретно нарушение на ЗДвП и това, че той се е движил с 41 км/ч над максимално позволената и е преминал на забранителен сигнал на светофар- нарушения, които са изключително тежки и често водят до тежки съставомерни последици. Моли се да бъде отчетено поведението на подсъдимия след произшествието и конкретно това, че той е направил опит да укрие обстоятелства, относно авторството на престъплението. Предлага се да бъдат изменени атакуваните съдебни актове, като бъде отменено приложението на чл.66, ал.1 НК. В касационното съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като твърди, че в хода на воденото наказателно производство не е било установено по несъмнен и категоричен начин авторството на инкриминираното деяние. Наред с това се оспорва и наличието на причинна връзка между установената скорост на движение на автомобила и настъпилия престъпен резултат. Предлага се подсъдимият да бъде оправдан. Частните обвинители С. и Д. С. молят касационната жалба да бъде уважена и делото бъде решено справедливо. Представителят на ВКП предлага касационната жалба на защитата да бъде оставена без уважение и да бъде уважена жалбата на частните обвинители. Твърди, че подсъдимият няма критично отношение към извършеното престъпление и е управлявал превозното средство без свидетелство за правоуправление. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни. По оплакванията за допуснато нарушение на закона В касационната жалба на защитниците на подсъдимия не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Касационната инстанция констатира, че предходните съдебни състави правилно са преценили, че подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. От обективна страна подсъдимият при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно нормите на чл.20, ал.1 и чл.21 ЗДвП и с това е причинил смъртта на пострадалия К. С.. По делото е било установено, че допуснатите нарушения, изразяващи се в загуба на контрола над автомобила и управлението му със скорост 108 км/ч, надвишаваща максимално позволената за конкретния пътен участък самостоятелно и взаимносвързано са допринесли за настъпването на общественоопасния и противоправен резултат- смъртта на возещия се в автомобила пострадал С.. Подсъдимият е осъществил състава на престъплението и от субективна страна, като е действал виновно, при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл.11, ал.3 НК, като не е съзнавал възможността да настъпят последиците на инкриминираното деяние, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването им. Няма основание да се приеме, че материалният закон е неправилно приложен и незаконосъобразно е било квалифицирано извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние и допуснатите от А. нарушения на ЗДвП. На тези основания касационната инстанция прецени, че решаващите съдилища не са допуснали нарушение на закона и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания на защитата на подсъдимия А. по отношение на допуснати нарушения при първоинстанционното и въззивното производство са свързани с неправилна преценка на допустимостта на част от доказателствените материали и цялостната оценка на доказателствената съвкупност. При преценката на събраните в хода на производството гласни доказателства може да бъде направен извод, че липсват свидетели, които да са възприели пряко произшествието, като повечето от гласните доказателства са относими към факти и обстоятелства, настъпили преди катастрофата или непосредствено след нея. В показанията на свидетелите В., Ж., С., Ч., Ж. и Г. не се съдържа съществена информация по отношение на основния спорен момент по делото, свързан с авторството на извършеното престъпление. Всички тези свидетели (медицински лица, полицаи или поемни лица на извършени следствени действия) дават показания за мястото на автомобила на местопроизшествието, откритите увреждания по него, мястото на което е бил открит трупа на пострадалия и неговото състояние. Показанията им не допринасят за изясняване на обстоятелството кой е управлявал автомобила. В показанията на свидетелите И. и Г. (дадени на досъдебното и съдебното производство и приобщени по предвидения в НПК процесуален ред) се съдържа информация за това, че приобщения по делото синджир, принадлежал на пострадалия С., е бил открит на предна дясна седалка на колата, което е индиция, че именно там се е намирал пострадалия непосредствено преди настъпване на произшествието. Показанията на тези свидетели кореспондират с показанията на свидетелката С., която е възприела лично, че автомобила при тръгването на подсъдимия и пострадалия от домът й е бил управляван от А.. Тезата за това, че подсъдимият е управлявал автомобила косвено се подкрепя и от показанията на свидетеля К., които е категоричен, че С. е бил спокоен шофьор за разлика от подсъдимия, които обичайно карал агресивно. Единствените гласни доказателства, които противоречат на обвинителната теза са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А. (негов баща). Тези доказателствени материали нямат самостоятелно значение защото в показанията си свидетелят възпроизвежда информация, научена от подсъдимия, като по този начин свидетелските показания могат да бъдат ценени като деривативно доказателство по отношение на оригинерното такова- обясненията на А.. Няма съмнение, че обяснението на привлеченото към наказателна отговорност лице представлява доказателствено средство, но то е и основно средство за защита в процеса. В случая обясненията противоречат на останалите събрани в хода на производството гласни доказателства и правилно не са били кредитирани и са били възприети като опит да бъде изградена и подкрепена защитна версия. На същото основание не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля А.. Централно значение за изхода на производството имат приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства и експертизи. От заключенията на изготвените съдебно- медицински и комплексна експертиза се установява механизма на настъпване на произшествието и динамиката на движението на автомобила и тялото на пострадалия от момента, в който превозното средство е напуснало пътното платно до окончателното му спиране и излизането на тялото на пострадалия С. от купето на автомобила. Тези експертизи установяват, че мястото, на което е бил С. преди произшествието е било това, намиращо се до шофьора. Именно там, след удара, е бил открит и накита на пострадалия. От комплексната експертиза се установява, че тялото му се е ударило в различни части на купето, в това число и в тавана, след което се е придвижило до задната седалка и е напуснало автомобила от място, съответстващо на задна дясна врата. Установените увреждания напълно съответстват на очертания механизъм на получаването им. Заключенията на обсъдените експертизи и съвкупния анализ на гласните доказателствени средства дават основание да се изключи възможността пострадалият да е управлявал автомобила и да се приеме по указания в чл.303 НПК начин, че водач на моторното превозно средство е бил подсъдимият А.. Касационната инстанция не възприе доводите на защитата, относими към тезата, че вещественото доказателство- синджир