О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 565 гр. София, 11.10.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№232 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. инс” АД срещу решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №№172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Л. инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Банков обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Л. инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар - сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса - сума в размер на 930 лв. и за експертиза - сума в размер на 210 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо поради нарушаване на правилата за родова подсъдност, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по различни въпроси, вкл., свързани с допустимостта на разглеждане на иск в нарушение на правилата за родова подсъдност. Ответниците по касация и третото лице помагач не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният РС А. е сезиран с няколко обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, предявени срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от различни болки и страдания, произтичащи от факта на едно и също вредоносно събитие, респективно, че всяка от отделните болки и страдания, произтичащи от факта на настъпилото ПТП, представлява, самостоятелно основание на всеки един от множеството преки искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. В съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, във връзка с преценката била ли е налице абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родова подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от едно вредоносно събитие. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №№172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Л. инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Банков обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Л. инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар - сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса - сума в размер на 930 лв. и за експертиза - сума в размер на 210 лв. УКАЗВА на ЗК „Л. инс” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 465 лв. При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.