5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №327 София, 22.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1310/2022 година Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „М.А. ЕООД, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. А., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 214 от 23.03.2022 г. по в.т.д. № 1170/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав, с което, на основание чл.248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение № 90 от 11.02.2022 г., като „М.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бони Холдинг“ АД сумата от 116 004 лв. – направени разноски във въззивното производство. Със същото определение е оставено без уважение искането на „М.А.“ ЕООД, съдържащо се в отговор с вх. № 4644/02.03.2022 г., за възстановяване на заплатената от него държавна такса в размер на 61 980 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определението не е изготвено и подписано по надлежния за целта начин, а връченият на дружеството файл е копие от електронно подписан документ, при невъзможност за преценка дали електронният акт на съда отговаря на изискванията на Регламент (EC) № 910/214 г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Сочи се, че липсва възможност за преценка доколко хартиеният документ, на който е обективиран файла, действително пресъздава съдържанието на оригиналния съдебен акт, а и още по-малко може да се установи доколко е проведено закрито съдебно заседание от състава на САС. Останалите, инвокирани в жалбата, пороци на въззивното определение, са основани на доводи за: недопустимост на искането за присъждане на разноски, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, недължимост на разноски за въззивното производство, което изобщо не се е развило, а евентуално, за неправилно отхвърляне на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорва се изводът на съда по отношение присъдените в полза на „Бони Холдинг“ АД разноски, съставляващи внесена държавна такса по насрещната въззивна жалба. След като правният спор не е бил разгледан по същество, то държавната такса по тази жалба, подлежи на възстановяване от съда. Сочи се, че последното е относимо и към неправилно отхвърленото от САС искане на „М.А.“ ЕООД за възстановяване на заплатената държавна такса по подадената от него въззивна жалба. В депозиран по делото отговор, „Бони Холдинг“ АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва всички поддържани от частния жалбоподател оплаквания, с развити подробни правни доводи, въз основа на които счита, че атакуваното определение на Апелативен съд – София е правилно. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по частната жалба: Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., не са заявили становище. Настоящият състав на Върховния касационен съд, предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав е отчел, че въззивното производство е прекратено с определение № 90 от 11.02.2022 г. поради недопустимост на подадените от „М.А.“ ЕООД въззивни жалби с вх. №№ 45500/ 03.04.2019 г. и 343942/17.08.2021 г., съответно поради липса на условие за разглеждане на подадената от „Бони Холдинг“ АД насрещна въззивна жалба с вх. № 346870/03.09.2021 г., срещу решение № 385 от 27.02.2019 г. по т.д. № 176/2018 г. на Софийски градски съд. Констатирал е липса на произнасяне по своевременното искане на „Бони Холдинг“ АД за присъждане на разноски за въззивното производство. Въз основа на писмените доказателства, установяващи договореното и действително заплатено адвокатско възнаграждение, апелативният съдебен състав е приел, че на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на молителя следва да се присъдят разноски, направени във въззивното производство, съставляващи: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 54 024 лв. и държавна такса за насрещната въззивна жалба в размер на 61 980 лв. Апелативният съд е отхвърлил възражението на ответника по молбата „М.А.“ ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид сравнително високата правна и фактическа сложност на делото, обусловена от множеството искови претенции, както и реализираната процесуална защита на молителя „Бони Холдинг“ АД до прекратяване на въззивното производство. Въззивният съд е застъпил разбирането, че заплатената държавна такса по насрещната въззивна жалба в размер на 61 980 лв., а не както е посочил молителят – 63 980 лв., не подлежи на възстановяване от съда, а тези разноски следва да се поемат от „М.А.“ ЕООД. Позовал се е на момента на дължимост на държавната такса съгласно чл.73, ал.3 ГПК, липсата на основания по чл.4б ЗДТ, при които таксата да е недължимо платена, както и на практика на ВКС, вкл. и задължителна за всички съдилища в РБългария. Аргументирал е, че основание за образуваното въззивно производство е основната въззивна жалба, като „Бони Холдинг“ АД чрез насрещната въззивна жалба не е инициирало образуването на това производство. С оглед дължимостта на държавната такса при предявяване на искането за защита и съдействие, която не отпада при прекратяване на производството по делото, апелативният съд е оставил без уважение искането на „М.А.