на пострадалия С. е било незаконосъобразно приобщено към доказателствената маса и неправилно ценено при изясняване на фактическата обстановка по делото. Действително този предмет е бил отразен и в протокола за оглед на местопроизшествие от 26.03.2008 г. и от приложения по делото протокол за доброволно предаване от същата дата. Вярно е, че няма как синджирът да бъде приобщен едновременно с протокол за оглед и с протокол за доброволно предаване, както и това, че тези два процесуални документа взаимно се компрометират. Въпреки това не може да бъде споделена тезата, че вещта е била неправилно ценена от решаващите съдебни състави при изясняване на фактите по делото. От показанията на свидетеля Г. се установява, че посочената вещ е била открита вътре в купето на автомобила и конкретно на сгъвка на предна дясна седалка. Той я е взел и впоследствие предал на разследващите органи. Няма съмнение, че вещта е принадлежала на С., както и, че приложения по делото синджир е именно, този открит след произшествието в автомобила. В случая е налице непрекъсната доказателствена верига, обективирана основно в подробните показания на Г., която установява идентитет между откритата на местопроизшествието вещ и тази, обсъдена в хода на наказателното производство. Липсата на годен протокол за приобщаването й към доказателствената маса не може да бъде формално основание за изключване на доказателството или за забрана то да бъде ценено. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че процесуалният закон не познава доказателствени средства, които имат формална доказателствена сила, и не възприема наличието на единствен формален ред за приобщаване на доказателствени материали, като приема, че всички факти, от значение за изхода на производството, могат да бъдат установявани с всички възможни и допустими способи, в това число и с гласни доказателства. Предвид изложеното касационната инстанция сподели доводите на защитата за допуснатото нарушение при приобщаването на обсъденото веществено доказателство, но прецени, че въпреки това, то е било законосъобразно ценено и ползвано при изясняване на фактите по делото. При прегледа на воденото наказателно производство не бе установено в развитието му да са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, респективно да са налице касационните основания по чл.348, ал.1 , т.2 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание Касационният съдебен състав прецени, че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Д. А. правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, това, че е бил трудово ангажиран и опита му да помогне на пострадалия след произшествието (без това действие да има отношение към правната квалификация на деянието). Като такова обстоятелство решаващите съдебни състави са отчели и това, че допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата не са били драстични. Като отгечаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е било ценено наличието на предходни административни нарушения, свързани с правилата за движение по пътищата, осъществени от А.. При този анализ на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия първостепенният и въззивният съд са преценили, че то е било отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са определили наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години. Първостепенният съд е отложил основното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като е преценил, че са налице предпоставките за приложение на този законов текст и за постигане на целите на чл.36 НК не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието. Тези изводи на първоинстанционният съд са били споделени и от въззивната инстнация. Касационният съдебен състав прие, че наказанието на подсъдимия А. е било правилно индивидуализирано. Законосъобразно са били отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, като вярно като единствено отегчаващо са били ценени предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, осъществени от подсъдимия. Вярно е било определено наказанието в размер на две години „лишаване от свобода” и е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години. Законосъобразно отегчаващото отговорността обстоятелство е било отчетено при отмерването на наложеното по- леко наказание. Касационният съдебен състав не може да възприеме тезата на повереника на частните обвинители, че като отегчаващи отговорността на А. обстоятелства трябва да бъде ценено поведението му в хода на производството и конкретно това, че той непосредствено след произшествието е направил опит да заличи следите и да заблуди разследващите органи. Дори да се приеме, че подсъдимият е осъществил посочените действия (категорични доказателства, за което липсват) процесуалното поведение на привлеченият към наказателна отговорност никога не може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият е свободен сам да избере поведението си, начина си на защита и отношението към стореното от него и желанието му да изгради защитна версия, да заблуди разследващите органи или да прикрие участието си не може да бъде отчитано в негова вреда. Предвид всичко изложено и касационната инстанция прецени, че правилно наказанията на подсъдимия са били отмерени при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и са били вярно определени,както по вид, така и по размер. Основното оплакване в касационната жалба на процесуалния представител на частните обвинители е досежно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК по отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Касационната инстанция приема, че правилно изпълнението на това наказание е било отложено. Законосъобразно решаващите съдебни състави са приели, че са налице материално правните предпоставки за приложение на този текст и са преценили, че не е необходимо ефективното изпълнение на наказанието. Няма основание да се приеме, че отлагането на наказанието по отношение на подсъдимия би осуетило постигането на целите на специалната и генералната превенция, като липсват каквито и да е доказателства, подкрепящи тази теза. Без съмнение подсъдимият е бил агресивен шофьор и преди престъплението е извършвал нарушения на правилата за движение по пътищата, но с отнемането на възможността да управлява МПС за срок от три години възможността той да извърши ново нарушение и да застраши обществото е минимална. Не на последно място постановяването на осъдителна присъда, отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” и съществуването на реална възможност при ново престъпление да наложеното вече наказание да бъде изтърпяно има значително по- сериозно възпиращо действие по отношение на бъдещото поведение на А. от наложените му до инкриминираната дата административни наказания. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и не трябва да бъде коригирано. Същото е съобразено с обществената опасност на извършеното от него престъпление и данните, досежно личността му. То е и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №211 от 14.11.2011 г., постановено по ВНОХД №249/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.