Ключови фрази


8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

София, 20.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 745/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 260160/17.03.2021 г. по гр. д. № 900/2020 г. на Врачанския районен съд е признато за установено по отношение на С. А. С. и П. А. С., че Я. С. С. и П. Г. С. са собственици на основание давностно владение на 9 кв. м., представляващи площ на терена между стара ограда и нова ограда, изградена през месец ноември 2019 г., между поземлен имот с идентификатор ........../УПИ ........... от кв. ........../ и поземлен имот с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], съгласно допълнителното заключение на вещото лице инж. Л. А. с вх. № 263115/18.02.2021 г., и ответниците са осъдени да предадат владението на посочената площ на собствениците ѝ; в останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 12 кв. м. искът за ревандикация е отхвърлен.
С решение № 103/03.11.2021 г. по в. гр. д. № 202/2021 г. Врачанският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на иска. Преди това с определение № 208/25.08.2021 г. въззивната жалба, подадена от ответниците по иска, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частта, с която искът е отхвърлен; определението е влязло в сила като необжалвано.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците по иска с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2005 г., сключен с [община] по реда на ПМС № ..../1996 г., ищците са придобили правото на собственост върху УПИ .......... от кв. ..........с площ 455 кв. м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ...........с площ 463 кв. м. Преди това с н. а. № .........../2003 г. за покупко-продажба са придобили собствеността върху построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, заедно с отстъпеното право на строеж.
Ответниците са собственици на по 1/2 ид. ч. от съседен на ищците поземлен имот с идентификатор ...........по силата на договори за дарение, сключени с н. а. № ....../30.10.2019 г. и н. а. № ......../30.10.2019 г., с праводатели техните родители А. С. С. и Д. П. С..
Свидетелите Н. Н. и Д. С. - майка и праводател на ответниците, са установили, че между имотите на страните е имало стара ограда, която е била направена от родителите и праводатели на ответниците - А. С. и св. Д. С..
От представеното копие от проект от м. юли 2010 г. за трасиране на имотна граница с инвеститор А. С. - първоначален ответник по иска, от който впоследствие ищците са направили отказ, и от показанията на свидетелите Н. Г. и Д. С. е установено, че през лятото на 2010 г. е извършено трасиране на имота на ответниците, като точките на оградата били поставени навътре в имота на ищците на един метър, но поставените пръчки за маркиране били извадени от ищеца С.. По делото е представен протокол за извършено на 19.04.2019 г. трасиране, означаване и координиране на имота на ответниците по молба на А. С.. Св. С. е установила, че през 2019 г. извикали геодезист, но ищецът С. не го допуснал да влезе в имота му, поради което замерване не е направено. Трети път извикали геодезист и след като отрязали мрежата между двата съседни имота, били маркирани граничните точки, след което поставили нова ограда. От старата ограда свалили мрежата, а колците и бетонът стоят в имота на ответниците.
Със заключение на техническа експертиза е установено, че при закупуването на имота от ищците действащ е бил регулационен план от 1986 г. През 2005 г. е одобрена кадастрална карта, а през 2011 г. - нов регулационен план, регулационната граница по който повтаря границата между имотите на страните по кадастралната карта. Вещото лице е установило, че новата ограда е поставена по кадастралната карта от 2005 г. и регулационния план от 2011 г., като отклонението в горния ъгъл откъм имот с идентификатор ............към жилищната сграда на ищците е в допустимите граници. Вещото лице е установило, че на място в спорната част на двата имота съществуват две огради, като старата се намира върху терен, който попада в имота на ответниците. Ширината на ивицата между двете огради, измерена по средата на бетоновата основа, е различна - от 48 до 90 см, а площта е 9 кв. м. Установено е също, че старата ограда не е поставена нито по кадастрална, нито по регулационна граница, било по плана от 1986 г., по кадастралната карта от 2005 г. или по регулационния план от 2011 г., и не е в придаваема част.
Първоинстанционният съд е приел, че понастоящем спорната между имотите на страните граница е тази съгласно действащите кадастрална карта от 2005 г. и регулационен план от 2011 г. Именно по тази граница е изградена от ответниците през 2019 г. съществуващата в момента ограда. Старата ограда не съответства на нито един кадастрален или регулационен план, действал през годините, което означава, че е изградена в противоречие с нормите за териториално и селищно устройство. Съдът е приел за неоснователно становището на ищците, че действията на ответниците по изграждане на оградата са извършени при липса на правно основание и без да е заплатена завладяната част от имота им, по съображения, че в случая не може да се говори за придаваеми части от имота на ищците към този на ответниците, които да подлежат на парично обезщетяване.