“ ЕООД за възстановяване на заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване. Определението е валидно и процесуално допустимо. Като неоснователни следва да се преценят аргументите на частния жалбоподател във връзка с поддържаното оплакване за нищожност на обжалваното определение. Видно от книжата по делото е, че определението на апелативния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, не съставлява електронно изявление на постановилия го съдебен състав. Затова, настоящият състав не дължи произнасяне по въпроса – дали е идентичен създаденият, при публикуването на съдебния акт, електронен документ, с автентичния съдебен акт, както и не се дължи и проверка относно спазване на изискванията на Регламент (EC) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги на електронни трансакции на вътрешния пазар. Съдържащите се в частната жалба съмнения за това, дали е проведено закрито съдебно заседание от състава на апелативния съд при произнасянето по молбата с правно основание чл.248 ГПК, не съответстват на обективираното в постановения акт. Не могат да се споделят доводите на частния жалбоподател за недопустимост на атакуваното определение, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Освен наличието по делото на такъв списък, представен с молба от 12.10.2021 г., с приложени към него доказателства, удостоверяващи действително сторените разноски от „Бони Холдинг“ АД за въззивната инстанция, наличието на списък за разноските не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на молбата за допълване на прекратителното определение, в частта за разноските. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т.8, в което са разграничени двете хипотези по чл.248, ал.1 ГПК. Прието е, че представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част. Липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от така дадените указания по приложение на посочената процесуална норма. Тезата на частния жалбоподател за недължимост на разноски за въззивното производство, поради това, че то не се е развило и липсва проведена процесуална защита на страната по същество на правния спор, не може да бъде споделена. Съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски и при прекратяване на образуваното дело, независимо от основанието за недопустимост на производството. Настоящият състав намира за частично основателни доводите на частния жалбоподател за прекомерност на присъденото в полза на „Бони Холдинг“ АД адвокатско възнаграждение, след като правният спор не е допуснат до разглеждане от въззивната инстанция. Според мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, вкл. усилията на защитата при упражняването на процесуални права. В случая, производството по делото пред САС, образувано по посочените по-горе въззивни жалби, е прекратено в закрито заседание, след приключване на тяхното администриране от първостепенния съд. Извършените от пълномощника на „Бони Холдинг“ АД процесуални действия се свеждат до депозиране на отговори на въззивните жалби на „А.М.“ ЕООД и реализиране на насрещна защита, поради което фактическата и правната сложност на делото не са обуславящи при произнасяне по възражението по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед реализираната процесуална защита на посоченото дружество, договореното възнаграждение подлежи на редукция съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. Затова и разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, са дължими в размер от 40 518 лв., с включено ДДС, а не в размер от 54 024 лв. В останалата обжалвана част, определението на въззивния съд е процесуално законосъобразно и липсват основания за неговата отмяна. Правилна е преценката на въззивния състав за липса на предпоставки за възстановяване на внесена държавна такса по въззивните жалби, с оглед констатираната недопустимост на инициираното от „М.А.“ ЕООД производство пред САС. Обоснован е и изводът, че внесената държавна такса по насрещната въззивна жалба, съставлява разноски за производството, които следва да се възложат в тежест на „М.А.“. От съществено значение в случая е, че насрещната жалба е депозирана след произнасянето от СГС по недопустимо искане за възстановяване на срок /констатирано в прекратителното определение на САС/, което очевидно е съобразено от апелативния съд в производството по чл.248 ГПК. Предвид горното, обжалваното определение подлежи на отмяна в частта, с която „М.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бони Холдинг“ АД разноски за въззивното производство в размер над сумата 102 498 лева до присъдените 116 004 лв. В останалата част определението следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 214 от 23.03.2022 г. по в.т.д. № 1170/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав, в частта, с която, „М.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бони Холдинг“ АД разноски за въззивното производство над сумата от 102 498 лева до присъдената сума от 116 004 лв., като за тази разлика ОТХВЪРЛЯ подадената от „Бони Холдинг“ АД молба по чл.248 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА определение № 214 от 23.03.2022 г. по в.т.д. № 1170/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав в останалата обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: