7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
[населено място] , 24.01.2013
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 436 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 53 / 24.02.2012 год. по т.д.№ 261 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 222 / 13.07.2011 год. по гр.д.№ 57 / 2011 год. на Габровски окръжен съд .С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособността, в евентуалност свръхзадължеността на [фирма] , на основание чл.607а ТЗ . К. оспорва правилността на решението , като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че в противоречие с чл.182 вр. с чл.154 ал.1 ГПК съдът е обосновал извода си за платежоспособност на ответното дружество изцяло с изводите на приетата по делото експертиза , в частност - варианта , почиващ на счетоводните записвания , въз основа които са изготвени годишните счетоводни баланси на ответното дружество към 31.12 2008 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2010 год., без съобразяване оспорената от молителя и недоказана от ответника тяхна редовност и конкретно - оспорената документална обоснованост на счетоводните записвания за парични наличности на каса и вземания от трети лица . Водещо до необоснованост на решението намира противоречието в кредитирането на констатациите на икономическата експертиза по междинен баланс на ответното дружество към 30.09.2011 год. , като годно доказателствено средство по отношение преценката за свръхзадълженост на дружеството / неустановена / , но негодни , по отношение преценка състоянието му на неплатежоспособност ,изхождайки единствено от качеството му на междинен счетоводен баланс , и изобщо немотивираното кредитиране на изготвения от съдебно-икономическата експертиза І – ви вариант на установяване коефициенти на ликвидност, характеризиращи финансовото състояние на ответното дружество , на база оспорените счетоводни записвания . К. се позовава на необсъдени противоречия и необоснованост в констатациите на експертизата , както и на несъобразени от въззивния съд , релевантни за установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността доказателства, представени с въззивната жалба .
Ответната страна - [фирма] - не депозира отговор на касационната жалба .
С определение № 538 / 10.07.2012 год. по настоящото дело , Върховен касационен съд , ТК, второ търговско отделение е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради постановяване на въззивното решение в противоречие с решение № 1991 / 10.08.1957 год . по гр.д.№ 3941 / 1957 г. на ВС , ІV г.о. , по процесуалноправния въпрос „ относно доказателствената тежест при оспорване редовността на вписванията в счетоводните книги „ . В решение № 1991 / 10.08.1957 год. е прието, че „ когато бъде оспорено извлечение от сметка по счетоводните книги на страна по спора, в тежест на страната , позоваваща се на това извлечение е да докаже , че счетоводните записвания са извършени въз основа на годна документация и че изобщо счетоводните книги са водени редовно „ .
На поставения въпрос ще следва да се отговори, изхождайки от доказателствената сила на вписванията в счетоводните / търговските / книги и характеристиката им като документи , съгласно чл.182 предл. второ ГПК , в частност чл.55 ал.2 ТЗ - при правоотношения между търговци , по търговска сделка . По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена богата и последователна казуална съдебна практика / ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС , реш. № 413 / 16.08.2005 год. по т.д.№ 964 / 2004 год. на ТК , реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т.д.№ 9 / 2006 год. на ТК , реш.№ 155 от 13.03.2007 год. на ТК /, разрешенията на която са споделени в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 2 / 20.01.2011 год. по гр.д.№ 478 / 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. , споделяно и от настоящия състав . Вписванията в счетоводните / търговските / книги са частни свидетелстващи документи , чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ . По смисъла на закона те имат възможна / при съгласие на страните / доказателствена сила. Като производна , основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи , тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване , а по начало - на преценка , с оглед всички обстоятелства по делото - / чл.182 ал.1 ГПК/. Разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ не въвеждат изключение от общото правило за разпределение на доказателствената тежест , по отношение установяването на факти , възпроизведени в счетоводните записи , в качеството им на носители на диференцирана вторична информация , по смисъла на чл.6 ал.1 т.2 от Закона за счетоводството и доказателствено средство в процеса . Съгласно чл.154 ал.1 ГПК , всяка от страните е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения. Следователно , на така поставения процесуалноправен въпрос, отговорът е : Според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК , при оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги , тежестта за доказване редовността им , съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон , носи ползващата се от оспорените вписвания страна .
Върховен касационен съд, второ търговско отделение , в съответствие с така дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос , като взе предвид изложените от касатора доводи и провери правилността на обжалваното решение , съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК, приема следното :
Няма спор относно легитимацията на [фирма] като кредитор на [фирма] , в качеството си на продавач по два договора за покупко-продажба на инертни материали - от 13.04.2009 год. и 23.04.2009 год., за вземанията си на основание които , вкл. в обезщетяване забавата на купувача [фирма] молителят се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа влязло в сила решение № 65 / 16.02.2010 год. по гр.д.№ 2056 / 2009 год. на Габровски районен съд, потвърдено с решение № 138 / 20.07.2010 год. на Габровски окръжен съд. Не е противопоставен довод за удовлетворяване на вземането. Спорът между страните е ограничен до установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността, извън легитимацията на молителя като кредитор , с неудовлетворено от ответника - търговец вземане от търговска сделка : спиране на плащанията , като обективно установимо състояние на невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни задължения, произтичащи от търговска сделка , което състояние и към момента на постановяване на решението има траен характер .
Постановеното въззивно решение е неправилно , поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.235 ал. 2 и ал.4 вр. с чл.154 вр. с чл.12 ГПК ,съдът следва да постанови мотивирано решение , въз основа на доказани в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи , представени и наведени своевременно , в съответствие с вътрешното си убеждение . В настоящия случай съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на съдебно-икономическа експертиза, основана на счетоводни записвания, чиято редовност е своевременно оспорена от ищеца , но недоказана от ответника, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест , съгласно отговора на поставения процесуалноправен въпрос. От друга страна , предприетото от молителя доказване на редовните счетоводни записвания на ответника , за нуждите на производството по чл.607а ТЗ , е останало компрометирано от допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.201 - 202 ГПК , вкл . на задължението му по чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ , като специална спрямо нормата на чл.266 ал.3 от ГПК процесуална норма , въвеждаща засилено служебно начало в установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността .
В подкрепа на преждеизложеното съдът съобрази следното :
В първоинстанционното производство , след изготвяне на икономическа експертиза за финансовото състояние на ответното дружество и с оглед установените коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност , ползващи длъжника, [фирма] е оспорило документалната обоснованост на счетоводните записвания , по годишни счетоводни баланси за 2008 г., 2009г. и 2010 г. , относно парични средства на каса , както и относно съществуването на краткосрочни вземания на дружеството към трети лица , според междинен финансов отчет към 30.06.2011 год. . В преодоляване процесуалното нарушение на първоинстанционния съд във връзка с направеното своевременно оспорване , по същество оспорване и на констатациите на приетата съдебно – икономическа експертиза , вкл. в изпълнение задължението му по чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ , за служебна активност в събирането на доказателства, въззивният съд е допуснал допълнителна икономическа експертиза по искане на молителя в производството . Съгласно поставената задача , експертизата и в съответствие с предмета на оспорването, е следвало да изготви заключението във варианти : по определяне коефициентите за ликвидност на дружеството със / І / и без / ІІ / записите относно парични средства на каса по годишни счетоводни баланси към 2008, 2009, 2010 год. и междинен баланс към 30.09.2011 год. и без краткосрочни вземания на дружеството към трети лица към 30.09.2011 год., за които не е установило документална обоснованост. Оспорването на документалната обоснованост на вземанията , към последващ спрямо тази на касовата наличност момент , кредиторът е обосновал с драстичното им нарастване по размер , спрямо зануляване стойността на касовата наличност , след влизане в сила на Закона за ограничаване плащанията в брой /обн. ДВ чр.16 от 22.02.2011г./ , установимо от заключението . Проверката на документалната обоснованост , респ. на редовността на счетоводните записвания – предмет на оспорването , е предмет на възложената задача. Вещото лице е изготвило ІІ вариант / възложеният от кредитора – молител /, на база простото игнориране на счетоводните записвания за касова наличност, без мотиви относно проверена тяхна документална обоснованост ,респ . изложение по същата . Към 30.09.2011 год.. , при счетоводно записани вземания за 1 193 хил.лв. , вещото лице е изложило конкретни обстоятелства само за установени , въз основа сключени още през 2008 год. 2 договора , вземания за 700 хил. лв. , изискуемостта на които към 2011год. не е документално обоснована . В с.з. от 31.01.2012 год. сочи вземане от 260 000 лева , неясно отразено в заключението като задължение , обосновавайки го с решение на Общо събрание на съдружниците на длъжника, който обаче е еднолично О. / вероятно решение на едноличния собственик на капитала / и без яснота относно основанието на вземането , най-общо заявено като „ вътрешен разчет „. Съпоставянето на стойностите не дава основание да се приеме, че при липсата на яснота относно произхода и основанието на това вземане, тази сума е приспадната от размера на вземанията при изготвянето на вариант ІІ към 30.09.2011 год. . В заключението изобщо липсват констатации за документална обоснованост на вземанията , формиращи разликата между счетоводно заведените от една страна и установените като неизискуеми от друга , вземания от 493 хил. лв. / 1 193 х. – 700 х. /, при съобразени в размер от 496 хил. лв. . Същевременно и в сумата на формално посочените като документално обосновани вземания от 496 х. лв. вещото лице е включило вземане към [фирма] / стр. 84 от въззивното дело / . Дадените от вещото лице в съдебно заседание от 31.01.2012 год. обяснения изключват безспорния и изискуем характер и на това вземане , вкл. установяване произхода му , посочено с основание „ искова молба „. Същевременно и в оспорване констатациите на експертизата въззивникът се позовава на установимия от справка в търговския регистър факт, че [фирма] е в открито производство по несъстоятелност от началото на 2008 год. / вече обявен в несъстоятелност и при одобрена сметка за разпределение / , без в същото да е прието вземане на [фирма] .
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност , евентуално свръхзадълженост на [фирма] , на основание чл.607а от ТЗ , въззивният съд е приел , че затрудненията на длъжника са временни, че същият не е спрял плащанията, разполага с бързоликвидни средства, достатъчни да посреща текущите си задължения, които му изводи са напълно немотивирани с конкретни фактически констатации , освен с немотивирания избор на вариант І-ви от изготвеното заключение , при това по годишен счетоводен баланс към 31.12.2010 год. . Направеният от съда избор е компрометиран от съдържанието на самото заключение, което по същество не е работило в съответствие с възложената му от въззивника задача . Същевременно разминаването в коефициентите на ликвидност по двата варианта към 2009 г., 2010 г. и 30.09.2011 год. е драстично . Съобразно варианта , игнориращ касова наличност и вземания към трети лица , съответно за обща, бърза , незабавна и абсолютна ликвидност , в тази им поредност, коефициентите са съответно : 2009 год. – 0,60; 0,565; 0,565; 0,00 ; 2010 год.- 0,16; 0,16; 0,16 ; 0,00 ; към 30.09.2011 год. – 0,7886 ; 0,786; 0,786 ; 0,00 / при неясни и противоречиви констатации на вещото лице относно документално обосновани вземания към 30.09.2011 год. , коментирани по-горе, предпоставящи възможност и за по–неблагоприятни стойности / . Изобщо не са съобразени и коментирани, макар и с помощен характер, съпътстващо установените коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост, във всеки от вариантите сочещи на изключителна зависимост на предприятието на длъжника от използването на чужди средства / привлечен капитал / .
За нуждите на настоящото производство , обаче, е неприложимо простото игнориране на оспорените счетоводни записвания , тъй като от значение , за установяване обективното финансово състояние на търговеца , са действителните стойности на редовните счетоводни вписвания .Решението има действие по отношение всички кредитори на несъстоятелния длъжник , обвързани с възприетата от съда дата на неплатежоспособността , поради което и същата не може да се презумира от датата на спиране плащането спрямо молителя в настоящото производство . Трайна и последователна е практиката на ВКС , че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване показателите на общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и момента на спиране обслужване задълженията му в цялост , а не от конкретно извършено неплащане към отделен кредитор. Въззивният съд е нарушил чл.201 ГПК вр. с чл.621 а ал.1 т.2 ТЗ , неинициирайки допълване и отстраняване противоречията и неяснотите в представеното заключение на икономическата експертиза, както и чл.202 ГПК - като го е възприел безкритично . Неустановяването на действителни стойности на редовните счетоводни записвания изключва възможността за произнасяне настоящата инстанция по същество . Решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия , за изслушване допълнително заключение на вещото лице , в изпълнение възложената му от [фирма] задача - за установяване коефициенти на ликвидност , финансова автономност , финансова задлъжнялост, както и евентуалната преценка на състояние на свръхзадълженост , извършвайки мотивирана , реална проверка за документална обоснованост на осчетоводената от ответника касова наличност и вземания към трети лица , вкл. за обосноваване характера им на краткосрочни вземания .
Водим от горното, на основание чл. 293 ал.3 ГПК , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 53 / 24.02.2012 год. по т.д.№ 261 / 2011 год. на Апелативен съд - Велико Т. .
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Т. , за ново разглеждане от друг състав .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :