Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 16 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 3111/ 2011 година Производството е образувано по повод касационен протест на Апелативна прокуратура- С. и касационна жалба на подсъдимия Я. А. Б. против въззивно решение № 377 от 03.11.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 600/ 2011г. на Софийския апелативен съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.2 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание.Излагат се и съображения за недоказаност авторството на деянието и се правят искания алтернативно за отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или отмяна и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като решението се отмени единствено по основанията в протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 377 от 03.11.2011г. по в.н.о.х.д.№ 600/ 2011г. е изменил присъда № 161 от 20.05.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 3287/2010г. на Софийски градски съд , като преквалифицирал деянието, извършено от Я. А. Б. от чл.116 ал.1, т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК в такова по чл.124, ал.1, пр.2 от НК и намалил размера на наложеното наказание на подсъдимия от двадесет години лишаване от свобода на осем години лишаване от свобода, които на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС се изтърпят при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е изменена и в частта й относно определеното на основание чл.23,ал.1 от НК общо наказание, което е намалено от двадесет години на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА/ само в частта му относно касационното основание по чл.348, т.2 от НПК/ и ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Я. А. Б. В протеста по същество липсват конкретни съображения подкрепящи довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.От декларираното, че „правните и фактически изводи на въззивната инстанция противоречат на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства” трудно може да се определи, кои процесуални норми не са изпълнени или пък са нарушени, и това е опорочило съществено постановения съдебен акт.Характера на касационния контрол, неговите предели, изискват ясно определяне на пороците на атакувания съдебен акт и само тогава настоящата инстанция може да даде отговор основателни или не са направените възражения.В останалите случаи, какъвто е и настоящия задълженията на тази инстанция се свеждат единствено до проверка дали не са налице такива съществени процесуални нарушения, от категорията на т.нар. абсолютни, които винаги имат за последица отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане.При проверката в тази посока нарушения не бяха констатирани, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съображенията, изложени в жалбата в подкрепа на довода за допуснати нарушения на процесуалните правила са, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.102 и чл.107 от НПК , което е довело до постановяване на осъдителна присъда, основана на предположения- чл.303, ал.1 от НПК. Възраженията са неоснователни. При разглеждане на делото и двете съдебни инстанции са положили максимални усилия за да се съберат всички възможни доказателства, имащи значение за изясняване въпросите, включени в предмета на доказване.Обема на доказателствения материал е достатъчен за изясняване авторството на деянието и мотивите на въззивния съд дават отговор, който не поражда никакво съмнение.Подсъдимият е автор на деянието и това не е предположение , а извод достигнат в резултат на обективно, всестранно и в пълнота изследване на доказателствата по делото, поради което и не е налице порок във вътрешното убеждение на съда при формиране на решението си.Всички доказателства са преценявани в съответствие с изискванията на формалната логика, те са логически последователни, не е налице съществено противоречие в съдържанието им и което е решаващо водят до единствения правилен отговор, относно авторството на деянието.Твърденията, че поради моралния дефицит на майката на пострадалото дете и обстановката, в която поначало то е било отглеждане, тя също е възможен извършител на деянието са били обект на задълбочено изследване, при което правилно въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не дават основание за такъв извод.Настоящата инстанция намира, че от съда не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Възраженията в протеста, че извършеното от подсъдимия деяние неправилно е квалифицирано по чл.124, ал.1 от НК, тъй като се касае до умишлено причинена смърт, а не до умишлено причинена телесна повреда, от която по- тежкия резултат –смъртта е резултат на непредпазливост. Настоящият състав не споделя възраженията в протеста, като изложените в него съображения не биха могли да се отнесат към отговора, касаещ формата на вина.Въззивният съд изключително отговорно се е отнесъл към отговора на втория по важност въпрос, а именно какво е престъплението, извършено от подсъдимия.Преценявани са както поведението на подсъдимия в инкриминирания период, така и свидетелските показания и най- вече заключенията на експертите, които изясняват произхода на констатираните увреждания, времето през което те са причинявани.Даден е и отговор на въпроса за необходимото време от причиняване на уврежданията до настъпването на смъртта на детето, както и зае възможността то да се спаси при навременна медицинска помощ.Разбирането в протеста, че от последващото поведение на подсъдимия може да се направи извод за умисъла, не се споделя, тъй като това поведение е възможно и поради осъзнаване на случилото се и естествената реакция за самосъхранение.По тези съображения и по изложените от въззивния съд, които съставът възприема изцяло правилно е преквалифицирано деянието по чл.124, ал.1 от НК и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 377 от 03.11.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 600/ 2011г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: