Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 02.12.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА……..……. и с участието на прокурора…………..………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1339 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 598/20.ХІІ.2018 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от софийското „Евротранс сървис“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ въззивно решение на СГС за уважаването срещу този търговец на положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - като частичен, е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: при констатирана вероятност то да е процесуално недопустим съдебен акт, а и предвид релевираното в касационната жалба на дружеството изрично оплакване за негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът „Евротранс сървис“ ЕООД е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира обезсилване на атакуваното с нея въззивно решение на СГС, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение на СРС, вкл. и ведно с прекратяване на делото, а също и присъждането – на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК – на всички направени по водене на процеса разноски в размер общо на 5 110 лв. (пет хиляди, сто и десет лева) – според посоченото в приложените договор „за адвокатски услуги“ от 29.VІІІ.2016 г., списък по чл. 80 ГПК и данъчна фактура № 30/27.ІІІ.2018 г. В своевременно представени по делото писмени бележки търговецът настоящ касатор инвокира непоследователни свои доводи, че между страните по спорното правоотношение със сила на пресъдено нещо било установено от САС на 12 юни 2017 г., че дружеството не дължи на С. Л. В. „нищо над сумата 58 674.90 лв., тъй като е отхвърлил претенцията й до предявения размер от 60 000 лв.“. (Решение№ 1041/20.V.2016 г. на САС по гр. дело № 1070/2016 г.). Докато, в пълно противоречие с цитираното влязло в сила решение на този въззивен съд, на 6.ІІ.2018 г. състав на Софийския градски съд приел, че „Евротранс сървис“ ЕООД дължи на С. Л. В. още 25 000 лв. – също по предявен от нея частичен иск с идентично правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Но наличието на отхвърлителен диспозитив за каквато и да е по размер част от частичната претенция „отричала основателността“ както на предявената, така и на непредявената разлика над частично уважената част от притезанието. В отношенията между страните била формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следвало да бъде зачетена при всеки последващ спор – понеже забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и на основаните върху него права, осъществен преди постановяване на решението. Предвид това фактическо и процесуалноправно положение, дружеството касатор поддържа в писмените си бележки твърдение, че атакуваното от него в настоящето касационно производство въззивно решение на СГС по гр. дело № 110/2017 г. е процесуално недопустим съдебен акт, в какъвто смисъл ВКС следвало да постанови решението си. Редовно призована, ответницата по касация С. Л. В. от София не се е явила в отритото съдебно заседание пред ВКС и не е била представлявана. Поради това следва да бъде съобразено единствено становището й за неоснователност на касационната жалба на търговеца, изложено в писмения й отговор по нея, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Евротранс сървис“ ЕООД, изложени както в жалбата му, така и в своевременно представените по делото негови писмени бележки, съответно - становището и аргументацията в писмения отговор на ответницата по касация С. Л. В. за неоснователност на жалбата, както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС, приема следното: Касационната жалба на търговеца е основателна Съгласно т.т. 2 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/22.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В процесния случай С. Л. В. е предявила по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК/ срещу ответното „Евротранс сървис“ ЕООД положителен установителен иск за съществуването на нейно вземане срещу търговеца в размер на сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща „част от недължимо платен от нея задатък“ по сключения помежду им на 11.ІІ.2008 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, надлежно /извънсъдебно/ развален на 24.Х.2014 г., за събирането на която сума ищцата е била снабдена със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 66188/2014 г. по описа на СРС, ІГО, 78-и с-в, вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението – 1.ХІІ.2014 г. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал. 4 ГПК, което означава, че в конкретната хипотеза положителния установителен иск на В. срещу търговеца настоящ касатор, предявен като частичен за 25 000 лв. /при твърдение за нейно вземане в общ размер от 75 000 евро/, реално е бил заведен на горепосочената дата. Видно е в тази връзка от съдържанието на клаузата по чл. 2.3, б. „а“ на приложения към исковата й молба (с вх. № 1457/2.ІІ.2015 г. по описа на СРС) документ – „предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“, че посочената там сума е била означена като „гаранционен депозит“. Следователно статут на „по-рано заведено дело“ има настоящето, тъй като образуването на другото пред СГС (действащ по него като първа инстанция), по което сега е налице влязло в сила въззивно решение на САС по кондикционния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, е станало на датата 4.ХІІ.2014 г. (по И.М. на В. с/у „Евротранс сървис“ ЕООД с вх. № 145227 по описа на СГС), т.е. 3 дни по-късно. Друг е въпросът, че при постановяване на съответните решения от различните по степен първоинстанционни съдилища – заради различната цена на всеки от двата частични иска на В. срещу търговеца настоящ касатор, това на СГС по съществото на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД с цена 60 000 лв. междувременно „изпреварва“ с 11 дни постановяването на решението на СРС по настоящия частичен положителен установителен иск за вземането в размер на 25 000 лв., претендирано от В. срещу дружеството настоящ касатор. Меродавно - на плоскостта на задължителните разяснения по горецитираното тълкувателно решение относно частичния иск, е обстоятелството, че при постановяване на сега атакуваното въззивно решение на СГС от 6.ІІ.2018 г., неговият състав е следвало да съобрази наличието на постановеното от САС, ГК, 40и с-в, решение № 1041/20…2016 г. по гр. дело № 1070/2016 г., съдържащо отхвърлителен диспозитив по предявения като частичен осъдителен иск досежно сума в размер на 1 325.10 лв.: доколкото устните състезания пред СГС са приключили в откритото съдебно заседание на 7 ноември 2017 г., т.е. след датата 12 юни с.г., когато е влязло в сила въззивното решение по по-късно заведеното дело. Последното е видно от изричното отбелязване върху последната страница от този съдебен акт –след положените подписите на председателя и членовете на състава на САС. Нешо повече: с определението си от 8 юни 2017 г. онзи въззивен съд /СГС/, който е постановил атакуваното в настоящето касационно производство решение, е спрял - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – образуваното пред него по установителния иск на В. срещу търговеца по чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК/ въззивно производство - „до приключване на гр. дело № 19505/2014 г. по описа на СГС, ГК,с-в І-18. Съответно в проведеното закрито заседание на датата 28.VІІ.2017 г. е било възобновено въззивното пр-во пред СГС по иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл.п 410 ГПК/: предвид депозираната молба от търговеца настоящ касатор с приложен към нея заверен препис от влязлото в сила на 12 юни 2017 г. решение№ 1041/20.V.2017 г. на САС, ГК, 4-и с-в, постановено по гр.- дело№ 1070/2016 г., отхвърлящо частичния осъдителен /кондикционен/ иск на В. срещу „Евротранс сървис“ ЕООД за разликата над присъдената й сума в размер на 58 674.90 лв. и до пълния размер на тази нейна частична претенция от 60 000 лв.,т.е. да 1 325.10 лв. При тези данни по делото постановилата атакуваното в настоящето касационно производство решение въззивна инстанция /СГС/ е била длъжна да съобрази императивното съдопроизводствено правило на чл. 299 ГПК за непререшаемост, според което спор, „разрешен с влязло в сила решение“, неможе да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Процесният случай не е такъв, за който законът да разпорежда нещо друго - извън горния процесуален запрет. Ето защо реалната преценка по чл. 235, ал. 3 ГПК на състава на СГС, постановил обжалваното въззивно решение спрямо представения му влязъл в сила акт на САС по съществото на спор, въведен с осъдителния иск на В. по чл. 55 ЗЗД срещу търговеца настоящ касатор, именно като за „факт от значение за спорното право“ е следвало да резултира в прекратяване на производството по частичния й иск за съществуване на нейно вземане за сумата от 25 000 лв., произтичащо от същия предварителен договор, сключен помежду им на 11.ІІ.2008 г. и надлежно /извънсъдебно/ развален на датата 24.Х.2014 г. Ноторно е, че сила на пресъдено нещо се формира както по установителните, така и по осъдителните, а също и по конститутивните искове. Щом са идентични последиците от уважен положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с тези на уважен осъдителен иск между същите страни при идентитет на правопораждащите факти на спорното субективно материално право /неоснователно обогатяване/, то и делото за присъждане на първоначално предявена част от вземане, предмет на частичен иск, е следвало да се прекрати служебно от въззивния съд /СГС/, когато той е констатирал наличието на влязло в сила решение /на САС/, макар негов предмет да е била първоначално непредявената /в заповедното производство/ част от цялото вземане – с оглед отхвърлителния диспозитив за частта от 1 325.10 лв. на влезлия в сила съдебен акт. Или, в точно съответствие със задължителните разяснения по т.т. 2 и 3 от ТР № 3/22.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., съставът на Софийския градски съд е следвало да отчете – при констатираната от него липса на друго висящо дело - че влязлото в сила решение на САС по уважения частично осъдителен /кондикционен/ иск на В. срещу дружеството настоящ касатор – т.е.между същите страни, за същото искане и на същото основание - се явява нововъзникнала процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК, налагаща обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото. В заключение, налице е порок на атакуваното въззивно решение на СГС по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, то ще следва да бъде обезсилено, така, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на СРС, като производството по предявения като частичен положителен установителен иск на С. Л. В. срещу „Евротранс сървис“ ЕООД за съществуването на вземане в размер на сумата 25 000 лв. ще следва да се прекрати. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от касатора искане по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, ответницата по касация С. Л. В. ще следва да бъде осъдена да заплати на търговеца сума в размер общо на 5 110 лв. (пет хиляди сто и десет лева), представляваща равностойността на всички направи от дружеството разноски по водене на делото в трите инстанции: съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, съответните данъчни фактури и договорите „за адвокатски услуги“. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 835 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 6.ІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 110/2017 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № ІІ-78-203/14.ХІІ.2015 г. на Софийския районен съд, ІГО, 78-и с-в, по гр. дело № 5221/2015 г. за уважаването на предявен срещу „Евротранс сървис“ ЕООД-София по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за съществуващо в полза на С. Л. В. от София, ЕГН [ЕГН], вземане в размер на сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) – частично от 75 000 EUR (седемдесет и пет хиляди евро), като авансово платена на търговеца цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.ІІ.2008 г., надлежно развален извънсъдебно на 24.Х.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 000 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (1.ХІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, за което вземане В. е била снабдена със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 66188/2014 г. по описа на СРС, ІГО, 78-и с-в. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК/ като частичен положителен установителен иск на С. Л. В. от София срещу ответното „Евротранс сървис“ ЕООД-София за съществуването на нейно вземане към търговеца в размер на сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), като произтичащо от надлежно развален извънсъдебно на 24.Х.2014 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен помежду им на 11.ІІ.2008 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (1.ХІІ.2014 г.). О С Ъ Ж Д А ответницата по касация С. Л. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. І, ап. № 2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК – да заплати на касатора „Евротрас сървис“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], офис 4, СУМА в размерна 5 110 лв. (пет хиляди, сто и десет лева), представляваща равностойността на всички направени от дружеството разноски по водене на делото в инстанциите. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2