Като придобивно основание за правото на собственост върху спорната част, заключена между старата и новата ограда, ищците са се позовали и на изтекла в тяхна полза придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС. Първоинстанционния съд е приел, че упражняваното от ищците владение е на правно основание - сключен с общината договор в предписаната от чл. 18 ЗС писмена форма, който е годен титул за собственост съгласно чл. 55 ЗС, тъй като представлява правна сделка, предвидена в закона, с която се придобиват вещни права, като ищците нямат знание праводателят им да не е собственик на прехвърления им поземлен имот, а не е налице и опороченост на формата на сделката. Оттук съдът заключил, че ищците са добросъвестни владелци на целия поземлен имот, придобит по силата на договор, сключен с общината. Заявените обаче от ответниците претенции към спорната част от имота на ищците, изразили се в извършеното в присъствието на ищеца С. и при негово противопоставяне през м. юли 2010 г. трасиране на имотната граница с инвеститор техния праводател А. С., съдът квалифицирал като оспорване на владението на ищците /а не като прекъсване на придобивната давност, тъй като няма данни ответниците или техните праводатели да са установили свое владение, съответно ищците да са го загубили и това да е станало за период повече от шест месеца/, поради което не може да се приеме, че същото е спокойно и несмущавано в предвидения от закона 5-годишен давностен срок. Този срок изтича на 28.11.2010 г. /придобивното основание, на което ищците се позовават, е от 28.11.2005 г./ и с оглед липсата на условията, на които следва да отговаря владението, в полза на ищците не може да се признае такава давност в периода 28.11.2005 г. -28.11.2010 г.
Първоинстанционният съд е приел, че владението е загубено от ищците през м. ноември 2019 г., когато ответниците са премахнали мрежата от старата ограда, навлезли са в имота на ищците и са изградили нова ограда. Съдът приел, че владението на ищците в периода от първото трасиране през 2010 г. до м. ноември 2019 г. е добросъвестно, при наличие на всички кумулативни предпоставки на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като в този период няма данни ответниците или друг да са оспорвали владението на ищците, да са противопоставяли свои права, да са установявали свое владение или ищците да са изгубвали владението си смисъла на чл. 81 ЗС. Няма и данни за приложение на чл. 116 ЗЗД. Следователно, по отношение на ищците следва да се зачете наличие на трайно, непрекъснато, спокойно владение в периода от м. юли 2010 г. до м. ноември 2019 г., който надхвърля 5-годишния давностен срок на добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС. Съдът е приел наличие както на обективния елемент на владението - упражняване на фактическа власт, така и на субективния елемент - държане на вещта като своя, при приложение презумпцията на чл. 69 ЗС. При наличие на позоваване от ищците и съгласно разрешенията, дадени в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че правните последици - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, в случая - придобиване на правото на собственост при осъществен фактически състав на чл. 79, ал. 2 ЗС по отношение на площта от 9 кв. м., заключена между старата и новата ограда.
Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от ответниците, която е приета за допустима само в частта относно уважения иск за 9 кв. м., е споделил изводите на първоинстанционния съд. След като обсъдил събраните по делото доказателства и изложил теоретични разсъждения по приложението на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 70, ал. 1 и 2 ЗС и при позоваване на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът заключил, че в случая презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС не е оборена. Установено е, че ищците владеят необезпокоявано и добросъвестно от 2010 г. до 12.11.2019 г. собствения си имот и спорния терен, не е установено знание от тяхна страна за наличието на нов регулационен план, както и че ответниците имат намерение да местят оградата между имотите и да заемат част от техния парцел. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост при осъществен фактически състав по чл. 79, ал. 2 ЗС по отношение на спорните 9 кв. м.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите:
1. Липсата на един от специфичните признаци на добросъвестно владение, а именно установяване на знанието на владелеца за пороците на юридическото основание, годно да го направи собственик, основание ли е за трансформацията от добросъвестно владение към недобросъвестно такова - по този въпрос според касаторите въззивното решение противоречи на решение № 35/25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторите считат, че след извършеното трасиране на имотната граница през м. юли 2010 г. владението, което упражняват ищците, е преминало от добросъвестно към недобросъвестно; оспорването е осъществено преди изтичането на 5-годишния срок, в който ищците могат да се позоват на добросъвестно владение, и придобивна давност в тяхна полза не може да бъде призната.
С решение № 35/25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., на което касаторите се позовават, е прието, че е възможна промяна във владението от добросъвестно в недобросъвестно при наличие на доказателства за оборване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС. Предпоставките за трансформация в недобросъвестност са или доказване на липсата на юридическото основание, респ. неговото унищожаване или отмяна с обратна сила, или установяване на знанието на владелеца за пороците на юридическото основание - при доказване липсата на т. н. субективна добросъвестност. Като пример е даден предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота, от който момент владелецът престава да се счита за добросъвестен; участието на владелеца в производство по иск за нищожност на завещанието в полза на неговия праводател, предявен против последния, също е прието за относимо към наличието на субективната добросъвестност като елемент на добросъвестното владение; за такова е прието и узнаването за прекъсване на владението като фактическо действие.
Или, част от обсъдените хипотези на липсата на субективна добросъвестност по отношение на пороците на придобивното основание са свързани с наличието на съдебно решение, с което правата на праводателя са отречени. В разглеждания по настоящото дело случай такова съдебно решение няма. Фактическото действие, което в случая се е изразило в трасиране на граница, също не обосновава извод за разрешаване на спора по отпадане на незнанието, което да доведе до промяна на вида на владението. Узнаването на пороците на юридическото основание не може да се свързва със самото оспорване и твърдението на собственика на съседен имот. То сочи на начало на правен спор, а не обективира знание за правата на насрещната страна. Ето защо не може да се приеме, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2. Основание ли е да бъде приложен способът на придобивната давност по отношение на спорната площ при липса на позоваване от страна на владелеца към собственика, по отношение на който е текъл срокът за такава давност и такова позоваване е направено едва към новия приобретател на правото на собственост, при положение, че същият упражнява добросъвестно владението за повече от 6 месеца - въпросът е свързан с разпоредбата на чл. 81 ЗС. Според касаторите по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 355/14.07.2010 г. по гр. д. № 802/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторите считат, че на основание чл. 81 ЗС давността се счита за прекъсната спрямо тях с изтичането на 6 месеца от построяването на оградата, т. е. от изгубването на владението от страна на ищците и позоваването след това на придобивна давност не може да ползва владелеца поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
Въпросът е поставен в несъответствие с данните по делото, които сочат, че искът за защита на собствеността е предявен на 11.05.2020 г.- преди изтичане на 6-месечния срок от отнемане на владението на спорната площ /чл. 81 ЗС/. Бил е насочен срещу А. С. С. - предходен собственик, който заедно със съпругата си Д. С. се е бил разпоредил преди предявяването на иска в полза на децата си С. А. С. и П. А. С., конституирани като ответници /след отказ от иска срещу първоначалния ответник/ с определение на първоинстанционния съд от 25.09.2020 г., на основание искане от 27.08.2020 г. Ето защо не може да се приеме за коректно твърдението в поставения въпрос, че позоваването на придобивната давност като основание на иска за защита на собствеността е направено към новите приобретатели на правото, а не към предишния собственик, по отношение на който е текъл давностният срок.
Отделно от това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 81 ЗС, според която с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва, не намира приложение в разглеждания случай, в който е прието, че началото на давностния срок е м. юли 2010 г., т. е. фактическият състав на придобивната давност е завършен доста преди изгубването от ищците на владението върху спорната по делото площ на 12.11.2019 г. Както е прието в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а е необходимото процесуално средство за настъпване на правните последици - придобиване на вещното право, които се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. В разглеждания случай осъществяваната от ищците фактическа власт след изтичането през 2015 г. на придобивната давност няма характер на владение като фактическо състояние. Владението вече се е трансформирало в право на собственост и правомощието владение се упражнява като съставна част от придобитото право на собственост, именно което се защита чрез предявения ревандикационен иск. А след като разпоредбата на чл. 81 ЗС има предвид прекъсване на придобивната давност преди давностният срок да е завършил, то не може и да се говори за противоречие с решение № 355/14.07.2010 г. по гр. д. № 802/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., в което е прието, че позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца /и неговите правоприемници/ поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите са поставили въпросите:
1. При трансформация от добросъвестно владение към недобросъвестно такова подновява ли се течението на срока за придобивна давност с оглед диференциацията на двата вида владение като два отделни способа с различни срокове и различни елементи на владение и наличие на различни предпоставки за уважаването им; не следва ли началото на срока за придобиване чрез недобросъвестното владение да е моментът на трансформирането на владението като такова от добросъвестно;
2. Възможно ли е владелецът да е добросъвестен при изначално очевидна липса на годно правно основание да бъде собственик на част от чужд имот при явното му притежание на документ за собственост и скици на имота, видно от които спорната част е част от съседния имот и не е негова собственост.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. То само е посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това първият въпрос е поставен при предпоставка, която не съответства на мотивите към обжалваното решение. В тях е прието, че през целия период от 2010 г. /след извършеното през м. юли 2010 г. трасиране, което е квалифицирано от съда като оспорване и смущаване на владението на ищците, и което като фактическо действие само по себе си няма за правна последица трансформация на владението/ до изграждането на новата ограда на 12.11.2019 г. упражняваното от ищците владение е добросъвестно, т. е. по делото не е установено да е извършена трансформация на вида владение от добросъвестно в недобросъвестно. Вторият въпрос също е поставен в несъответствие с мотивите към въззивното решение, който е споделил изводите на районния съд, а в тях е прието, че упражняваното от ищците владение е на правно основание - сключен с общината договор за покупко-продажба на поземления имот, което е годно да направи приобретателите собственици, като не е установено знание у приобретателите, че праводателят им не е собственик. От друга страна липсата на собственост не винаги може да бъде установена еднозначно от съдържанието на документа за собственост на имота и от скиците, на които същият е изобразен. Ето защо въпросите, поставени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация не са направили искане за присъждане на разноски по водене на делото в касационната инстанция и не са представили доказателства да са сторили такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 103/03.11.2021 г. по в. гр. д. № 202/2021 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: